Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Българската православна църква и комунистическата държава

61 коментара
Публикуваният текст е част от книгата, издадена от Института за изследване на близкото минало и издателство "Сиела”. Момчил Методиев е доктор по история, автор на книгата "Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава” (2008). Редактор е на списание "Християнство и култура” и изследовател към Института за изследване на близкото минало.

През 1943 г. двама митрополити – Софийският Стефан и Пловдивският Кирил, са сред инициаторите и активните участници в кампанията за спасяване на българските евреи от депортация. Днес едва ли някой може да си представи, че Православната църква или отделни нейни архиереи имат необходимия обществен авторитет, за да могат да проведат кампания в защита на някаква обществена кауза. Причината за това едва ли се крие само в личните качества на архиереите.

Очевидно през този относително кратък от историческа гледна точка период Българската православна църква е изживяла значителна трансформация по отношение на своето място и влияние в обществото. Ключовата причина за това е в целенасочената държавна политика през комунистическия период, насочена към обезличаването на духовенството и изличаването на религията.

Много трудно може да се даде еднозначен отговор на въпроса какво е поведението на Църквата по отношение на тази политика. Най-лесно е да се каже, че тя е подложена на постоянни репресии и административен натиск, които с времето дори се засилват.

Определението "репресирана църква" обаче не описва съвсем коректно държавната политика, тъй като предполага праволинеен процес, който не отговоря напълно на установения към средата на 50-те години модел на отношенията.

Комунистическата държава се ориентира към внимателна и в крайна сметка – успешна политика, основана на един трудно прокаран компромис, чиято цел е избягването на явната и видима конфронтация с висшата църковна йерархия.

В началото на 50-те години държавата парира опитите за изява на опозицията сред висшето духовенство и избира за свой фаворит Пловдивския митрополит Кирил, който макар и трудно, успява да си осигури мнозинство в Светия синод. Това става възможно както благодарение на личния му авторитет, така и с подкрепата на държавата, която успява да наложи кандидатурата на епископ Пимен за Неврокопски митрополит през 1952 г. Този компромис дава възможност да бъде запазена фасадата на църковната автономия и да бъде спечелено необходимото време за естествената подмяна в състава на Светия синод.

Така е избегната и опасността от появата на подземна църква или на дисиденти сред самите висши духовници. Нежеланието на държавата да се конфронтира открито с ръководството на Църквата е и доказателство за влиянието на духовенството в България, особено в критичния период на 50-те години.

Този компромис е и единствената реална възможност за Църквата предвид репресиите срещу нисшето духовенство в периода 1949–1952 г. и поставянето на нейните международни контакти под контрола на държавата. Действително, в този процес властта е подпомагана от отделни архиереи, които предпочитат конформизма в името на издигането на техния личен престиж. Но също така няма съмнение, че мнозинството от Синода (вкл. и до самия край на комунистическия период) не приема режима, но прави този компромис в името на съхраняването на известна автономия от държавата. Това дава възможност на Църквата да води някакъв, макар и силно стеснен духовен живот, а в началото и средата на 70-те години да се говори дори за видимо негово съживяване. Ограниченото пространство между репресията и конформизма е единствената възможност за съхраняване поне частично на съществуващата до този момент църковната традиция.

Разколът е лишен от автентичен антикомунистически заряд

Много по-лесен и категоричен е отговорът на въпроса за разкола в БПЦ от началото на 90-те години. Участието в т.нар. Алтернативен синод на най-приближените до властта митрополити (включително и като сътрудници на Държавна сигурност) напълно лишава разкола от автентичен антикомунистически заряд.

В своя първоначален вид в началото на 90-те години разколът формализира съществуващото дълбоко разделение сред висшето духовенство, което е факт поне от средата на 70-те години. От тази гледна точка изненада е не толкова самият разкол от 90-те години, колкото нехомогеннният характер на групите, които взеха участие в него, което може да бъде обяснено с натрупаните през годините лични противоречия.

Като най-активни членове на т.нар. Алтернативен синод се изявиха именно тези митрополити, които в различни периоди са били най-близки до комунистическата държава (митрополитите Пимен Неврокопски, Панкратий Старозагорски и Калиник Врачански), подкрепяни в началния период от други висши духовници, чиято мотивация вероятно е била да се защити Уставът на БПЦ.

Другата група, на т.нар. Каноничен синод, също трудно може да се нарече хомогенна, доколкото в нея влизат различни като биографии и отношение към държавата митрополити, между които също има сътрудници на ДС. В тази група обаче е включен и Пловдивският митр. Арсений – един от малцината живи в този период висши духовници, които могат да претендират за моралния кредит на пострадали от комунистическия режим.

Обяснението за еволюцията на разкола (може да се каже и деградация) през последните години се крие много повече в претенцията за безконтролна власт, за която претендират някои от действащите митрополити. Остатъците от разкола в момента представляват своеобразен Свещенически съюз, лишен от друга църковна йерархия, чието единствено автентично искане се състои именно в стремежа да бъде ограничен един или друг епархийски архиерей.

Църковни и обществени лидери остават в забвение

Резултатът е, че разколът спря, а не подпомогна процеса на църковно обновление. На обществено обсъждане действително беше поставен въпросът за репресиите, на които са били подложени енорийските свещеници през 40-те и 50-те години, но целенасочено се мълчи за големите фигури сред висшето духовенство, опитали се да защитят независимостта на БПЦ през комунистическия период.

Причината за това е, че голяма част от техните наследници на митрополитските катедри са излъчени след манипулирани, а понякога и откровено скандални избори, и нямат интерес да защитят паметта на своите предшественици. Затова и до момента остават в забвение църковни и обществени лидери като Врачанския митр. Паисий (предшественик на митр. Калиник) или Варненския митр. Йосиф (предшественик на митр. Кирил).

Това се отнася и за други архиереи, които са починали по-рано от тях двамата и не заслужават забравата, с която са "удостоени" в момента – Видинския митр. Неофит (наместник-председател на Синода на Българската екзархия в продължение на почти 15 години преди 1944 г., наследен от митр. Филарет) или Доростоло-Червенския митр. Михаил, за кратко наместник-председател на Синода в периода на най-тежки държавни репресии в края на 1948 и началото на 1949 г.

Единственото изключение от това правило на забравата е опитът да бъде защитена паметта на Нюйоркския митр. Андрей. Именно несъизмеримостта между поколението на църковните архиереи от края на 40-те и началото на 50-те години и голяма част от настоящите митрополити може да обясни бездействието на синодалната комисия за издирване на репресираните от комунистическата държава свещенослужители, оглавявана от Старозагорския митр. Галактион, също обявен за сътрудник на Държавна сигурност.

Комунистическото наследство в Църквата

Комунистическото наследство в Църквата може и до момента да бъде проследено в няколко основни насоки. Най-видимият резултат е разединеното висше духовенство, принизеното като обществен статут и образование енорийско духовенство, малобройното монашество (макар последното да не може да бъде приписано изцяло на действията на комунистическия режим). Към това наследство следва да се причисли една обезличена в очите на обществото Църква, чиято догматика и практика остава до голяма степен непозната и непонятна.

Най-тежкото наследство обаче се състои в унищожената енорийска структура, върху която се гради цялата църковна пирамида и която осигурява легитимност и контрол върху висшето духовенство. Този факт намери известно място в публичния дебат, само доколкото той имаше отношение към избора на патриарх Максим през 1971 г., въпреки че на същото основание под въпрос може да се постави легитимността на всички действащи към началото на 90-те години архиереи.

*Книгата на Момчил Методиев "Между вярата и компромиса" ще бъде представена на 9 март 2010 г. (вторник) от 18.30 ч.в Червената къща, ул. "Любен Каравелов" № 15.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

61 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Krakra
    #62

    и проводник на антиБългарската руска политика на Балканите.Отвратително е да се представящ за най чистия, а да си най мръсния.

  2. пенка
    #61

    ако руската политика е антибългарска незнам каква е сегашната кретен такъв неблагодарен

  3. Иван
    #60

    Ти къде беше тогава Krakra? Защо не стана свещеник през времето на комунизма и не застана с кръст в ръка срещу системата? Нали си антикомунист. То сега да се пишеш герой и да обвиняваш другите е лесно, особено ако си и анонимен.

  4. българин
    #59

    руската политика ВИНАГИ е била антибългарска.

  5. бос
    #58

    но ако тезата на автора е идентична с тази на висшето ни духовенство, а тя е че са преклонили глава и са сътрудничли на комунистическата власт само и само да съхранят църквата, аз не мога да похвала такова подлизулство. Но това си е авторов грях. Плод на страхливост и очевидно н на интереси. Днес БПЦ е може би най- богата институция в страната. И много влиятелна в сфери които остават скрите за нас. Отдавна се е намърдала при почти всяка власт и живее охолно и грешно. Така че авторът го има това пред вид и се мазни.

  6. мирянин
    #57

    по отношение своята достоверност.Днес слушах по радиото интервю с автора.Той е против "разколниците" като основният му аргумент е,че те били ченгета.За сведение ВСИЧКИ от православният клир са били вербувани от ДС през времето на комунизма.Разликата между синода на дядо Максим и алтернативният синод е тази,че докато духовниците о алтернативният синод подкрепиха демократичните промени, то от синода на Максим продължиха службата си винтерс на ДС.Много е важно не какъв си бил преди 10.10.1989г., а каква

  7. Стамбо
    #56

    са слуги не на Бога и българския православен народ, а на КГБ и руската мафия (то си е едно и също). Толкоз.ОЙ, ВАЗИ НАШИ ДУХОВНИЦИ,ДУХОВНИЦИ, ОЩЕ ПОЛКОВНИЦИ,ДАЖЕ И ИЗПОД ХИТОНИТЕ,ПАК ВИ ПРОЗИРАТ ПАГОНИТЕ! Р. Ралин

  8. cos
    #55

    ... на църкава без всякъкви обществени функции?

  9. свещеник
    #54

    защото тези които се отделиха от лъжепатриарха Максим не са изменили нищо от учението на Църквата или от нейната обредност. Отделилите се и до сега се борят за обновление и декомунизация на Църквата. Те бяха изгонени насилствено от близо 200 храма през 2004 г. по заповед на скандалния Филчев, ченгето Гоце и другаря-цар Мони II. Затова и в момента се водят наказателни дела в Страсбург за 700 000 000 евро.

  10. Немирник
    #53

    Интересна е тезата на Мирянин, че не било важно какъв си бил преди 10.11.1989 година, а какво си вършил после. Е, то се видя-"синият седесарски шут/ритник/" Георги Марков се оказа, че не може да се отърве от именни дни през декември-Николай Стефан. Петко Бочаров, Георги Коритаров, Васил Станилов, Христо Троански, Атанас Свиленов, Иво Инджев...И се налага въпросът-а дали вършеното от тях след "сакралната" дата не продължение на "онази" длужба, под диктовката на същите орета, само че вече в сянка.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.