Българската мафия пере пари през казина, барове и автокъщи

Българската организирана престъпност използва всички сфери на икономиката в страната, за да изпира мръсните си капитали. Това се казва в годишния доклад на Бюрото за борба с наркотиците към Държавния департамент на САЩ за легализирането на мръсни пари в различни държави по света, цитиран от вестник "Сега".

"Казина, нощни клубове, автокъщи и в по-малка степен търговци на едро са най-честите обекти, свързани с прането на пари в България", се посочва в документа.

Организираната престъпност в страната използвала още туризма и организирането на различни игри, включително и онлайн залагания, за да легализира натрупаните си печалби. Причината България да продължава да е притегателна сила за мръсните капитали са все още развиващият се финансов сектор, големият дял на сивата икономика и високият дял на плащанията в брой.

Българската едра престъпност генерира капиталите си от трафик на хора и дрога, контрабанда, измами с кредитни карти, данъчни измами, а американските власти отчитат и увеличение на киберпрестъпленията. Контрабандата на цигари е особено голям проблем в България, се посочва в доклада.

Българските престъпници често основават малки фиктивни фирми, най-вече в офшорни зони, за да скрият изпраните пари.

Икономическата криза обаче се е отразила върху желанието на криминални групи да използват български фирми за пране на пари, защото тяхната печалба е намаляла и зад нея няма как да бъдат скрити допълнителни парични потоци.

Според доклада на Държавния департамент България продължава да бъде основна транзитна зона за трафика на наркотици и хора към Западна Европа, а контрабандата на цигари, алкохол и горива генерира сериозен обем мръсни капитали. В документа се посочва още, че в България има шест безмитни зони, които могат да се използват за избягване на митнически такси, особено при търговията с горива и цигари.

В доклада се посочва, че от 1 януари до 30 ноември 2012 година българската прокуратура е завела 34 дела за пране на пари. Има постигнати 19 присъди.

В същото време Държавният департамент отчита, че българските власти имат ограничен успех в борбата с прането на пари. Местните власти се опитват да преследват предимно по-лесната за доказване корупция на ниско ниво в държавния апарат. В резултат на това случаите от голям обществен интерес, като сделките за големите инфраструктурни проекти в енергетиката, които са източили милиони от парите на данъкоплатците, като цяло не се разследват, се казва в доклада.

Документът заключва още, че капацитетът на българските власти за разкриване на финансови престъпления е малък заради липсата на достатъчно независими експерти в тази област. Другите ограничения са липсата на свидетели, които да разкрият дейността на организираните престъпни групи, както и твърде малката мотивация на прокуратурата, за да се захваща с подобни големи случаи.