Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Български национализъм? Мен ако питате, не съвсем

49 коментара

От началото на тази година българските патриоти са заети да доказват своето съществуване и ползата от себе си (ползата за тях самите е друга тема) на целокупния народ. Освен вече известната на всички баташка история, ние сме непрекъснато заливани от родолюбието на президента, художествено-творческата интелигенция (която взе, че тръгна отново да пише за трудовия делник на хората от МВР) и кой ли още не.

Всичко е много хубаво, но има един недостатък – този национализъм, както и толкова много други неща, е от твърде ниска проба, тоест – плод е не на искрено убеждение, а на проста политическа сметка.

И доказателствата за това не са малко (ако се съди по средствата за масова информация), като например почти напълно забравена дата: на 15 февруари 1967 г. в София, преди точно четиридесет години, е починал Симеон Радев. Човек от неговия мащаб няма особена нужда от представяне, което пропускам, но не мога да пропусна друго.

Смъртта на персона като Богомил Райнов бе публично оплакана, още приживе той бе награден с ордени като част от политиката за печелене на популярност на правителството и т.н.

Контрастът с мълчанието около Симеон Радев е поразителен и не е труден за обясняване.

Както вече е ясно (виж наблюденията на Бойко Пенчев в Дневник напоследък), “новият български национализъм” е изненадващо проруски. Още по-странно е това, когато видим кои са двама от неговите кръстници – президентът Георги Първанов и професорът Божидар Димитров, и двамата – историци по образование и, да речем, професия. Поне те би трябвало да са наясно по отношение на характера на руската политика към България от 1878 г. насетне; по политиката на СССР и по нейните последици, които все още се усещат силно.

Как да си обясним въпросната странност? Единият начин е с невежество, което, макар и забавно като хипотеза, подминава същността на въпроса. Вторият е със съзнателно изопачаване на фактите, което, имайки предвид политическите симпатии на двамата господа (особено на първия), не би трябвало да е изненада.

Всеки ще се съгласи, че в такава “сложна и противоречива обстановка” Симеон Радев би бил и е твърде неудобен, тъй като при четенето му става ясно какво представлява тогавашната руска политика по отношение на България.

Според мен за мълчанието около него има и друга, по-дълбока причина. Без никакво съмнение можем да кажем, че Симеон Радев е бил български националист. Днешните обекти на същата дефиниция обаче са негова (и на повечето хора от онова поколение) пълна противоположност.

Нито един от тях не познава както трябва историята на страната си, не владее поне в достатъчна степен нейния език (неграмотността е, уви, масово явление), не знае като хората ни един от големите европейски езици.

Какво да кажем за Симеон Радев? Владеещ свободно главните пет европейски езика и турски, с отлична научна подготовка, изключително остър ум, познаване на световната политика; един от най-добрите литературни и художествени критици (колко са хората днес, които могат да пишат като него); дипломат с голям опит и (не на последно място) човек, който държи на идеите си. Именно заради своя патриотизъм той е бил доброволец в Балканските войни и е напуснал фронта само заради необходимостта да участва в мирната конференция в Букурещ (за това може да се прочете в спомените му).

За днешните националисти той е неприемлив и заради друго. Работата и възгледите му са го водили до конфликт със сърби, гърци, турци, румънци, руси; в нито един негов ред не ще откриете омраза към когото и да било по етнически или религиозен признак. Двойно неприемлив Симеон Радев става и заради принципната си позиция в защита на политическата демокрация, и заради отказа си по какъвто и да е начин да укрепи с авторитета и таланта си “народната власт”, натрапена на България през 1944 г. За хора като сега действащия президент например това е не само политически неприемливо – то показва и съмнителната страна на неговото собствено поведение.

Само едно сравнение със Симеон Радев показва пълната безпомощност на днешния български “масов” национализъм, освен за едно – да служи (още от 1989 г.) като популистки клапан и като примамка за отклоняване на обществената енергия към незначителни проблеми (за разлика от неща като застрояването на София, разпределянето на европейските пари или странните спонсори на господин президента например).

Ето защо според мен сегашното националистическо говорене е продиктувано изцяло от политически или лични съображения и няма нищо общо с каквито и да е интереси или проблеми на страната. Нещо повече – то се използва именно за да ги замъгли и направи неразличими като част от пейзажа.

И накрая – един цитат по памет от съвсем скорошна статия на Густав Зайбт: при патриотизма, както и при вярата в Бог, е хубаво да ги имаш, но не и да ги изобразяваш фалшиво.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

49 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Тъпанар
    #50

    Някаква измислена теза и смешни опити за аргументиране - Първанов може да е турски ,но не български националист

  2. аз
    #49

    Много точна статия, за съжаление днешният човек дори и не иска да се замисли чак толкова, какво остава да може...Най-доброто доказателство е липсата на коментари тук.

  3. Eна
    #48

    За съжаление не само Гоце и Димитров се трудят усилно, за да подменят историческата памет. Последната изцепка - за паметника на Альоша - идва, поне формално, от определящото се като либерално НДСВ. Пълна порнография.

  4. Vankata
    #47

    Tochno, iasno, inteligentno

  5. Румен Петров
    #46

    Чудесен език, чудесен материал!Най-вероятно авторът не е журналист от нито една столична медия?

  6. захари
    #45

    на Симеон Радев бяхя една от малкото книги, носещи на такива като мен радост и все пак някаква надежда. Нека никой не си позволявя да го сравнявя с джуджета като Гоце и Б.Д./не, че авторът го прави/.

  7. Сиймор
    #44

    Благодарности за статията. Още един щрих към национализма на Симеон Радев с едно изречение от спомените му: "Жаждата да се учим беше част от нашето родолюбие." Няколко поколения българи - от Възраждането до съветското нахлуване през 1944, са разбирали национализма по този начин. Същото важи и за почтеността, достойнството и гражданското им поведение.Това национално чувство е било увредено до цинизъм и дотам, че сигурно сме единственият народ от източноевропейците, който не схваща периода 1944-1989

  8. БГ
    #43

    Аргументирана и дипломатично умерена статия. Уви, това е достатъчно за някои антиБългарски лЮди веднага да забълват бяс. Фактическата безспорна истина е, че през 1944 юдомарксистка Русия непредизвикано напада суверенното Царство България, унищожава го, и от забележигелно успешна Християнска Европейска държава прави от Родината ни робски соцлагерник, най-бедния член на ЕС понастоящем, официално наричан от руски простаци "Троянски кон на Русия".Поздравления за автора на статията. Хора, бъдете Християни, а не лЮди.

  9. Тъпанар
    #42

    Нямаш рявен като Тъпанар,Роден си да бъдеш Тъпанар,да живееш като Тъпанар,и да умреш като Тъпанар. Тъпанар, Тъпанар, Тъпанар,Ти си олицтворение на мнозиствотона форумните Тъпанари.Гордей си че си Тъпанар,Тъпанар,Тъпанар,Тъпанар.

  10. Поданик
    #41

    Браво! Жалкото е, че статията няма да стигне до вестниците с масови тиражи, а още повече-до бронираните глави на населяващите нашенските земи селяндури

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.