Български съдебни журналисти в битка за свободата на информацията в Европа

На 11 октомври 2021 г. Европейският съд по правата на човека публикува резюме на фактите по жалба срещу България, подадена от осем съдебни журналисти и неправителствената организация СОПА (Mitov and Others v. Bulgaria). Жалбата е изготвена със съдействието на Програма Достъп до информация. Основен предмет на оплакването е промяната в правилата на Върховния административен съд (ВАС) през 2016 г., с която от интернет страницата на съда бяха премахнати документи по делата, които дотогава се публикуваха там.

Под знака на защитата на личните данни също така бе предприето заличаване на част от информацията в съдебните решения и определения и в протоколите, които продължиха да се публикуват в сайта на ВАС. Според жалбоподателите, ограничената публичност на информация относно съдебните дела е в нарушение на изискванията на чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека.

История на случая

ВАС е съдът с най-стара интернет страница в страната, започнала да функционира през 2000 г. Освен че е най-стара, тази страница е изключително богата на информация за съдебните дела, като в продължение на две десетилетия тя служи и като образец за останалите съдилища по отношение на публичността на документи от делата. Тази изключителна прозрачност и публичност на дейността на ВАС се дължи на инициативата на тогавашния председател на съда Владислав Славов.

Със заповед на действащия през 2016 г. председател на Върховния административен съд Георги Колев през септември 2016 г. бяха приети нови вътрешни правила за заличаване на личните данни в публикуваните съдебни актове в интернет страницата на ВАС. Повод за приемането им е производство пред Комисията за защита на личните данни, която е била сезирана за нарушение на Закона за защита на личните данни при публикуването на решения и определения на интернет станицата на съда.

Премахнати от страницата на ВАС документи от делата

Чрез вътрешните правила от 2016 г. бе предприето ограничение в режима на публикуване на информация и материали по делата. Бе предвидено премахването на сканираните документи от сайта на съда, които до момента се публикуваха. Дотогава при отваряне на папката по всяко електронно дело всеки имаше свободен достъп до съдържанието на жалбата, административния акт, който се обжалва (бил той нормативен, общ или индивидуален), и решението или определението на предходната съдебна инстанция. По този начин чрез прочит в интернет страницата на съда всеки можеше да придобие представа какво дело се води и какви са становищата на страните по него, т.е. по какви доводи и правни въпроси се произнася съставът на ВАС. Несъмнено така се осигуряваше в максимално пълен обем публичността и прозрачността на осъществяваното от този важен съд правораздаване.

След приемането и прилагането на вътрешните правила през 2016 г., тези документи бяха фактически премахнати от сайта на ВАС, както за вече завършилите, така и за текущите дела. И до момента тези документи не са публично достъпни.

Заличени данни от публикуваните в страницата на ВАС документи

Друг текст от приетите през 2016 г. вътрешни правила предвиди заличаването на определена информация, съдържаща се в протоколите, решенията и определенията на ВАС, преди публикуване. Тя бе разпределена в 13 категории, които обхващаха, наред с данни за единен граждански номер и адрес на физическите лица, още и наименование на съответния държавен орган или орган на местното самоуправление, на фирма, адрес на тези институции и организации и др. По този начин станаха анонимни не само жалбоподателите, но и институциите, срещу които са заведени дела. Станаха неизвестни жалбите и административните решения, които се обжалват, дори когато се отнасят до всички граждани (наредби, правилници) или до случаи от висок обществен интерес.

При прилагането на това правило бяха анонимизирани, тоест показани само с инициали, имената на всички физически лица, с изключение на тези на прокурора по делото и съдиите. Това се отнасяше и до случаите, в които страна по делото е публична фигура (вкл. народен представител, министър и др.) или човек, който би искал да се знае, че е завел дадено административно дело и е поставил важен за обществото въпрос. На анонимизиране бяха подложени и имената на адвокатите и юрисконсултите, жалбоподателите неправителствени организации и фирми, както и ответниците публични институции. Нито общественият интерес, нито съгласието на дадено физическо или юридическо лице бе фактор, който да бъде отчетен при орязаната публичност на протоколите, решенията и определенията.

Единствено имената на съдиите и участвалия в делото прокурор бяха оставени в документите, за което вероятно не бе без значение общественият дебат две години по-рано по повод решение на ВАС, според което имената на съдия били защитени лични данни.

По-голямата част от проблемите при заличаването в протоколи и съдебни актове бе решена с приемането на нови вътрешни правила в началото на 2020 г. от новия председател на ВАС Георги Чолаков. Проблемът обаче остава, тъй като много от съдилищата в страната прилагат подход на радикално анонимизиране на съдебните решения, определения и протоколи.

Неуспешна жалба срещу заповедта на председателя на ВАС

Шестнадесет репортери, както и базираното във Варна Сдружение за оптимизация на правосъдието и администрацията (СОПА), подадоха жалба срещу заповедта на председателя на ВАС, с която бяха приети вътрешните правила през 2016 г. Защитата им бе поета от Програма Достъп до информация, чиято позиция по казуса бе също публично оповестена.

С Определение № 989 от 14.02.2017 г. по адм. дело № 11173/2016 г. състав на Административен съд – София град прекрати производството по делото, като прие, че атакуваните правила са вътрешни и не засягат жалбоподателите.

ВАС остави в сила това определение със свое Определение № 6219 от 18.05.2017 г. по адм. дело № 4422/2017 г., с което окончателно бе премахната възможността на жалбоподателите да поставят въпроса за ограниченото им право да получават информация от обществено значение.

Забрана за публикуване на присъди и решения по наказателни дела

В жалбата до ЕСПЧ бе включено и оплакване от приетото през 2017 г. изменение и допълнение в Закона за съдебната власт (ЗСВ), което отмени задължението за незабавно публикуване на присъди и решения по наказателни дела, по които подсъдимият е осъден да изтърпи наказание. Според новата редакция на чл.64, ал.1 и 2 от ЗСВ публикуването им в интернет става едва след уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането на такива присъди и решения в изпълнение.

Според жалбоподателите, това изключително забавяне на публикуването на присъди и решения по наказателни дела, което може да бъде в продължение на години, е непропорционално. Освен това, целта на законовата промяна не се постига с тази редакция на закона, тъй като осуетяването на бягство на подсъдимите от изпълнението на наказанията няма да стане чрез ограничена публичност. Представата, че те научават за присъдите и решенията на съдилищата от справка в интернет страницата е доста наивна и не съответства на изискванията на чл.10 от Конвенцията, според жалбоподателите.

Въпроси към страните

Европейският съд по правата на човека поставя няколко въпроса, на които следва да отговорят както правителството, представлявано от Министерството на правосъдието, така и жалбоподателите.

Първият въпрос е може ли всеки един от жалбоподателите да твърди, че е жертва на нарушение, след като правилата за анонимизиране не ги засягат лично, а и не са поискали достъп до конкретни съдебни решения, а само се оплакват от намалената им публичност.Вторият въпрос е дали правилата за анонимизиране и приложението им от Върховния административен съд представляват намеса в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване и в частност на правото им "да получават информация", гарантирано с чл. 10, ал.1 от Конвенцията.

В случай на положителен отговор на втория въпрос, Съдът в Страсбург поставя трети въпрос – дали намесата отговаря на изискването за "необходимост в демократичното общество", т.е. дали е направен прецизен баланс между конкуриращите се права.

По отношение на забавеното публикуване на присъди и решения по наказателни дела, Европейският съд по правата на човека отново пита, дали е направен необходимият баланс, включително при наличието на право на свободна преценка на държавните институции как да установят този баланс.

Очаквано развитие

В следващите месеци страните ще разменят становища, като първо правителството, после жалбоподателите ще имат възможност да отговорят писмено на поставените от Съда в Страсбург въпроси. Проблемът е от съществено значение, тъй като в ден днешен точният баланс между публикуването на документи, съдържащи обществена информация, и защитата на личните данни, съгласно GDPR, поражда все повече въпроси в практиката в цяла Европа.

Що се отнася конкретно до баланса между достъпността на информацията за правораздаването и защитата на личните данни, практиките както в България, така и в Европейския съюз, са разнопосочни, а понякога дори противоречиви.

Подобен въпрос е поставен и пред Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване от холандски съд, който пита дали предоставянето на хартиени копия от жалбата и други документи по конкретно административно дело на журналист нарушава защитата на личните данни на жалбоподателя. Тоест, съдилищата в Страсбург и Люксембург, правораздаващи на европейско ниво, ще отговарят на сходни, макар и не идентични въпроси за баланса между правата.

Следва да имаме предвид обаче, че докато решението на Съда в Люксембург е от значение за 27-те държави членки на Европейския съюз, то решението на Съда в Страсбург ще бъде знак към 47-те членки на Съвета на Европа за това какъв е европейският стандарт от гледна точка на правата на човека.

*Делото е заведено от името на журналистите Борис Митов (тогава Медиапул, сега Свободна Европа, Росен Босев (тогава Капитал, сега АФП), Елена Енчева (тогава Де факто), Лора Филева (Дневник), Красен Николов (Медиапул), Доротея Дачкова (Сега), Ралица Петрова (Лекс), Генка Шикерова (тогава БТВ) и варненската неправителствена организация СОПА.

**Заглавието е на редакцията на Mediapool