Българските дружества в несъстоятелност са нараснали с 5.74% през 2021 г.

Ръст от 5.7 на сто на фалиралите български фирми през 2021 г. спрямо година по-рано - това показва годишното си проучване на "Кофас" за несъстоятелността в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) за 2021 г.

Намалените държавни помощи, увеличените цени на енергийните ресурси и нарушените вериги за доставка са сред факторите, които ще доведат до още по-висок процент на фалирали компании през настоящата година, прогнозира "Кофас".

Тенденциите в областта на несъстоятелността в Централна и Източна Европа са подложени на различни икономически условия, едно от най-значимите от които са мерките от правителствата за подпомагане на дружествата по време на пандемията.

През 2020 г. растежът в ЦИЕ спадна с 4% след пропорционално увеличение от 4% през 2019 г. Същата пандемична година всички страни от ЦИЕ отбелязаха рецесии, вариращи от -8.1% в Хърватия, до -0.1% в Литва. Въпреки това, бизнес несъстоятелността в икономиките от региона е намаляла през 2020 г., благодарение на мащабните мерки за подпомагане. Най-големи намаления са регистрирани в Литва и Латвия (с -50.3% и -34.2%), както и Словакия (-25.8%).

"Последвалото премахване на мерките за подпомагане на бизнеса доведе до естествено увеличение на ръста на несъстоятелността в региона. Не бива да забравяме, че пред икономиките съществува ново предизвикателство - последиците от руско-украинската война. Очакваме увеличение на несъстоятелността през следващите тримесечия, като конфликът на Изток може да направи процеса още по-бърз", коментира Румен Шиков, риск мениджър в "Кофас България".

От друга страна, броят на българските предприятията, обявили несъстоятелност, продължава да се увеличава през 2021 г. и въпреки забавянето на тенденциите до края на годината, все още не би могло да се направи ясна оценка за 2022 г., посочва той.

Въпреки това експертите очакват увеличение на дружествата, изпаднали в неплатежоспособност, което се дължи на неотдавнашните сътресения в икономиката.

За анализирания период (2019 г. – 2021 г.) икономическата ситуация в страната отбеляза значителна динамика: от икономика, силно стимулирано от частно потребление и нарастващи доходи, до пълно блокиране и ограничено търсене в някои сектори. Рестриктивните мерки от правителството по време на COVID вълните е сред основните фактори, повлияли на броя фалирали компании.

Рискът от несъстоятелност остава значителен при високо задлъжнелите и новообразуваните фирми, формирани върху минималните капиталови изисквания. Онези предприятия, които се отличават с по-нестабилни бизнес модели, могат да пострадат в настоящата ситуация на нарастващи постоянни разходи.

"Когато става дума за фактори, които влияят върху тенденциите, трябва да се подчертае, че процедурата по несъстоятелност в България традиционно е бавна и това изкривява статистиката. Подобно на останалите икономики в ЕС, в България също наблюдаваме "зомби" ефекта от държавното финансиране, което поддържа дружествата на "изкуствено дишане". В момента геополитическото напрежение се увеличава заедно с волатилността на цените на основни продукти като петрол, газ и електроенергия. Това със сигурност ще окаже влияние върху оценките ни за следващата година", казва Румен Шиков.

Секторите с най-голям дял на несъстоятелност в България през 2021 г. са дейности в областта на личните услуги (15.50%), строителство и недвижими имоти (14.15%), неспециализирана търговия (10.66%), бизнес услуги (с изключение на финансовите, 9.50%), облекла (6.59%).

Забавени плащания, фиксирани разходи по време на блокирането, потиснатото търсене, недостатъчното финансиране и ограничените инвестиции са сред основните фактори, водещи до увеличение в посочените сектори, посочват от "Кофас".

От друга страна се наблюдават сектори, които бележат устойчиво развитие, въпреки Covid вълните. Те са с традиционно по-висока добавена стойност или такива, които въпреки намаляването на обемите, успяха да компенсират недостатъчното търсене в една от бизнес линиите с увеличение в други. Сред тях са производство и обработка на кожи (0.19%), телекомуникационни услуги (0.19%), електрически домакински уреди (0.39%), инструменти за измерване и прецизност (0.39%), алкохолни напитки (0.39%).