При уволнението на служители българските работодатели имат от най.-ниските разходи в Европейския съюз, сочи сравнително международно изследване на консултантската компания "Делойт", разпространено в понеделник.
Проучването е направено в 25 държави и анализира разходите на работодателите при уволнение и сравнява законовите разпоредби в участващите държави. Според анализа българското законодателство стои по-близо до правната уредба в държавите от Централна и Източна Европа, където работодателите са обвързани от повече и по-формални правила, за разлика от по-свободния режим в западноевропейските държави.
В България, подобно на Унгария, Румъния и Словения, разходите за работодателя при уволнение като обезщетение, представляващо определен брой месечни заплати, са много по-ниски от тези в Западна Европа.
Най-често при уволнение в нашата страна работодателят заплаща между 1 и 6 работни заплати, коментира Стамен Янев, старши мениджър Правни услуги в "Делойт България". "По показател "разходи“ страната ни се доближава до държавите от Централна и Източна Европа, където освобождаването на служител струва около 2.5 пъти по-малко в сравнение със Западна Европа", допълва той.
Според проучването "най-скъпите“ при уволнение държави са Италия, където на служител се дават над 30 заплати, Белгия (до около 25 заплати), Испания (до около 20 заплати) и Норвегия (до около 12 заплати).
България, подобно на Чехия и Словакия, прилага много стриктен подход по отношение на мотивирането на уволнението. Работодателят е обвързан от точно регламентирани в Кодекса на труда основания за уволнение за разлика от повечето държави, участващи в проучването. Според Екатерина Сулева, мениджър Правни услуги в "Делойт", е интересно да се разгледат правилата в Белгия, които предоставят една гъвкавост за бизнеса чрез възможността за уволнение без посочване на основание за това, както и без изискване за спазване на формални процедури.
В България предизвестието за прекратяване е задължителен реквизит на трудовия договор и е еднакво за работодателя и за работника/служителя. То се уговаря между страните в законово определените граници от 30 дни до 3 месеца (с изключение на срочните трудови договори, при които е фиксирано на 3 месеца или до края на срочния договор). Проучването показва, че тази продължителност е в границите на средното за Европа.
Екатерина Сулева отбелязва една съществена разлика между българското законодателство и това в повечето европейски държави, в които продължителността на трудовото правоотношение се отчита като фактор при определянето на срока на предизвестието за уволнение.
Най-сериозна защита у нас получават бременните служителки (които могат да бъдат уволнени само на определени основания) и служителите в отпуск поради бременност, раждане и осиновяване (които могат да бъдат уволнени само поради закриване на предприятието). Според Ивелина Банкова, старши консултант Правни услуги в "Делойт България", по този показател нашето законодателство е в синхрон със законодателствата на останалите участващи в проучването държави.
Полезна ли ви беше тази статия?
Ще се радваме, ако подкрепите електронното издание Mediapool.bg, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
Подкрепете ниАбонирайте се за най-важните новини, анализи и коментари на събития от деня. Бюлетинът се изпраща до електронния Ви адрес всеки ден в 18:00 часа.
Абонамент
