Българската наука – с ДС напред!

Пред два дни Комисията по досиетата оповести данните от своята проверка на ръководството на Българска академия на науките и принадлежащите към нея институти. Данните са повече от впечатляващи: 44 български учени се оказаха бивши сътрудници на ДС – от общо 348 проверени. Това означава, че над 10% от научния елит, заемащ в момента ръководни постове в БАН, е бил обвързан с комунистическите тайни служби.

Всъщност реалното съотношение между проверявани и установени сътрудници е много по-голямо, отколкото в други институции, тъй като според закона за досиетата комисията има право да разкрие данните само на тези, които заемат или са заемали позиции в ръководството на Академията от влизането на закона в сила – т.е. от 2007 г. насам, а не както е примерно при проверката на депутати или министри – от 1989 г.

Другата впечатляваща особеност е, че по-голямата част от разкритите имена са действащи директори на институти – или участват в централното управление на Академията. След последните са двама заместник-председатели, трима научни секретари, както и един от членовете на УС на БАН; също директорът на академичното издателство “М. Дринов”, директорът на научния архив на БАН, директорката на дирекция “Международна дейност” и др.

Двадесет и двама от действащите директори на институти и тринадесет от действащите зам-директори, както и не малко научни секретари, са също с двойни имена и биографии. За някои от имената комисията е посочила, че съществуват данни за сътрудничеството им в тайните служби и след 1989 г.

Всичко това доказва повече от сериозното настоящо присъствие на питомци на ДС в ръководството на Академията. Това обстоятелство поставя особен акцент върху начина, по който българската научна общност ще реагира на този позорен за нея прецедент – като, налага се отново да подчертая това – става дума не за миналото, а за настоящето на Академията, за нейното научно достойнство и морал.

За съжаление, първите реакции не могат да бъдат определени по друг начин освен като обезкуражаващи. Председателя на БАН академик Съботинов коментира данните на Комисията по досиетата с думите, че ръководството на Академията застава зад своите служители – и че единственият критерий, който е важен за него, са “професионалните качества на всеки един от тези учени”. По неговите думи не се очаквали оставки на бивши агенти, а визията му за тяхното бъдеще бе изразена по следния знаменателен начин: “Напротив, аз искам максимално да ги използваме за целите на нашата наука и за развитието на нашата страна.”

Сигналът е ясен: кадрите на ДС са интегрална част от българската наука, ценен потенциал, който не бива да се разпилява.

Оправданието е, че повечето от тях са сътрудничили на научно-техническото разузнаване, сиреч извършвали са научен шпионаж по поръчка на ДС и КГБ – което, според акад. Съботинов, е нещо нормално и дори достойно – в неговите очи това “са били хора, които са пътували често в чужбина и им е било гласувано доверие да донасят информация за това, което са постигнали другите страни извън соцлагера”.

Съжалявам, но ще трябва да го коригирам – това е била само една част от задачите, които ДС е възлагала на пътуващите в чужбина нейни научни кадри. Същите са писали и подробни доклади с кого се срещат и за какво разговарят членовете на българските научни делегации, какви са визиите на западните учени за реалността отвъд желязната завеса и кой от тях евентуално би могъл да бъде вербуван за “каузата” на ДС.

За това каква сериозна роля е възлагала на БАН Държавна сигурност, говори много ясно едно изказване на оперативен работник, цитирано от члена на Комисията по досиетата Екатерина Бончева: "Има обаче едно изречение, което ми направи впечатление и то е на оперативен работник в негов доклад от 1986 година. Той казва, че обсъждат възможностите, с които разполага БАН, за решаване на оперативни задачи. Това поставя въпроса – какво е БАН? Как ДС е използвала Българската академия на науките за свои цели? И защо учени с авторитет са били в услуга на един репресивен апарат? Още повече, че техните информации с нищо не са подпомогнали закрепването на една пропадаща икономика”.

Бих допълнил казаното с факта, че БАН не само е обсъждана, но е и използвана за решаване на “оперативните задачи” на ДС неведнъж – като хората от моето поколение са свидетели на един от тези прецеденти: ангажирането на целия научен потенциал на хуманитарните институти в полза на провежданата от ДС операция по възродителния процес. Архивите на БАН би трябвало да пазят поне част от горещите обсъждания по тази тема – в многобройните съставени специално за целта комисии – и използвам случая да задам на академик Съботинов въпроса – и това ли е било достойно дело в полза на държавата?

И ще бъде ли така добро академичното ръководство да хвърли известна светлина върху позорната дейност на институцията от този период – като мога да му гарантирам, че при мълчалив отказ от негова страна аз сам ще го направя.

И не смятам, че с това ще демонстрирам нелоялност – напротив, смятам, че имам право на това – тъй като аз бях един от тези служители на Академията, които през ранното лято на 1989 г. бяха привикани в заседателната зала на нейното централно управление, за да бъдат шантажирани и сплашвани – само защото са си позволили да подпишат протестната декларация на тогавашните неформални групи срещу моралния геноцид, упражняван от държавата срещу турското малцинство под името “възродителен процес”.

Съжалявам за необходимостта на това напомняне, но ми се струва, че действията на настоящото ръководство на БАН досущ напомнят действията на неговите тоталитарни предци. Както ние бяхме привиквани тогава в сградата до НС, така и директорите на институти, позволили си да изразят несъгласие с планираната от академик Съботинов псевдореформа – и с безумното закриване и сливане на институти, които нямат нищо общо помежду си, сега са привиквани там и притискани да озаптят бунтовно настроените свои служители – ако трябва и с уволнение по члена за “лоялност” от трудовия кодекс.

За това как работи факторът ДС в хода на тези реформа, можете да съдите от следния пример: наскоро Вихрен Чернокожев в една своя статия напомни как директорът на Института за литература Боян Ничев и Вера Мутафчиева са били привиквани от партийното и държавно ръководство да дават обяснения защо не е изпълнено неговото поръчение – да бъде написан и издаден колективен труд на тема: “Литературата и Възродителният процес”.

Институтът, чието ръководство си е позволило тогава да пренебрегне “оперативната поръчка” на ДС и ръководещата всичко Партия, съвсем не е случаен институт. Това е и един от най-старите и най-добре работещи институти в системата на Академията, получил по международния одит най-висока оценка за перспективност на своето развитие, като в оценката фигурира и специалното посочване, че “не се препоръчва” сливането му с други институти. Неговата самостоятелност е подкрепяна от десетки престижни европейски и американски университети и научни центрове със специални писма, адресирани до академик Съботинов и министъра на просветата – а самата литература е един от важните фактори за запазване на националната ни идентичност в глобалния свят. Да не говорим за обстоятелството, че българската култура е центрирана предимно върху литературата, осмисляна като върховна нейна еманация – или за това, че самата Академия е основана като Книжовно дружество.

Нито директорът, нито неговите заместници, нито научния секретар на този институт са установени като сътрудници на ДС. Въпреки това този институт според стратегията на тъй наречената реформа ще бъде закрит и слят с Института за балканистика и Центъра по архитектура, докато Кирило-Методиевият научен център, основан в началото на 80-те и разполагащ с потенциал от само девет хабилитирани учени – при минимум, изискван според критериите на т. н. “реформа” от петнадесет, и с директор Светлина Тодорова, агент на Шесто управление на ДС, работила под псевдонима Колева от 1978 година до 1985 година, си остава самостоятелно научно звено.

Не конкретните прецеденти обаче са най-страшното в странната симбиоза между ДС и българската наука. Най-страшното е в липсата на сетива и способности от страна на научния елит в разпознаването на ДС като репресивна система – в липсата на нравствен кураж тази система да бъде заклеймена като нравствено уродлива и насилническа, като зло, което няма и не може да има нищо общо с просветения научен интелект. Също – в неспособността да бъде демострирано разкаяние и срам от това тъй близко и тъй масово сътрудничество – и тази система, която се ползва с лукса на пълна автономия от държавата, да направи нужното, за да изтрие от лицето си този позор.

Тези липси са повече от убедително доказателство, че според елита на БАН науката и нравствената норма нямат нищо общо помежду си – а да се прави наука без нравствени критерии е едно от най-опасните неща, които са се случвали на човечеството в неговата история. И тъй като това морално безразличие е демонстрирано най-пряко и убедително в думите на академик Съботинов в качеството му на председател на БАН, то аз, скромен служител в същата институция, в това си качество заявявам своето недоверие към него и настоявам за неговата оставка.

Още по темата
Още от

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?