Български учени откриват високи нива на латентна депресия при здрави хора

Много високи нива на латентна депресия се откриват при здрави хора. Това показват междинните резултати от проучване сред 110 клинично здрави хора, на възраст 20 - 60 години, представени в четвъртък от проф. Юлияна Йорданова, консултант – експерт към Института по невробиология към Българската академия на науките.

Резултатите изненадват учените, защото участниците са здрави хора, чиято субективна оценка за работния стрес не показва някакви значителни отклонения. При проучването са изследвани нивата на стрес хормоните – кортизон и кортизол. Оказва се, че 75% от участниците имат дефицит на компенсаторния хормон, което означава, че има хормонален дисбаланс. Повече от половината от участниците в проучването имат висок риск от поява на здравословни проблеми в резултат на външни стресови ситуации.

За изследване на нивата на стреса участниците в проучването са преминали през различни тестове – изследвана е оперативната им памет, направени са им електрокардиограми и електроенцефалограми, взета е проба от косата им и др.

Косъмът показва какви са били нивата на кортизона и кортизола в организма през последните три месеца, обясни проф. Йорданова. Учените искат да патентоват този метод на изследване.

Когато човек физиологично не се чувства добре, не може да мисли за нищо, освен за собствения си проблем и намиране на решение, което води до повишаване на нивото на адреналина, а това, от своя страна, провокира състояние, в което индивидът не може адекватно да възприема ситуацията, както и отражението на поведението му върху околните, каза Силвия Куманова, ръководител на проекта Test My Stress.

По думите ѝ в стреса има клопка, тъй като в началните му фази се проявяват редица симптоми, които изглеждат почти нормални. Ако не им се обърне внимание, е възможно да се стигне до много тежки последствия на хроничния стрес, допълни Куманова.

По думите ѝ хроничният стрес може да бъде последван от инфаркт, инсулт, онкологично заболяване, диабет, тежки психични разстройства. Може да се противодейства чрез ефективни мерки още в ранната фаза на стреса, добави тя.

Промяната в качеството на живот е настъпила, когато се появят честа умора, нежелание за отиване на работа, нежелание да се обърне внимание на ежедневни задължения, липса на концентрация, често разболяване, като от тези прояви следват семейни конфликти и конфликти на работното място, допълни Куманова.

В рамките на проекта се обмисля създаване на възможност за индивидуален скрининг, чрез който всеки да може да проследява нивото си на стрес, каза още проф. Йорданова.

Проучването е извършено в периода май 2022 г. – април 2023 г. Проектът е финансиран по Финансов механизъм Norway Grants, с подкрепата на "София Тех Парк".