mediapool.bg Ти си това, което четеш

Българската икономика вече е с по-малко дисбаланси, минава в код "жълто"

ЕК извади страната от "оранжевата" група на страните с прекомерни неравновесия

Европейската комисия отчете подобрение в макроикономиката на България. В сряда Брюксел премести страната от категорията държави с код "оранжево", тоест с прекомерни макроикономически дисбаланси, в по-добрата група – с код "жълто", тоест с макроикономически дисбаланси. Процедурата е част от т. нар. Европейски семестър, който включва проследяване на икономическата, фискалната и, за първа година, на социалната политика на страните членки.

Брюксел следи макроикономиката на страните членки от 2013 г., като през 2013 г. и 2014 г. страната беше в "жълтата" група на държавите с "макроикономически дисбаланси". След затварянето на КТБ в три поредни години – 2015 г., 2016 г. и 2017 г., България премина в по-неблагоприятната категория – на страните с прекомерни дисбаланси. През 2018 г. обаче е отчетено подобрение и страната е върната в по-благоприятната група.

Положителната новина се очаква да бъде отчетена и в предстоящия през май или юни конвергентен доклад на Европейската централна банка по отношение на готовността на държавите извън еврозоната за приемане на единната валута. Докладът по всяка вероятност ще установи, че България не може да приеме еврото, защото не отговаря на условието левът да е престоял две години в т. нар. Валутно-курсов механизъм II (ERM II).

Пазарът на труда отпада от забележките

Миналата година основните забележки на Европейската комисия бяха в три основни посоки – проблемите във финансовия сектор въпреки извършените стрес тестове на банките, високата корпоративна задлъжнялост и неблагоприятното състояние на пазара на труда.

Тази година се запазват само две от забележките – финансовият сектор и корпоративният дълг, като за пръв път, откакто ЕК оценява икономиката на България, пазарът на труда е изваден от списъка с дисбалансите заради високата заетост и минималната безработица.

През миналата година ЕК постави под засилено наблюдение 12 държави, в които се отчитат дисбаланси, включително България. В 11 от тях въпросните дисбаланси не са преодолени към днешна дата, като единствено Словения преминава към "зелената" група на държавите без дисбаланси.

Хърватия, Кипър и Италия остават в категорията на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси.

България, Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Испания и
Швеция са в по-леката категория на страните с дисбаланси. "За България, Франция и Португалия ситуацията вече не е така напрегната в сравнение с прекомерните дисбаланси, отчетени миналата година", изтъкват от ЕС.

ЕК отчита "критична ситуация" у нас заради увеличаващото се неравенство

България продължава да има дисбаланси, свързани най-вече с финансовия сектор и корпоративната задлъжнялост. Стабилността на финансовия сектор продължава да се подобрява въпреки оставащите слабости. Икономическият растеж остава силен, а пазарът на труда се възстановява, пише в анализа на Европейската комисия.

"Благоприятната икономическа ситуация в България би могла да спомогне за изпълнението на мерките по преодоляване на дисбалансите. Силният икономически растеж и солидната фискална позиция представляват възможност за структурни реформи, които да ускорят сближаването с останалата част от ЕС и да намалят трайно високите нива на бедност и неравенство", става ясно още от документа.

ЕК отчита стабилност на банковия сектор, въпреки че остават определени проблеми, свързани с определени експозиции, например към свързани лица. Нивото на лошите кредити намалява, макар че остава високо. Двете банки, които се оказаха с недостиг на капитал при прегледа на активите през 2016 г. - ПИБ и Инвестбанк, вече са подобрили буферите си. Отчита се подобрение и при небанковия сектор, където бяха отнети два лиценза на малки застрахователни компании.

Корпоративната задлъжнялост остава висока, въпреки намалението до 105% от БВП през 2016 г., отчита още ЕК. За поредна година се отчита проблемът с правния режим на търговската несъстоятелност.

Пазарът на труда е изваден от списъка с дисбалансите заради високата заетост, но въпреки това структурните проблеми остават – например високата младежка безработица, недостигът на работна ръка. Като недостатък за поредна година се отчита липсата на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата.

За първи път в анализа е включен т. нар. стълб на социалните права. Оказва се, че България е в "критична ситуация" по отношение на около половината от проследените индикатори – неравенство на доходите, дял от населението в риск от бедност, младежка безработица, въздействие на социалните помощи, дигитални умения. У нас например най-богатите 20% от населението взимат почти 8 пъти повече от 20-те процента най-бедни към 2016 г. За сравнение, през 2012 г. разликата е била 6 пъти.

Още от Бизнес