Според доклад на SЕЕМО

Българските медии обслужват интересите на собствениците си, а не на обществото

Българските медии обслужват интересите на собствениците си, а не на обществото

"Съобразяване с бизнес интересите на медийните собственици и премълчаване на информация, която може да се интерпретира като вредна за тях, е начинът, по който се прави журналистика в България. Това посочва в критичен доклад за България на базираната във Виена Организация на медиите в Югоизточна Европа (SЕЕМО) .

В началото на април мисия на SЕЕМО е провела срещи в България с 25 главни редактори, известни журналисти, медийни експерти и неправителствени организации, както и с вътрешния министър Цветан Цветанов.

В доклада се отбелязва дълбоката трансформация на българския медиен пазар в последните три години, след като германската групировка ВАЦ, издаваща вестниците "Труд", "24 часа" и др., напуска страната през 2010 г. и продава изданията на "Медийна група България Холдинг"(МГБХ).

"Нова българска медийна група", от своя страна, започва да придобива редица издания през 2007 г. Двете медийни групи притежават огромен брой медии и контролират значителна част от медийния пазар. Освен другите си бизнес интереси, издателите на "Труд" и "24 часа" са свързани с фармацевтичната индустрия, докато другата медийна група се твърди, че е свързана доверена на правителството банка.

Тези два медийни конгломерата водят битка за пазар и влияние и за спиране на публичната война между тях е имало намеса от най-високо политическо равнище, се казва в доклада, изготвен след разговорите в България.

Няма идеология, само бизнес и лични интереси

В отговор на въпрос за мисията или идеологията на двете медийни групи, интервюираните са единодушни: "Няма никаква идеология. Става дума за биснес и лични интереси." Съперничеството между двете групи разцепи издателския съюз и в момента има два съюза.

Дори независими медии, ценени за интелектуалното им съдържание и които не са част от двете големи групировки, се въздържат да засягат тези икономически зони, в които интерес имат техните собственици. Така например, ако собственикът е в нефтения бизнес, медията му не пише задълбочени статии за енергетика, се посочва в доклада.

Българските издатели - краткосрочна визия и бързи печалби

Чуждестранната собственост на медии се възприема като предимство. Чуждестранните собственици са считани за надеждни, с дългосрочно мислене, което принципно изключва намесата им в ежедневните редакционни решения.

Българските медийни собственици са възприемани като инвеститори с краткосрочна визия, които се стремят към незабавни печалби.

Този бизнес модел е повлиял на качеството на медиите – повечето всекидневници са станали таблоиди.

Бизнес и лични интереси определят какво журналистите могат да пишат или как да подходят към дадени теми или политически фигури. Един редактор казва: "Журналист, който идва да работи при нас от друг вестник, ме попита дали ние трябва да пишем добри или лоши неща за конкретен политик. Той ми каза, че предишният му работодател е имал стриктни инструкции по отношение на политиците. Не било позволено да се пише нищо за определени политици. За други е трябвало да се пишат само позитивни неща. А за трета група препоръката е била за негативно отразяване."

Тази ситуация със свободата на медиите и журналистиката води до това, че читателите (и зрителите) не могат да разчитат на конкретна медия, за да получават информация, която е от обществен интерес. Те трябва да четат различни вестници, да гледат различни телевизии и да превключват между радиостанции (една държавна и една частна), които произвеждат новинарско съдържание. Другият изход са онлайн медиите.

"Корпоративната жерналистика", както я наричат в България, подкопава надежността на повечето медии и създава недоверие сред журналистите (възприемани като последователи на определена медийна група). Икономическата криза и свиването на рекламните разходи се отрази на повечето медии. Двете големи медийни групи обаче успяват да покрият загубите на своите издания, тъй като собствениците им генерират печалба в други видове бизнес. Онези, които разчитат само на медиен бизнес, срещат сериозни трудности. Журналисти напускат по-малки, но качествени медии, в полза на по-добре платена работа в "корпоративната журналистика".

Освен това СЕЕМО констатира, че българските медии се занимават само "спорадично" и "като цяло по негативен начин" с темите, свързани с различността, включително хомосексуалността, етническите и религиозните малцинства.

Пропадане на свободата на словото

 

Пропадането на свободата на словото в България е една от загадките на новото време, коментира пред БТА медийният експерт и председател на СЕМ Георги Лозанов. Според него една от причините е загубата на гражданската енергия в сферата на медиите. В момента има обща деморализация на гражданските процеси.

Първоначално общата цел на гражданското общество и организациите, които работят в него, беше България да влезе в ЕС, а след това те, като че ли за дълго загубиха своята основна мисия.

След приемането ни в ЕС тази гражданска позиция по отношение на медиите, дори гражданският натиск отслабна, и това е една от паричните за този негативен процес, каза Лозанов.

Той добавя, че освободеното място, с организирането на медиите в някакви структури и сдружения, се зае от собствениците на медиите и сега, доколкото има някаква професионална общност, тя е много силно повлияна от тези собственици, в което няма нищо лошо, но е различно от типичните граждански организации в сферата на медиите.


Друга причина според Георги Лозанов е излизането на големите чужди инвеститори, които бяха характерни за един по-ранен период на прехода. Те носиха друг тип професионална стабилизация на медиите, извън местните разбирания, битки и конюнктури.

Колкото и някои да бяха скептични в началото, толкова сега можем да кажем, че те вършиха добра странираща роля за българските медии, отбеляза той. Медийният експерт определи кризата като трета причина за този спад на свободата на словото у нас.


Тя по един тъжен парадокс най-напред убива най-добрите медии, а по-масовите, с по-занижени критерии, в момент на криза, като че ли правят бум.

Друг от проблемите, посочен от Лозанов, е, че българското общество все още като правно устройство и законодателно, но и като мислене, начин на програмиране, отношение и пропорции в медиите, не може да излезе от аналоговата ера и да навлезе в цифровата.


Навлизането в ерата на виртуалната комуникация променя из основи разбирането за медии. Тук има един нов възглед и съвсем нова философия, която би преподредила медийния свят у нас, и дефицитът от такова мислене се явява като негативна тенденция по отношение на свободата на словото, заявява Лозанов.

 

Медиите като държавата – използват се в частен интерес

Медиите са свързани с качеството на демокрацията в една страна. Не може анализите да констатират използване на държавата в частен интерес, а в медийния сектор положението да бъде различно, е мнението на Нели Огнянова, специалист по медийно право и преподавател в СУ.

ЕС създава стандарти, но държавите трябва да гарантират действието им чрез система от мерки и правила, в България това не се случва, твърди тя. Според нея, от една страна, причините са свързани с властта: често корпоративните интереси и техните баланси, а не общественият интерес определят окончателния вид на законите.


"Зад редица норми в медийния закон стоят персонализирани интереси. Държавата открито подкрепя и разширяващи се медийни групировки", посочва Нели Огнянова.

 

По нейно наблюдение в последно време има и нова деформация: държавата става основен фактор при финансирането и на частните медии (чрез бюджет и средства по европейски програми), което обяснява превръщането на някои от тях в откровен инструмент на властта, така европейските средства играят срещу свободата на медиите.


От друга страна, според външните наблюдатели, медиите съзнателно, системно, открито, активно, охотно се отказват от основната си функция - да информират - и обслужват политически и корпоративни интереси, коментира Огнянова.

Според нея няма изгледи достигналата високи нива фамилиарност между медии и власт да бъде прекратена по инициатива на властта. Няма логика статуквото да се промени и от облагодетелстваните от него медийни олигарси, напротив: ще се оказва съпротива включително чрез контролираните от тях медии, заяви медийният експерт.
Междукорпоративните престрелки рядко са водени от публичния интерес, макар да имат такива ефекти, например като източник на повече прозрачност за собствениците на медиите, но независимо от това свободата в последна сметка е въпрос на личен избор, заявява Нели Огнянова. 

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?