"Български пощи" поемат обслужването на държавната администрация

Всеки транспортен министър идва с амбицията да изправи на крака държавните железници – черната дупка, в която потъват стотици милиони всяка година. Въпреки това малкото останали пътници не виждат промяна. Влаковете са стари, закъсненията понякога са с часове, а авариите стават все по-често. Релсовият път плаче за ремонт. На места е опасно локомотивите да се движат с повече от 30 км/ч. Всичко това се случва на фона на изсипващите се милиарди от еврофондовете през последните 20 години. Държавата пък финансира губещите пътнически превози, като за тази година субсидията е над 180 млн. лв. Министърът на транспорта Георги Гвоздейков представя визията си за развитие на БДЖ и Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), както и за "Български пощи" и концесията на летище "София".

Направихте промени в ръководството на БДЖ. Вашият предшественик Николай Събев беше начертал екшън план за реформа в БДЖ. Докъде стигна неговото изпълнение? Ще се придържате ли по него или имате нова визия какво трябва да се случи?

Всеки ръководител иска бързи резултати и това обикновено се случва със смяната на мениджмънта. Необходимо е да сложиш хората, които имат визия за промяна, подплатена с експертиза. По тази причина за председател на борда на директорите на БДЖ назначих Юлия Варадинова. Тя е декан на транспортния факултет към Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" в София. Има сериозна визия за развитието на държавните железници. Очевидно е, че пътническите превози имат нужда от промяна.

Факт е, че подвижният състав на БДЖ е доста стар. Техниката е над 50 години. Спешно търсим възможност да модернизираме подвижния състав на БДЖ в периода 2023 - 2026 г.

Първата ни задача е бързо, още през следващата година, да доставим нови влакове. По Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) предстои покупката на нов подвижен състав, но той ще осигури само половината от необходимите влакове.

Останалата половина трябва да бъдат осигурени по друг начин. Затова отправихме запитване към големите производители и големите железопътни оператори. Едните ги питаме дали имат готови влакове, които да купим, а другите - дали могат да дадат композиции под наем. Става въпрос за покупката на около 30 мотриси. Ако няма възможност да бъдат купени ще бъдат взети под наем.

Проблем с финансирането няма, а средствата може да се осигурят от различни източници - държавният бюджет, заем от международни финансови институции или чрез лизинг.

Амбицията ни е още през 2024 г. да подобрим качеството на услугата и българите да се возят в нови влакове.

Спряхте поръчките по ПВУ за покупката на нов подвижен състав за 2.8 млрд. лева, които бяха обявени от служебната власт. Сега предстои обявяването им отново. Какво е различното в новите процедури?

Финансирането на тези поръчки е изцяло по ПВУ, което изисква стриктно спазване на процедурите. Първите поръчки бяха обявени без да са минали през одобрение от Национален фонд към Министерство на финансите. Това е важно изискване, което не може да бъде заобиколено. Европейската комисия в момента проверява две от поръчките. Очакваме до края на седмицата да ни ги върнат и следващата седмица те ще бъдат публикувани в регистъра за обществените поръчки.

Другата причина за спирането беше, че имаше заложени изисквания за дейности, които се финансират от държавния бюджет. Например - построяването на четири ремонтни бази от страна на държавата. Това е направено без да има проучване къде да са базите и колко ще струва. Анализът ни показа, че за това ще са необходими 150 - 180 млн. лв. В същото време се изискваше победителят в поръчката да заплаща наем и да обслужва ремонтните бази без да е ясно това колко ще струва.

Сега в новите обществени поръчки няма ремонтни бази. Изчистени са и всички технически изисквания, които ограничаваха конкуренцията.

Според публикувания план график за изпълнението на ПВУ и по думите на финансовия министър Асен Василев има огромно закъснение с реализацията на тези поръчки какво правите, за да ускорите процеса?

Няма никакво закъснение. Спазени са всички срокове, няма никакъв риск за доставка на влаковете. Срокът за доставка на подвижния състав от обявяването на поръчките през месец септември до доставката им е 33 месеца. В този срок са заложени и рисковете от обжалване на процедурите. Проведохме срещи със всички потенциални кандидати и създадохме условия за едно добро състезание.

Доволни ли сте от работата на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ)? Нито един проект за модернизация на релсовия път не успя да бъде изпълнен през изминалия програмен период 2014 – 2020 и останаха за довършване през настоящия – 2021 - 2027. Предстоят ли смени в ръководството и на НКЖИ?

България използва европейски фондове за обновяване на железния път от години, но има места, на които влаковете продължават да се движат с 30 км/ч. За съжаление все още няма нито един завършен изцяло железен път, по който влаковете да се движат поне със 160 км/ч. Това показва, че страната ни не може да управлява големи европейски проекти.

Вероятно те се управляват и погрешно, щом влиза и Европейската прокуратура, което е прецедент. В момента се разследват фирмите изпълнители на два проекта. (Става въпрос за жп проекта за Септември – Костенец и Оризово – Михайлово – бел. ред.)

Предполагам и очаквам, че ще дойде момент, когато европейските прокурори ще влязат и в Министерството на транспорта, защото казусът е свързан с НКЖИ. Това означава, че аз трябва да имам решение, като най-малкото е да потърсиш отговорност на ръководството.

В момента има риск от спиране на финансирането по двата проекта, след като те се разследват от Европейската прокуратура. Същевременно строителните работи продължават, като изпълнението по двата проекта е на около 40 процента.

Така че промени в НКЖИ ще има. Те ще бъдат направени не само заради влизането на Европейската прокуратура там, но и заради липсата на резултати.

Плановете ни са през 2026 г. България да има обновена железопътна инфраструктура, по която влаковете да могат да се движат със скорост от 160 км/ч, направленията да са обезопасени с необходимото оборудване за сигурност и да има нов подвижен състав. Става въпрос за жп направленията София – Пловдив – Бургас, Пловдив – Свиленград – турска граница, Русе – Каспичан.

Дотогава пазарът на железопътни пътнически услуги трябва да се либерализира и да влязат частните превозвачи. Как ще се случи това?

Европейският регламент дава право БДЖ директно да бъде оператор за предоставянето на тази услуга. Няма пречка да възложим на БДЖ да е оператор на пътническите превози. България получава 2 милиарда лева финансиране от Европа за покупката на подвижен състав и да търсиш вариант после да го дадеш на частен оператор е малко странно.

Проведохте среща с ръководството на концесионера на летище "София" - "СОФ Кънект". Кога концесионерът ще започне да изпълнява инвестиционната си програма и да плаща концесионна такса на българската държава?

По време на срещата дадох ясно послание, че концесионният договор трябва да се спазва стриктно и контролът ще бъде на друго ниво спрямо предшествениците ми. Държавата трябва да защити интереса си. Дадох нареждане всеки месец да има срещи с концесионера, на които да се отчита напредъка по изпълнението на концесията.

Много е близко достигането на въздушния трафик до нивата от 2019 г. - последната година преди пандемията от корона вирус. Към момента разликата е под 1% и въпрос на време е възстановяването на плащането на концесионната такса. Тя не е отменена, а само е отложена във времето.

Поисках план какво се случва с обещаните инвестиции оттук нататък, който ми беше представен. Като извинение концесионерът изтъкваше, че държавата не му съдейства. Имаха проблеми с издаването на разрешение за строеж, пожарната безопасност и т.н. Всичко, което поискаха, вече е осигурено като съдействие. Направени са срещи със съответните институции. Процесите вече вървят гладко и ускорено.

До 30 май 2023 г. концесионерът отчете, че е направил инвестиции в летище „София“ за 3.9 милиона евро.

За тази година обещаха инвестиции в размер общо на 18 млн. евро. Те са за следните видове дейности:
Летателно поле – 2.1 млн. евро без ДДС
Терминал 2 – 2.9 млн. евро без ДДС
Смяна на багажна система - 5.2 млн. евро без ДДС
Рентгени за сигурност - 2.1 млн. евро
Терминал 1 – 900 хил. eвро
Електрически и специални превозни средства – 660 хил. eвро
Паркинги открити и закрити – 1.8 млн. евро
Информационни и телекомуникационни технологии – 1.6 млн. евро

На срещата с концесионера говорихме и за изграждането на новия Терминал 3 на летището.

Имахте среща с авиокомпанията "Уиз еър" по повод закъсненията и отмяната на полетите. Представиха ли вече екшън план за справяне със ситуацията?

Авиокомпанията представи плана. Ангажира се да има базиран резервен самолет с екипаж в София в случай на непредвидена ситуация.

Причината за честите закъснения и отмяната на полетите е била недоброто планиране. Другият проблем беше свързан, че от около 500 сигнала от български граждани за закъснели и отменени полети бяха обработили едва 200.

Важното е, че за първи път надзорният орган - Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", действа решително спрямо авиопревозвач. На "Уиз Еър" са връчени четири акта за допуснати административни нарушения и са наложени санкции.

"Български пощи" се движи по пътя на БДЖ и все повече затъва. Какви промени предвиждате там?

Втори месец се опитваме да разберем защо продължава изтичането на средства, които водят дружеството до огромна загуба и в предфалитно състояние. За миналата година загубата е в размер на около 90 млн. лв. По тази причина с моя заповед са спрени всички рискови обществени поръчки.

Изготвя се анализ за действие оттук нататък. Планът за оздравяването на "Български пощи" е представен пред Европейската комисия за разглеждане.

Като спасителна мярка за "Български пощи" ще предприемем промяна в законодателството, с която ще се даде право на дружеството да обслужва цялата държавна администрация. Това ще даде възможност на "Български пощи" да увеличи приходите си. Плановете ни са законодателните промени да бъдат внесени в парламента през септември. С тях не се нарушава конкуренцията в бранша. Промените са съобразени с европейските изисквания.

Освен това във връзка с изпълнението на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост се подготвят две постановления на Министерския съвет свързани с дейността на "Български пощи". Едното е за предоставянето на телемедицински услуги в малки населени места. Другото е за доставка на лични документи и шофьорски книжки в селата и обслужването им от "Български пощи".

Аз и екипът ми даваме всичко от себе си нещата да се случат. Работим денонощно, за да покажем на хората, че нещата могат да бъдат различни. Изключително трудно е, но ще успеем да се справим.