Българските ДС-вълнения се следят и в Германия

Под заглавие «България все пак ще отвори досиетата на Държавна сигурност» големият берлински либерален всекидневник Тагесшпигел помества в понеделник кореспонденция на Франк Щийр от София.

През май, съобщава авторът, българското вътрешно министерство, даде достъп до държани дотогава в тайна архиви на комунистическата държавна сигурност. Местните медии обаче оцениха случилото се като чисто тактически ход в навечерието на решението на Еврокомисията за българското членство. При това, според кореспондента на Тагесшпигел, разкритите данни са от периферна област от периода 1947-1961 година. По-интересните индивидуални досиета до 1989, които биха могли да дадат информация за вината и зависимостите на българския елит трябваше да останат недостъпни.

Сред бившите членки на социалистическия блок припомня Тагесшпигел България е страната, която прояви най-малко готовност за разкриване тайните на тоталитарното си минало. През май, пише германският журналист, едва ли някой можеше да предположи колко взривоопасна ще стане темата за досиетата на ДС. Много скоро социално-либералната коалиция на премиера Станишев се видя принудена да обещае пълното и безусловно отваряне на архивите.

Франк Щийр запознава читателите със софийските събития – как журналистка подала запитване до вътрешния министър Румен Петков за налични данни в архивите на комунистическата Държавна сигурност за 11 колеги. Според автора, тя самата не разчитала на смислен отговор от министерството, а още по-малко пък, че министърът ще публикува резултата от справката на интернет-сайта на МВР. Оказало се, че четири от единайсетте журналисти имали връзки с ДС. От тях двама – в това число самата заявителка – може би били използвани без тяхно знание. Останалите двама се приемат за активни доносници.

Тагесшпигел оценява случилото се като сензация, тъй като двамата разобличени са популярни ТВ-водещи. Също така сензационен бил подходът на министър Петков, който не само че не се съгласувал с премиера, но дори постъпил против категорично изразената му воля.

Станишев и президентът Първанов, и двамата от Социалистическата партия, досега са се обявявали винаги против отварянето на архивите. Противниците на всяко публикуване са се позовавали на това, че след 1989 г. много от документите са били унищожени. От една страна истината не можела вече да се възстанови, от друга - целият процес би застрашил социалния мир.

Станишев, припомня германският кореспондент, пледира за това България да се грижи за изпълнение на критериите на Евросъюза, вместо да се вглежда в миналото си. Премиерът е цитиран с думите: “Отварянето на досиетата не стои на дневния ред нито на правителството, нито на обществото.”

Привържениците на истината за миналото противопоставят своята теза, че щом веднъж духът е излязъл от бутилката, спиране не може да има.  В крайна сметка те се оказаха прави, заключава вестник Тагесшпигел.

След седмици, наситени със спекулации и взаимни обвинения, се появи опасност споровете да повлияят не само на подготовката на България за присъединяване към ЕС, но и на започващата президентска кампания. Правителството обеща публично да даде свободен достъп до всички досиета на тайните служби, с което изпусна малко пара от котела. Но то продължава да пази в тайна кога и как ще стане отварянето на архивите, завършва кореспонденцията на германския вестник.