Българските летища са отворени, но десетки полети са отменени

Българските летища са отворени, но десетки полети са отменени

Всички летища у нас с изключение на Силистра бяха отворени в понеделник. До 18 часа обаче анулираните полети бяха 142. Сред дестинациите са Париж, Виена, Брюксел, Лондон, Будапеща и Прага. Около 2 220 пътници дневно са засегнати от блокадата вследствие на исландския вулканичен облак, обявиха от Асоциацията на българските авиокомпании (АБА).

По-късно през деня зам.-министърът на транспорта Камен Кичев каза, че полети от и за Западна Европа няма да има и във вторник.

От (АБА) предвиждат ситуацията с въздушния трафик да се нормализира до три дни, но това е трудно да се прогнозира, тъй като обстановката се променя бързо.

Зам.-министър Кичев обясни още, че министрите на транспорта на страните от ЕС са се разбрали във видеоконферентна връзка помежду си за обединяване около идеята да по-динамично и почасово отваряне на небето според възможностите, които метеорологичната обстановка предоставя.

Главният секретар на АБА Йовко Йоцев съобщи, че загубите на българските авиокомпании заради отменените полети са около 300-400 хил. евро дневно. Софийското летище е претърпяло загуби от 250 хил.евро от началото на въздушната блокада, съобщиха от транспортното министерство. Според Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма загубите са 280 хил. евро, като в тази сума са загубите за авиацията и пропуснати ползи за туризма от хотелски резервации и услуги.

Авиокомпаниите у нас са "България Ер", "Хемус Ер", "Балкан Холидейс Ер" (чартър), "Бългериън Ер Чартър", ″Скорпиън Ер", "Ер Виа", "Ер София" (карго), "Интер Транс Ер" (карго), "Вега еърлайнс", "Виаджо Ер" и "Авиостарт".

Компаниите са принудени да възстановяват на пътниците 100-процентово сумите за купените самолетни билети, както постановяват регламентите на ЕС, заяви Йовко Йоцев, цитиран от БТА.

Камен Кичев обясни от своя страна, че са предприети всички необходими мерки и са информирани всички превозвачи, включително и БДЖ, за да бъдат отпуснати повече автобуси и повече вагони, за извозване на пътниците, които са на различни места в Европа и не могат да се приберат. 

"Сърбия е разрешила на всички българи, които не носят паспортите си, да преминават през страната транзитно с лични карти", съобщи още зам.-министърът.

Правата на пътниците

Правата на българските клиенти на авиокомпаниите са защитени от общоевропейски правила.

Потребителите трябва да знаят, че не могат да получат обезщетение заради несъстоял се полет, защото в случая става дума за форсмажорни обстоятелства.

Те обаче могат и трябва да получат възстановяване на тези разходи, които авиокомпанията е трябвало да покрие. Пътникът трябва да се обърне първо към превозвача – чрез писмо, в което да приложи копия на бордни карти, резервации на билети и да иска връщане на тези разходи.

Ако закъснението е повече от пет часа, пътникът може да поиска връщане на пълната стойност на билета или стойността на билета, която е останала неизползвана.

Авиокомпаниите нямат задължение да осигуряват пътуване с влак или автобус. Те могат да предложат премаршрутиране при първа възможност или пътуване на по-късна дата по желание на пътника. В случая авиокомпаниите не са в състояние да преценят кога ще се изчисти въздушното пространство над Европа, така че не могат да предложат премаршутиране. Опцията е възстановяване цената на билета.

В случаите, когато пътниците престояват на летищата, компаниите са длъжни да им предоставят храна, напитки, да им изплатят нощувките и да ги информират за полета им.

Ако тези неща не са се случили, потребителите могат да подадат жалба в Европейските потребителски центрове според местожителството им.

Важно е пътниците да пазят документи, доказващи, че са извършили разходи, които е трябвало да бъдат покрити от авиокомпанията.

Когато български граждани се жалват срещу българска авиокомпания, те трябва да се обърнат към Гражданска въздухоплавателна администрация (ГВА) – това е органът, който регулира задълженията на авиокомпаниите към техните пътници.

Още по темата
Още от Бизнес

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?