Българската индустрия и руският газ: факти, политика и лъжи

Откакто "Газпром" спря газовото кранче на България в края на април, не стихват призивите на работодателските организации към държавата да предприеме действия за възобновяване руските доставки, защото българската индустрия има нужда от евтин газ, а при сегашните високи цени изнемогва. Тази мантра се преповтаря от медиите като безспорен факт. В съчетание с изявленията на служебната власт и създадения от служебния кабинет кризисен щаб за газа, работещ в денонощен режим, хората остават с убеждението, че сме изправени пред неизбежна катастрофа, ако не се върне руският газ.

Истината всъщност е, че за разлика от повечето страни в Европа, газът има сравнително малък дял в енергийния микс на България, а предприятията, които са значими потребители на газ, също са относително малко.

Предишното правителство бе на твърда позиция, че на "Газпром" не може да се разчита да е надежден доставчик, но въпреки това не е е спирало до последно опитите да накара руския монополист да си изпълнява договорните задължения. Това потвърди миналия петък и служебният енергиен министър Росен Христов, който каза пред БНТ, че заявките от страна на българските власти не са спирали. Същото се потвърждава и от кореспонденцията на "Булгаргаз" за уреждане на проблема с исканата, според указа на руския президент Владимир Путин, рублова сметка, която според българското дружество създава несигурност за плащанията и доставките.

Поскъпването на газа за август с 60 процента, което е свързано с поредния скок на газовите цени на борсите вследствие решението на "Газпром" да свива все повече доставките си за Европа, доведе до ново недоволство сред индустриалците. То на свой ред бе яхнато предизборно от лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов.

В събота той посети завода "Неохим" в Димитровград, откъдето пък предишния ден обявиха, че спират работа заради скъпия газ. Борисов обвини за това управлението на коалицията на "Продължаваме промяната" и ожали бизнеса за загубите му.

Това провокира депутата от "Демократична България" Владислав Панев да цитира в понеделник във Фейсбук страницата си данни от отчета на "Неохим" за първото шестмесечие на 2022 г., от който става ясно, че спирането на работата на химическия завод е планово, а не заради скъпия газ и че предприятието завършва полугодието с рекордна печалба от 75 млн. лв. Тези факти изобщо не съответстват на твърденията на работодателите за "изнемогване".

"Характерно за производствения процес на фирмата е неговата непрекъснатост в рамките на 6-9 месеца. През останалото време инсталациите подлежат на текущ ремонт", пише в отчета на "Неохим". "Тоест, всеки е наясно, че дружеството затваря през лятото за ремонт и това никога не е било новина. Само този път предизборно, от устата на Бойко "аз никога не лъжа" Борисов. За да се снима със собственика на завода, кандидат за депутат на ГЕРБ. И да оплаква съдбата му, при 75 млн. лева печалба за шестмесечието на тази година", коментира Владислав Панев.

"Да, проблем с природния газ има, но конкурентът "Агрополихим" показа, че с навременни инвестиции може да продължи да печели и в тази конюнктура. През терминала за амоняк той си осигури независимост от прищявките на монополиста "Газпром". А ролята на държавата трябва да бъде да създаде достатъчно възможности, така че да осигури доставките, независимо от този или онзи. Работа на частните дружества пък е да бъдат конкурентни на пазарните условия. Понякога конюнктурата е срещу тях, случва се. Но то затова са печалбите от 75 млн. лева. Бели пари за черни дни", пише още Панев.

В полемиката се включи и съакционерът в "Агрополихим" Филип Ромбаут, който също в свой пост във Фейсбук коментира като лицемерие постоянните призиви от промишлените потребители на газ към държавата за помощ при положение, че "газът в България беше много по-евтин от този в ЕС и въпреки че години наред различните асоциации на работодателите настояваха за свободен пазар, пазарни цени и т.н."

Според Ромбаут настоящата газова криза просто показва, че някои индустрии нямат средносрочно или дългосрочно бъдеще по простата причина, че светът се промени по-бързо от тях самите. "Някои компании просто няма да оцелеят, ако правят същото както преди 60 години, особено ако се опитват да го направят с почти същото оборудване. Производството на амоняк в по-голямата част от Европа не е икономично и определено не може да се конкурира с производството му там, където има евтин газ", пише още предприемачът.

Интересното в цялата история с плача на бизнеса за скъпия газ е в това, че действително предприятията се възползват наравно с останалите клиенти на "Булгаргаз" от регулираната цена на природния газ. Те обаче спокойно могат да пренасят върху цените си поскъпването на природния газ, тъй като предлагат продукцията основно на европейските пазари и предвид това, че у нас цената на газа остава по-ниска от тази в Европа, те реално запазват пазарно предимство пред европейските си конкуренти.

Не така обаче стоят нещата с топлофикациите, които всъщност са най-големият потребител на природен газ в България. Те купуват по регулираните цени на "Булгаргаз", но и продават по регулирани цени на битовите си клиенти. И докато първите тарифи се променят всеки месец, вторите се определят веднъж годишно. За периода до края на юни 2023 г. например в цените на топлофикациите е заложена цена на газа от 120 лв/МВтч, докато за август тя всъщност е близо 300 лв. При това положение е напълно нормално топлоснабдителните дружества да не могат да си плащат за газа, въпреки предвидените и за тях компенсации заради високите цени с хоризонт за плащане до края на септември. Това на свой ред съвсем резонно води до ликвидната криза в "Булгаргаз". Опитите на държавата да реши проблема на обществения газов доставчик с бюджетен заем за 800 млн. лв. бяха критикувани от Борисов. Според него вместо да намали цената на газа, служебното правителство теглило кредит за тази сума. Което е тотално изопачаване на фактите. Освен това в опозиция винаги е лесно да се казва: "Ние бихме се справили по-добре", без да се посочва как би станало това.

Топлофикациите или по-скоро "Топлофикация -София", която е най-големият консуматор на общото потребление от около 10-11 млн. МВтч годишно на сектора – според това колко е студена зимата,- обаче засега не недоволстват. Може да е заради летния сезон, който не позволява на клиентите им да усетят бремето на газовите цени. А може и защото очакват нови компенсации от октомври, макар служебното правителство ясно да каза, че пари за това не са заложени в бюджета. Остава обаче опцията за плащане от свръхпечалбите на държавните енергийни дружества на газови помощи, а и такива за скъпата електроенергия на бизнеса, които също изтичат в края на септември.

На компенсации вероятно разчитат и газоразпределителните дружества, които също купуват по регулирани цени и на тях се пада годишно потребление на газ от около 3.8-4 млн. МВтч, според финансовите отчети на "Булгаргаз". Част от тези количества обаче също отиват за по-малки промишлени предприятия, които са клиенти на тези предприятия, а не на "Булгаргаз". Газоразпределителните дружества обаче също отразяват промените в цените месец за месец и реално техните клиенти са в далеч по-непривилегирована позиция спрямо тези на топлофикациите.

Тоест, по-голямата част от засегнатите от високите цени на газа и с годишно потребление от близо 15 млн. МВтч се опитват да се справят някак си. Докато индустриалците, ползващи около 10 млн. МВтч, имащи възможност да вдигат цените си и явно възползващи се от това, не спират да се оплакват и да декларират как ще трябва да спрат работа, да уволняват хора и как ще спре цялата икономика.