Матиас Барнер от фондация "Конрад Аденауер":

Българските медии – свободни, но не независими

Медиите в България са свободни, но не и независими, "пропити от клиентелизъм и непрофесионализъм, рупор на политици и олигарси, а отчасти и корумпирани", пише ръководителят на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" със седалище в София Матиас Барнер, цитиран в четвъртък от Дойче веле.

Той е силно впечатлен от един според него доста странен метод за проучване на свободата на медиите в България. Става дума за писмото, изпратено от премиера Бойко Борисов до главните редактори и шефове на най-влиятелните медии в страната, в което ги питаше дали не се чувстват изложени на правителствен натиск в работата си.

"Единодушието на отговорите (че никога не е имало натиск) несъмнено е повод да се постави под въпрос честността на тези реакции", коментира Барнер, който смята, че въпросният метод е "симптоматичен за ситуацията на медиите в Югоизточна Европа и особено за отношението им към политиката и властимащите.

Авторът смята, че през последните години отрицателните тенденции в журналистиката се засилват. Налице са лошо качество на журналистическия продукт, слабости в професионалното обучение на журналистите, разминаване между медийно право и медийна реалност, принуда и административни вмешателства от страна на държавната власт, политически и икономически зависимости, както и смесването на частно с държавно.

"Тези отрицателни тенденции са повод за загриженост, защото след влизането на България и Румъния в ЕС, медийната ситуация в двете страни изобщо не върви към подобряване", констатира Барнер и търси корените на проблема в "преетикетирането на старите елити" - т.е. превръщането на висши партийни функционери и служители на службите за сигурност в "частници", приватизирали и медии.

Подобно развитие е опасно особено в медийната сфера, защото нарушава демократизиращата роля на медиите като "Четвърта власт". Анализът проследява и проблематичните чуждестранни инвестиции в региона, например на ВАЦ в България, където, както пише Барнер: "Мениджмънтът беше модерен, но журналистическото качество остана на по-ниско ниво. Булевардният стил доминираше все повече, в редакциите бяха ангажирани някои доста съмнителни от професионална гледна точка кадри, а трайна стратегия за обучение на младите журналисти така и нямаше".

Той обаче смята, че анализът би бил едностранчив, ако търси вината за тази ситуация единствено у политиците и олигарсите. Съществена част от проблемите са породени от самите журналисти: от "професионалната им слабост, от непоследователното спазване на етични стандарти, та чак до наличието на корупция сред тях", пише той.

Според Барнер особено проблематичен е начинът, по който медиите отразяват политическите събития: "Медиите в Югоизточна Европа често пъти само възпроизвеждат казаното от политиците, вместо да анализират и да задават критични въпроси." Това се дължи както на слабата журналистическа подготовка, така и на факта, че много собственици на медии предпочитат да вземат на работа съвсем млади, неопитни хора, които са по-лесно манипулируеми и готови на подчинение, смята той.

В резултат на всичко това медиите създават примитивна информационна култура на обществото. На свой ред пък много от хората в региона възприемат медиите като част от политическата класа, а не като независима инстанция, на която може да се има доверие.

Преодоляването на тези проблеми, според Барнер, зависи от това колко бързо медиите ще съумеят да се разделят с клиентелизма и непрозрачните структури на собственост, доколко ще успеят да се отърсят от опекунството на олигарсите и да поемат истинската си роля на "пазачи" на демокрацията и информационен източник за обществеността.

"Нужно е и журналистите по-самокритично да се отнасят към собствените си слабости, вместо да сочат укорително с пръст към другите или да воюват помежду си. Само така медиите постепенно могат да спечелят ново доверие", заключава Матиас Барнер, цитиран от Дойче веле.

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: