Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Българските медии - между сговора и битката с властта

0 коментара

Медиите в България не са свободни, а властта все повече укрива информация от журналистите и обществото. Държавата не се страхува от медиите. Най-тиражните централни вестници са се превърнали в PR агенции на властта и действат в сговор с правителството.

Тези изводи за състоянието на българската журналистика прозвучаха на форум, организиран от Българска медийна коалиция и Американския център у нас в събота.

На техния фон двама юристи от САЩ представиха 200-годишните постижения на своята страна в тази област и изразиха съчувствие на българските журналисти, че ги съдят за публикувана вярна информация, задължават ги да разкрият източника си или пък им отказват достъп до информация, която трябва да е публична. Според Мадлин Шахтър и Кевин Геринг, правни консултанти в областта на медиите, все пак за 14 години България е постигнала забележителен напредък в областта на свободата на словото.

Медиите - в сговор с властта

Свободата на словото не се състоя, обяви доц. Георги Лозанов от Българската медийна коалиция. Според него у нас има персонална свобода на отделни журналисти, но не и на медиите като цяло. Свободата на словото пада все по-ниско в скалата на ценностите.

Юлияна Методиева от Българския Хелзинкски комитет посочи, че свобода има, когато държавата се плаши от гражданите. По думите ѝ обаче българската държава не се плаши от журналистиката и живее в сговор с централните медии. Като опасна тенденция Методиева определи интегрирането с правителственото слово и теза под паравана за интеграция с ЕС, което е за сметка на свободата на словото. Евроинтеграцията се очертава като щастлив хоризонт подобно на развития социализъм, посочи Методиева

Според Методиева, в последния доклад за напредъка на България към ЕС, еврочиновниците между другото са споменали, че у нас има автоцензура. Брюксел по-скоро е питал правителството какво да напише в този доклад, а не се е вслушало в наблюденията на неправителствените организации.

Методиева цитира и признания на журналисти, че изданията им все повече се превръщат в PR агенции. Според нея има случаи на нарушаване на правото на изразяване, на които медиите не реагират. За пример тя даде уволненията на журналисти в телевизия "Ден" и намерението на Бойко Станкушев да съди държавата в Страсбург, както и свалянето на бил борда на фолкзвездата Азис с показна полицейска акция, оглавена от главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов.

Няма разкритие на журналист, което до е свалило поне един министър, да е разобличило корупция в сливането на власт и бизнес, посочи Методиева.

В атаките срещу министри Георги Лозанов открива кампанийност и шлагерност. Кое не е писал за министър Абрашев, напомни той и изтъкна, че точно в неговата сянка се крият други виновници.

Той визира и опасността пред словото, свързана с борбата с тероризма, като припомни за кризата с българските заложници и предупрежденията на главния секретар на МВР ген. Борисов към медиите да внимават какво пишат по темата.

Проблемът с тероризма става двоен, когато симпатични генерали казват на медиите как да се държат по симпатичен начин, описа ситуацията от лятото Лозанов и предупреди, че така не само загиват заложниците, но загива и свободата на словото.

"Демокрацията загива зад заключените врати"

В духа на този принцип, утвърден в САЩ, български юристи, журналисти и правозащитници очертаха проблемите с достъпа до информация в България.

Отказът на държавните чиновници да предоставят информация и свръхзасекретяването са основните препятствия за свободата на словото, посочи Александър Кашъмов от програма "Достъп до информация".

Държавата отказва да предоставя информация и документи, бяга всячески, когато те и бъдат поискани, състоянието на публичните регистри е лошо. Затова и в последния доклад на Брюксел специално бе отбелязано, че липсва прозрачност при финансирането на политическите партии, както и публична информация за лобистките интереси на политиците.

България и Румъния са единствените държави, които запазиха в законодателството категорията "служебна тайна" в рамките на класифицираната информация, отбеляза Кашъмов.

За пример той посочи списък на класифицираната информация в министерство на енергетиката, върху който е сложен гриф "Служебна тайна". Секретни са не само изброените категории в него, но и самият списък, което е драстично нарушение на закона, който изисква списъкът да е публичен, посочи адвокатът.

Според него законът за държавните тайни трябва да защитава чиновници, разсекретили информация, чието разкриване е по-важно за обществения интерес, отколкото опазването ѝ. Вместо това, Наказателният кодекс предвижда до 3 години затвор за разгласяване на служебна тайна, която е защитена само за две години.

Ако преди години медиите се опасяваха от политически натиск, сега за свободите на словото има повече провокации и по-разнообразни опити за натиск, включително и икономически, посочи журналистът от радио Нова Европа Георги Коритаров, модератор на дискусията.

Промяна в закона, с която за обида и клевета не се носи наказателна отговорност, а делата са граждански, е нож с две остриета, посочи адвокатът Александър Кашъмов. Той обясни, че тези съдилища не познават добре практиката на Европейския съд за правата на човека и все по-често, особено местните съдилища отсъждат прекалено високи обезщетения за журналистите.

Журналистите без право да пишат за разследване

Кашъмов отбеляза, че зачестяват и присъдите срещу журналисти, които огласяват информация за хора, които са разследвани за престъпления. Това е абсурд, защото означава да не се пише докато не бъде произнесена осъдителна присъда.

Такъв е казусът и с произнесената от Върховния касационен съд осъдителна присъда за журналистката от "Труд" Светлана Йорданова, публикувала вярна информация за разследване срещу бивш полицай. Позовавайки се на официални източници - МВР, БТА и военен прокурор, през 1996 г. "Труд" публикува информация за образувано разследване срещу о.з. майор Николай Тодоров. Междувременно, за 7 години, обвинението не успява да събере доказателства и да го осъди. Според заместник - завеждащия отдел "Правен" на вестника Мирела Веселинова, е абсурдно да се изисква от журналистите да свършат работата на прокуратурата, за да докажат извършването на престъпление. Вместо прокуратурата да си свърши работата обаче, през юли 2003 г. е осъден журналистът, публикувал вярна информация, потвърдена при това от трима свидетели. Те не са достатъчни на съда и той изисква от журналиста да разкрие името на прокурора, цитиран в публикациите.

"Напълно разбираемо е чувството на отчаяние и унижение, че ви принуждават да издавате източника си на информация. Но и другото е неприемливо - да чакаш прокуратурата да си свърши работата и да приключи наказателното дело, за да осветлиш чак тогава едно разследване", коментира Мадлин Шахтър, зам.главен правен съветник на "Тайм Уорнър Бук Груп". Тя коментира, че американският съд при подобен казус вероятно би се произнесъл в полза на репортера. Особено щом той е имал достатъчно доказателства и свидетели, че е водено разследване срещу лицето, за което е написал.

Юристката напомни за съществуването и прилагането в САЩ на процесуално средство, наречено "приятел на съда". При него граждански свидетели могат да встъпят в процеса в защита на ответника, за да изразят общественото мнение и негодувание срещу претенциите на ищеца, които могат да доведат до негативни последици за обществото. В конкретния случай това би означавало професионалната общност да заяви пред съда, че разкриването на източник на информация по същество представлява цензура.

Кевин Геринг, председател на Комисията по медиите на адвокатската колегия в Ню Йорк, посочи, че в САЩ единствено при федерално разследване журналистът може да бъде заставен да съобщи източника си. Това се случва обаче само, ако този източник е извършил престъпление, съобщавайки информация.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.