Българската къртица в БНД може да е изнасяла информация за мафията

Информациите, които къртицата от германското разузнаване Инго Ш. е предавал на българската сътрудничка, са били нужни най-вероятно на

организираната престъпност в България, се посочва в излъчен снощи анализ в централното новинарско предаване по Първа програма на германската телевизия АРД.

Във вторник германската прокуратура внесе обвинение срещу служителя на БНД, който бе заловен в нерегламентирани контакти с българска сътрудничка.

Шейсет и четири годишният агент Инго Ш. е направил самопризнания и е обвинен, че "от юли 2002 г. до септември 2003 г. е предавал секретна информация от БНД на източноевропейска разузнавателна служба".

Темата е отразена от немските медии, а телевизия АРД излъчи анализ на Отфрид Насауер, предаде Радио Дойче веле. Авторът твърди, че българската, на която са предавани секретните материали, е била заместник - консул и същевременно е работила за българските тайни служби.

Когато избухна скандала през октомври м.г., българското външно министерство съобщи, че въпросната жена не е служител на ведомството и че МВнР е прекратило практиката да изпраща на дипломатическа служба агенти под прикритие. По същото време стана ясно, че българската е била служител на Националната разузнавателна служба (НРС), а правителственият говорител Димитър Цонев заяви, че "няма спор, че става дума за регламентирани контакти между българската служителка на НРС и тамошната разузнавателна служба".

Шефът на НРС Кирчо Киров обаче заяви, че целият скандал е едно "недоразумение" - това показвала направената в София проверка.

Дали това твърдение ще се окаже вярно, ще покаже предстоящия съдебен процес, но от обвиненията, повдигнати от прокуратурата срещу Инго Ш., става ясно, че има данни за сериозни нарушения.

Отфрид Насауер посочва в анализа си, че обвиняемият служител на БНД е високопоставена фигура - той е бил правителствен директор, ръководел е отдела за набиране на информация от Балканите, поради което е изключително информиран. За последен път е действал в София през 2001 г.

Той привлякъл вниманието с това, че взимал документи у дома. "По тази причина контраразузнаването започнало да го следи и го засякло при среща с българката. От нея по-късно били иззети документи. Служителят на БНД беше арестуван на 8 октомври 2003, а дипломатката напусна Германия. Очевидно тя е била изтеглена по настояване на федералното правителство", се посочва в анализа.

Българката в продължение на много години е била заместник-консул и същевременно е работила за тайните служби. Това се подразбира от изявленията на германски официални лица. Те казват: "Тя е от конюшната на българите," а на шпионски език това означава, че е позната като агентка, посочва Насауер.

"По длъжностна характеристика Инго Ш. е знаел кой работи за германското разузнаване в балканските страни, кой осигурява информации и как се предават тези информации. Той е бил длъжен да познава източниците, за да може да прецени тяхната надеждност. Дали не е издал и сведения за тези източници на информация? За кого са били предназначени тези сведения? Дали само за българските служби, или и за други? И за източници в кои сфери става дума?

Можем да разграничим две възможни сфери. Първо - източници в средите на организираната престъпност. През първата половина на 90-те години БНД установи партньорски връзки с българските тайни служби, а по същото време обяви борбата срещу организираната престъпност за приоритет. Втората възможна сфера са източниците на информация за балканските страни. Източници, които подават данни за икономиката, търговията, армиите и политиката в този регион, включително и за легалната и нелегална търговия с оръжие. И двете сфери са много деликатни.

Тази деликатност става очевидна, когато си представим, че служителят на БНД може да е информирал българската агентка в детайли за информаторите на германското разузнаване в средите на организираната престъпност. Ако тези сведения достигнат до самите престъпници, информаторите ще бъдат изложени на сериозна опасност и ще трябва да бъдат изтеглени. В резултат ще рухне и една структура, изградена с големи усилия в течение на много години, а БНД за известно време ще ослепее. После ще трябва да се изграждат нови структури, при това не само в България, но и в другите балкански страни. Като имаме предвид борбата срещу организираната престъпност, това е много лоша, но доста вероятна перспектива. Защото обществена тайна е, че организираната престъпност в България е проникнала в доста държавни структури.

Не по-малко опасно е, ако служителят на БНД е предавал източници и сведения, засягащи балканските държави. Защото такива сведения също могат да попаднат не където трябва да доведат до политически напрежения.

Германските тайни служби смятат, че поддържат интензивно сътрудничество с българското разузнаване НРС, с руското СВР и с гръцките служби. Да се знае кой работи за германското разузнаване на Балканите - това е чисто злато, то струва пари и насрещна информация. Защото сътрудничеството между тайните служби е изградено на принципа, че непрекъснато се разменя информация за други страни. Това е низ от сделки и взаимни услуги. Никой обаче не знае къде в крайна сметка ще се озове неговата информация, подадена на "приятелски служби".

Сред получателите на такава информация могат да се окажат дори рискови държави и терористични организации.

Германското следствие още не знае какви точно информации е издавал на българката служителят на БНД. Ясно е обаче, че той е разполагал със значителен обем секретна информация. Така възниква сериозният риск от разкриване на важни структури на БНД. Или поне трябва да се изхожда от подобна опасност. Но предателството в случая засяга не само разузнаването БНД - то може да се отрази и върху операциите на Бундесвера на Балканите, чиято сигурност също може да се окаже под заплаха", казва в заключение Отфрид Насауер, цитиран от Радио Дойче веле.