Българските медици в Либия ще заведат контраискове

Българските медици в Либия ще предявят граждански искове към либийската държава за незаконния им арест и към тези, които са ги изтезавали. Това заяви в понеделник министърът на правосъдието Антон Станков. Тази искове ще бъдат в отговор на заведените от близки на заразените със СПИН деца искове за обезщетения срещу българските медицински сестри.

В близките дни на заседание на междуведомствената комисия ще се реши каква точна ще е формата на гражданските искове, поясни Станков пред репортери.

Най-вероятно медсестрите, осъдените през май т.г. на разстрел от съда в Бенгази, ще предявят граждански искове за незаконния им арест през първите 6 месеца до 1 година от времето, в което са били задържани, каза министър Станков. Той добави, че като юрист би определил първоначалния период на задържане на българите през 1999 г. по-скоро като отвличане.

Министърът посочи още, че такива искове могат да бъдат предявени и срещу мъчителите на българите, които бяха подведени под отговорност от съда в Джамахирията, че са ги изтезавали в ареста за взимане на показания.

Не виждам с какво ние можем да спрем такива претенции на петте медицински сестри, защото те имат своето правно основание, допълни Станков.

Според министъра на правосъдието България е длъжна да окаже помощ на нашите сънародници в тази посока, но конкретната форма ще бъде решена на заседание на междуведомствената комисия.

Ще търсим либийски адвокат, каза Антон Станков и добави, че вече е воден разговор с либийския защитник на българите Бизанти, но е рано да се каже дали той ще поеме делата.

По думите на министъра е важно какво ще пише в исковете, а не кой ще бъде техен адвокат.

Станков поясни, че ще бъдат търсени обезщетения за претърпени вреди по време на незаконния арест на медиците, както и за претърпени неимуществени вреди по време на изтезанията, на които са били подложени, в рамките на този наказателен процес.

Наше право е да търсим отговорност от тези, които, използвайки сила, са довели до самопризнания на част от нашите медици, коментира пред БНР зам.министърът на външните работи и говорител на Външно Гергана Грънчарова.

Зам.външният министър Грънчарова разкритикува Либия

На предстоящите заседания на междуведомствената комисия по случая ще бъдат решени следващите стъпки по наказателното дело срещу българките, по което те получиха смъртни присъди на първата съдебна инстанция в Либия. Според Антон Станков пътят е във водене на преговори под егидата на ЕС.

По думите му, има сериозни заявки за диалог между България и Либия за решаване на проблема с делото срещу българските медици. Предпочитам този диалог обаче да бъде воден на чужд терен. Много бих се радвал, ако ЕС приеме едно домакинство на подобна среща, заяви министърът пред БНТ.

Зам.външният министър Гергана Грънчарова също заяви, че българската страна се надява ЕС да се ангажира с лидерство в процеса на търсене на решение на проблема между България и Либия.

Тя разкритикува Либия, заявявайки, че досега българската страна многократно е правила компромиси в името на бързото решаване на случая, а Триполи с всеки изминал ден поставя допълнителни условия - компенсации, хуманитарна помощ, размяна на заложници и т.н., което в никакъв случай не улеснява процеса. Важно е обаче диалога между двете страни да продължи и да се търси някаква пресечна точка на интересите, допълни зам.външният министър.

Според министъра на правосъдието Антон Станков българите трябва да бъдат третирани като пострадали от СПИН-процеса, както и да бъде решен проблемът със здравето на заразените деца. Всички ние като граждани на света сме длъжни да помогнем за решаването на проблема с пострадалите, добави министърът.

Засега няма реална опасност да местят българките в Бенгази

В отговор на въпрос, свързан с предявените граждански искове от семейства на заразени деца срещу медиците, министърът заяви, че властите в България не са изненадани от подобни искове, а от момента, в който бе избрано те да бъдат предявени.

Наказателното производство не е приключило, в този смисъл и произнасянето по гражданските искове все още е безсмислено, коментира Антон Станков.

Министърът уточни още, че до този момент срещу България са предявени два иска на стойност по пет милиона либийски динара от семейството на две сестри, заразени с ХИВ.

Вчера външният министър Соломон Паси и заместничката му Грънчарова са разговаряли с няколко от медицинските сестри, които са в затвора в Джудейда. Пред тях българките са изразили безпокойството си от евентуалното си преместване в Бенгази, където на 29 декември ще се проведе първото съдебно заседание по гражданските искове на семейства на заразени деца.

По думите на Грънчарова, най-вероятно няма да се налага тяхното преместване в Бенгази заради започващия там граждански процес.

Пред Дарик радио либийският защитник на петте български Осман Бизанти каза, че има опасност те да бъдат върнати в Бенгази - където бе издадена смъртната им присъда - заради гражданските искове единствено ако нямат адвокат, който да ги представлява пред съда. "Ако имат адвокат, който да ги представлява в съда в Бенгази, няма никаква опасност да бъдат върнати. Той може да представлява обвиняемите по всички теми, без да се наложи те да присъстват", обясни Бизанти.

Още вчера един от българските защитници на петте медицински сестри - Траян Марковски съобщи, че вече са водени разговори с Бизанти той да поеме защитата на българките по гражданските дела.

В коментар пред радио "Нова Европа" д-р Иван Ненов, съпруг на една от осъдените медицински сестри Нася Ненова, заяви че българската държава не трябва да е изненадана от последния ход на либийската държава с гражданските искове. Според него, от направените неотдавна изказвания на либийския външен министър, на председателя на фондация "Кадафи" и на комитета на родителите на заразените със СПИН деца е станала ясна посоката на развитие на случая - извличането на максимални политически, икономически и финансови дивиденти от процеса.

Д-р Ненов смята, че делото ще продължи още доста време, тъй като условията на либийската държава са трудно изпълними, а освен това те не са адресирани към България, а към Европейския съюз и САЩ.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?