Българските евангелски мисии като “мая” за създаването на диаспората в Америка

Българските евангелски мисии като “мая” за създаването на диаспората в Америка

Годината 1907 е съществена за българската диаспора в Северна Америка. През май 1907 г. в Чикаго започва работа Българска християнска мисия, ръководена от Петко Василев и спонсорирана от Чикагското дружество за разпространение на християнска литература. Само няколко месеца по-късно започва работа и Българска духовна мисия в Мадисън, щата Илинойс,  ръководена от Цвятко Багрянов и спонсорирана от Илинойския евангелски презвитериански синод. Именно тези събития стават причина по това време да започне изграждането и на първата Българска православна църква в Америка в Мадисън, Илинойс.

Освен единични случаи на емигрантски изяви, до 1907 г. не съществува организиран български обществен или религиозен живот, няма български икономически съдружия, а съществуването на българския етнос в американската култура, в сравнение с китайско-, руско- или испаноговорящите, остава незначително и незабелязано. Това, което променя тази атмосфера, е началото на организирания религиозен живот, в който лидерска роля заемат българските евангелски проповедници, пастори и мисионери, разпознали нуждата от кулутурно-етническо единение сред българската емиграция в протестантска Америка.

Както юбилейното издание на в. “Народен глас”, издаван от българските имигранти в Америка, съвсем правилно отбелязва: “Най-подходящи за тази цел се явиха българските мисионери, които като американски възпитаници, владеющи добре английски езикъ и подготвени добре за социална и духовна работа, бяха напълно кадърни за разрешаването проблемите на новата и неорганизирана емиграция”.

Както в България по време на Възраждането,

така и в средите на българската имиграция в Америка, религиозният живот става причина за културно пробуждане, което има ефект, надминаващ религиозното измерение и оказващ силно влияние във всяка сфера на зараждащата се диаспора. Религиозното съживление сред българската имиграция става причина за изграждането на солидна социална структура, която само след няколко години ще действа като обединител на българите в Америка. Успехът на евангелските протестантски мисии сред българските мигранти се дължи на разбирането и използването на няколко важни социални фактора.

Религия, гражданска идентичност, образование

Основен морален двигател на българската имиграция става християнската вяра. За напусналия Родината си българин религиозността е един основен културно-исторически модус, който определя съществено генезиса на светоглед и психология на мигранта. Вярата в Бог дава на българина духовна сила и спомага за приспособяването му в новоизбраната родина. Същевременно религиозността е, която поддържа връзката му с българското, запазва културната му идентичност и произход. Но православното християнство на големия американски континет е непознато малцинство. Ето защо, българската диаспора в САЩ започва да залага на онези основи на християнската вяра, които са чисто библейски, устойчиви и независещи от църковната деноминационна принадлежност и каноничен ритуал.

Религиозната българска дейност не остава затворена между стените на християнската евангелска мисия или църква, а се пренася извън тях, обединявайки нарастващото българско емигрантско общество. Основават се масово български социални дружества, постоянствайки в целенасочената издателска дейност на български език, създават се многобройни клубове и професионални сдружения. Българската миграционна диаспора на Новия континент в началото на ХХ век не се оформя просто като място за общуване с други българи, а е преди всичко едно организирано социално пространство, запазено за българския етнос в североамериканския социален контекст, в който българите успешно се интегрират.

Образованието е основен приоритет и белег на протестантизма от времето на Реформацията. Средите от български мигранти, организирани от българските евангелски мисии в САЩ, се отличават с многобройни и разнообразни семинари и курсове по английски език за новодошлите изселници и напреднали, с вечерните училища за целодневно работещите. Неделните училища за децата са в основата на една успешна просветна дейност сред подрастващите, която утвърждава българския дух и етнос в чуждата обстановка и в новите културни и цивилизационни условия, като запазва идентичността им на млади българи и връзката с Родината на родителите им.

Интересен феномен

е, че ценностната система на българската диаспора е определена по-скоро като пуританска - която в началото на ХХ век съвсем не е преобладаваща в Америка. Либералното богословие и модернизмът са владеещите тенденции по това време. Но в българската диаспора духът на пуританския морал е подържан както от протестантите, така и от православните. В това влизат въздържателни събрания, започнати от г-жа Салабашева през 1927 г., основаването на българския младежки християнски съюз, дъщерен на американския YMCA, дружеството “Балкански юнак” и много други подобни инициативи.

В началото на ХХ век, българските емигранти в Америка са предимно мъже, дошли на гурбет без семействата си. Тази ситуация се променя изключително бързо. За по-малко от десетилетие успелите емигранти довеждат и семействата си, а много от тях привличат близки и роднини от България да имигрират, които им помагат в проспериращия бизнес. Вследствие на тези процеси, специално внимание в диаспората започва да се обръща на нуждите на жените и децата на българските имигранти. Тази значителна маса нови американски граждани е организирана в разновидни дружества и съюзи, между които “Женско взаимоспомагателно дружество“в Гранит сити, “Женско църковно спомагателно друъжество“ в Пенсилвания и редица други регионални.  

Юбилейният алманах на в. “Народен глас“ дава отчет за стотици успешни български бизнеси в Америка и Канада. В това число влизат специализирани магазини, фурни, магазини с бакалии, ферми, хотели, пътнически компании, банки, консултантски компании, работилници, обущарници, модни къщи и много други. Приоритет на българските евангелски мисии е българите да поддържат интензивни социални контакти помежду си, постоянна е грижата за безработните, особенно сред новодошлите българи. За пример, само през първата година на съществуването си, българската евангелска мисия в Чикаго

издейства над 1500 работни места за български емигранти

 - само в този американски град.

Оформеното социално статукво на българската диаспора е най-ясно разпознаваемо по време на Първата световна воийна. Българската емиграция заема ясна и недвусмислена позиция по отношение на войната. Расте и политическото влияние на българските мисии и църкви - една от мисиите е ръководена от Запрян Видолов, консул в Българската легация във Вашингтон през 1932 г. А по инициатива на известната с политическата си инициативност г-жа Видолова започва да се провежда и свободен политически форум за българите в САЩ.

Българските емигранти в Америка не се отказват от своята идентичност,въпреки че се интегрират изключително успешно. Това отношение говори, че правилно са разпознати процесите на културна интеграция и нуждата от автентично българска обединителна идентичност за мигрантите от всички български области –

от Добруджа, през царство България, до Тракия и Македония.

Себеидентификационният процес подпомогна формирането на новата българска диаспора като общонационална среда. Например, през 1923 г. българската евангелска мисия в Чикаго преименува мисията на Българо-македонска християнска дружба “Зора”, основани са “Клуб на Балканските нации”, “Българо-македонско взаимо-спомагатело дружество”, “Българо-македонски просветителен клуб” и много други, като форма на общата българска идентичност. Всъщност, благодарение на консолидационната работа на протестантските български мисии в САЩ може да се заключи, че българите в имиграция отвъд океана се сдобиват с онази общонационална идентичност и признанието ѝ, които са им отнети на Балканите, следствие на трагичната ни национална история.  

Защо чисто религиозни български мисионерски общества поемат риска на статуиране на една нова (силна в хомогенността и във влиянието си) имиграционна етническа общност в контекста на американската култура? В това начинание няма никакъв финансов интерес - финансовите отчети и на двете големи национални български протестантски мисии в Америка от 1907 г. показват, че собствената им инвестиция в служението сред своите сънародници е многократно по-голяма от средствата, изпратени от американски църкви и религиозни общества. Липсват каквито и да били социални или културни дивиденти за самите мисии.

Българските евангелски пастори  в САЩ многократно си навличат гнева на своите американски клерикални колеги и политици, обявявайки открито се против Първата световна война и жестокото разкъсване на България след нея, или застъпвайки се за правата на българските работници пред американските им работодатели. Дори с риск да бъдат смятани за пролетаризирани поддръжници на социалистическите идеологии, които действително правят опит да пробият сред работническите имигрантски общности в САЩ в началото на ХХ век.

Тогава защо се влага толкова много в една инвестиция без очевидна конвертируема възвращаемост? Отговорът е комплексен – от една страна, тези християнски служители се чувстват призовани от Бог да служат най-вече на онези, които са в бедност и са изложени на репресия от други групи, поради непознаване на правата си или неизгодни социални условия ан живот. Част от българските имигранти в Америка в началото на века спадат именно към тази категория – изселниците са бегълци от кризисни региони на Балканите, преобладаващо от българска Македония, които не знаят език, нямат финансови средства и са абсолютно сами в една нова обстановка. Допълнително - работниците в българсктие евангелски мисии са и остават българи - искрени родолюбци, завинаги свързани с България.

Същевременно протестантските служители от български произход представляват и естественият мост между българската миграционна среда и протестантска Америка. Така евангелските български църкви в САЩ се превръщат първо във водещият мотивационен фактор за бързо развитие на организирана българска диаспора в Америка и за запазването на българщината в патриотичния ѝ смисъл, и второ за успешната интеграция на българина в новата, детерминирана от протестантизма американска култура.

В България през XІX век именно работата и влиянието на протестантските мисионери и създадените от тях мисионерски станции, училища и църкви, издаваните вестници и литература мотивират съществено и обуславят най-интензивната фаза на Възраждането ни, историческите процеси на Освобожденския и Следосвобожденския период. В САЩ, където по онова време православието не присъства активно, именно българската евангелска култура създава условията за съхраняването на българската национална култура, пренесена отвъд Атлантическия океан в българската диаспора.

В заключение може да се каже, че историята на българската диаспора в Америка се повтаря и днес, в новите културни условия на XXІ век. Пълноценна интеграция и същевременно запазване на националната идентичност са две цивилизационни изисквания пред българския гражданин в миграция, два процеса, които протичат паралелно за българския етнос в условията на глобализация. От двете страни на океана – тъй като аналогична тенденция се очертава и за българските граждани в Европейския съюз. Модерният българинът може да запази и развива своята идентичност успешно – залагайки не на примитивния национализъм, а на прогресивния патриотизъм, опознавайки историята си. И връщайки се към основите на християнската вяра в условията на гловбализирания свят днес – към онези основи, които са универсално библейски, независещи от църковно-деноминационна или изолационно-национална принадлежност.

Още от