Българската макроикономика остава с код "оранжево"

Българската макроикономика остава с код "оранжево"

България остава в групата на държавите в ЕС с прекомерни макроикономически дисбаланси и през 2016 г., съобщиха от Европейската комисия в сряда. Това е третата по тежест категория от общо четири и е на практика последната стъпка преди формалното стартиране на "процедура при прекомерен дисбаланс", която може да доведе до санкции. Прегледът на дисбалансите е част от т. нар. "европейски семестър" – ежегодна процедура по координация на бюджетните и икономическите политики в ЕС.

България влезе в предпоследната по тежест категория в началото на миналата година заради проблемите, създадени от банковата криза през 2014 г. Според ЕК, при прегледа през 2016 г., освен в България, прекомерни дисбаланси са регистрирани още във Франция, Португалия, Италия и Хърватия. Други седем държави, сред които Германия, Швеция и Финландия, също имат дисбаланси, а такива не са открити в Румъния, Унгария, Естония, Белгия, Австрия и Великобритания.

Остават рисковете пред банките

Проблемите в банковия сектор са в основата на тревогата на Брюксел и при тазгодишния преглед. Според евроекспертите функционирането на българския финансов сектор като цяло се е стабилизирало, но продължават да съществуват рискове. "Ликвидността и рентабилността на банковия сектор се подобриха, но по-сериозна оценка на устойчивостта на

сектора може да бъде направена само въз основа на резултатите от предстоящите преглед на качеството на активите и тест за устойчивост, които се очакват към края на лятото", посочват от ЕК.

Комисията е разтревожена от качеството на активите в някои части на банковата система и по-конкретно от липсата на диверсификация чрез раздаването на големи кредити и съществуването на кредитиране на свързани лица и сделки между свързани лица. В прегледа се акцентира още, че резултатите на банките през 2015 г. се отличават със съществени различия – 7 от трезорите са отчели загуби за годината, а в 9 други възвращаемостта на активите е по-малко от половината от средната стойност за системата. Подчертава се още, че през миналата година се забелязва увеличено предпочитане от страна на вложителите на големите чуждестранни банки за сметка на националните банки и банките с гръцка собственост.

Препоръки за подсилване на небанковия надзор

Еврокомисията е сравнително доволна от реформата на банковия надзор в БНБ, но настоява за подсилване и на небанковия надзор, защото слабостите в небанковия сектор още не са отстранени. Притеснителна е ситуацията в частния пенсионен сектор, която "би могла да има значителни отрицателни последици за публичните финанси или пряко чрез необходимостта от заместване на пенсионните доходи, или непряко чрез необходимостта от осигуряване от публичните средства на други социални помощи и услуги за засегнатите лица". Бързият растеж на застрахователния сектор също може да донесе сериозни рискове за страната, смятат още експертите.

Останалите забележки на ЕК са обичайните от предходни години. Сред тях е голямата задлъжнялост на частния сектор, нарастващите нужди на правителството от външни кредити, слабостите на пазара на труда, неефективността на здравеопазването, трудният достъп до образование на уязвими социални групи, огромния дял на хората в риск от бедност, проблемите в бизнес средата.

Под специфично наблюдение

Държавите, в които са констатирани прекомерни дисбаланси, включително България, ще бъдат подложени на специфичен мониторинг. Констатациите на Еврокомисията ще бъдат обсъдени и в Съвета на ЕС. През март и април ЕК ще проведе допълнителни двустранни срещи с държавите членки. След това, през април, те ще трябва да представят своите национални програми за реформи и за конвергенция. Въз основа на всички тези източници през пролетта ЕК ще представи специфичните си препоръки към всяка от държавите, които ще съдържат и фискални насоки.

Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: