Българските евродепутати гласуваха против текст за "Азербайджанската перачница"

Властите у нас продължават да мълчат какво смятат да правят по случая с Калин Митрев

Калин Митрев, сн. БГНЕС
Европейският парламент прие доклад за корупцията и човешките права в трети страни, в който по инициатива на групата на "Зелените" от (Greens/GFA) беше внесена извънредна точка, осъждаща подкупите към официални лица. Текстът се позовава конкретно на разкритията за "Азербайджанската перачница", съобщи разследващият сайт ”Биволъ”.
 
В текста се посочва, че Европейският парламент "силно осъжда, след неотдавнашните разкрития за Азербайджанската перачница, опитите на Азербайджан и други автократични режими от трети страни да повлияят на европейските фактори, отговорни за вземане на решения с незаконни средства, апелира към подробно парламентарно разследване на посочените по-горе твърдения и, по-общо, за влиянието упражнявано от такива режими, апелира за приемането от парламента на здрави мерки за превенция на случаите на такава корупция, която може да подкопае авторитета, легитимността на работата на парламента, включително върху човешките права".
 
Поправката към доклада е приета с 349 гласа "за“,  290 гласа "против" и  42 "въздържали се". Според справката за индивидуалното гласуване повечето български евродепутати, с изключение на Петър Курумбашев и Момчил Неков, са гласували "против" добавката за "Азербайджанската перачница", макар че след като тя е приета, са подкрепили цялостния доклад. По този начин са гласували парламентарните групи на "Европейската народна партия", либералите и консерваторите, а сред българските евродепутати - Светослав Малинов, Андрей Ковачев, Емил Радев, Владимир Уручев, Николай Бареков, Ангел Джамбазки, Филиз Хюсменова, Илхан Кючук, Искра Михайлова.

Постъпката на десните евродепутати се възприе от някои коментатори у нас като ход на снишаване и индулгенция срещу българина, замесен в публикациите за "Азербайджанската перачница" - Калин Митрев. Техният ход беше разтълкуван и като гласуване срещу разследването на случая.

 
"Реално нещата изобщо не стоят така и очевидно в България въобще не се разбира какво правим", коментираха част от българските евродепутати пред Mediapool.

Андрей Ковачев от ГЕРБ разясни, че в случая става дума за общ доклад за корупцията в държавите извън ЕС и принципната позиция на ЕНП винаги е била, че в подобни документи не се включват имена на държави и конкретни случаи. В този смисъл текстът за "Азербайджанската перачница", вкаран в последния момент от зелените и крайно левите, не е бил адекватен на документа, който се разглежда, защото в него няма посочени имена на други държави. "В същото време в текста се призовава да се разследват всички сигнали за корупция където и да било, така че не е коректно да се твърди, че сме гласували против разследването на "Азербайджанската перачница". Напротив, смятаме, че такова разследване е абсолютно задължително", заяви Ковачев.  

Емил Радев от ГЕРБ и Светослав Малинов от десницата дадоха на практика същото обяснение за гласуването си. Радев добави, че позицията на ЕНП е била, че ако се включи Азербайджан, то в документа трябва да се включи целият списък от държави с конкретните случаи на корупция, които трябва да бъдат разследвани и осъдени. "Технически и правно не е редно да се включи само текст за Азербайджан, но той все пак бе приет и ние, въпреки това, подкрепихме финалния доклад", посочи Радев. По думите му Европарламентът следи изкъсо случая с Азербайджан и се очаква той да се разглежда в Комисията по правосъдие и вътрешен ред.
 
"Аферата с "Азербайджанската перачница" трябва, разбира се, да се разследва от компетентните органи. Основанието ми да гласувам против поправката, в която изрично се упоменава случаят, е желанието ни да запазим всеобхватността на текста. Практиката е, че в резолюции от общ характер не се споменават отделни държави и конкретни случаи. Моля да отбележите, че след приемането на поправката гласувам "за" резолюцията с така вкараното в нея допълнение. Ето защо, твърденията, че съм против разследването, са неверни. Това е и официалната позиция на християндемократите и либералите в парламента. Да се намеква, че тези две партийни фамилии биха защитавали корупционни практики като тази в Азербайджан е абсурдно", коментира във фейсбук профила си и Светослав Малинов.

Разкритията за ”Азербайджанската перачница“ бяха публикувани на 5 септември едновременно в Гардиън, Зюддойче Цайтунг, Льо Монд и още десетина европейски медии. Данните, на които се основава разследването са банкови записи получени от датския вестник Berlingske и споделени с международен екип от разследващи журналисти, сред които OCCRP и ”Биволъ”. От тях става ясно, че близо 3 милиарда долара от бюджета на Азербайджан са източени през сметките на кухи фирми в естонския клон на Danske Bank.
 
Парите са използвани за придобиване на луксозни стоки, търговия с влияние чрез плащания към европейски политици и лично облагодетелстване на близки до режима в Баку. Сред лицата с политическо влияние получили пари от перачницата са немският депутат Едуард Линтнер, италианския Лука Волонте и българския представител в ЕБВР Калин Митрев, съпруг на директорката на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
 
През годините, когато Митрев е получавал плащания в швейцарската си сметка, ЮНЕСКО организира многобройни събития лъскащи имиджа на Азербайджан като правова и демократична държава, въпреки драстичните нарушения на човешките права и хвърлянето в затвора на журналисти и активисти. Самият Митрев придружава неизменно Бокова на официални срещи с вицепрезидента Мерхабан Алиева.
 
Българската реакция на скандала засега се изчерпва с разследване започнато от прокуратурата за пране на пари и нескопосната лъжа на министър Владислав Горанов, че България не можела да изтегли Митрев от ЕБВР. Тя веднага беше опровергана от прес-офиса на банката пред Гардиън и други медии, включително и Mediapool.
 
Горанов обеща също да бъде извършена проверка на твърденията на Митрев, че е платил всички данъци в България върху получените хонорари. От официален отговор на въпроси на Биволъ до Министерството на финансите стана ясно, че вече близо седмица няма никакъв резултат от проверката, която е прехвърлена на НАП. Няма и официален отговор от ЕБВР.
 
Междувременно стана ясно, че версията на Митрев за хонорар, получен като плащане по редовен консултантски договор за хидрополитически консултации, е силно съмнителна. Фирмата Avuar-Co, която според финансиста го е наела като консултант се оказа свързана със скандални компании, източвали бюджета на Азербайджан през фиктивни обществени поръчки. Директорът на фирмата се оказа подставено лице, което не знае нищо за хидроложките дейности на компанията, за които уж Митрев е бил консултант.
Споделяне
Още по темата
Още от България