Българските и румънските тийнейджъри най-неграмотни в ЕС

Най-неграмотните тийнейджъри в Европейския съюз са българските и румънските, сочи доклад на Европейската комисия (ЕК), цитиран от електронното издание EUobserver.

Броят на тийнейджърите с ниска грамотност в ЕС като цяло се увеличава, като през 2006 г. почти една четвърт от 15-годишните (24.1%) са имали "слаби резултати при четене". Момчетата са се представили почти два пъти по-зле (30.4%) от момичетата (17.6%).

На дъното на класацията са Румъния и България, където над половината от 15-годишните са се представили слабо при четене и разбиране на написан текст. Следват Гърция, Италия и Испания, където такива проблеми имат около една четвърт от децата.

Комисарят по образованието Ян Фигел подчертава, че това е реален проблем, защото грамотността е едно от основните изисквания за обучението през целия живот. Брюксел настоява националните правителства бързо да предприемат мерки за подобряване на резултатите.

Като част от опитите ЕС да се трансформира в икономика, базирана на знанието, лидерите на Съюза се договориха, че до 2010 г. най-малко 85% от 22-годишните трябва да са завършили средно образование. През 2007 г., средната цифра за ЕС е била малко над 78%, като най-добре са се представили Полша, Чехия и Словения, а най-зле – Малта и Португалия.

ЕК желае държавите членки да си сътрудничат по-ефективно с оглед на това училищните системи да бъдат по-добре адаптирани към нуждите на учениците и работодателите в основаната на знанието Европа на бъдещето.

От комисията са убедени, че ще бъдат нужни промени, понякога радикални, ако европейските училища искат да развият в младите хора всички необходими способности за живота през ХХІ в.

Еврокомисията предлага програма за сътрудничество по три основни направления - развитие в учениците на необходимите за живота способности, предоставяне на всеки ученик на обучение с високо качество, подобряване на качеството на подготовка на учителите и училищния персонал. Това включва повишаване на равнището на уменията за четене и аритметичните умения, увеличаване на капацитета за учене, и модернизиране на програмите, учебните материали, обучението на преподавателите и съответно методите за оценяване, намаляване на ранното напускане на училище, увеличаване на времетраенето и качеството на подготовка на учителите, осигуряване на по-ефективни процедури по назначаване на учители.