Българските посолства: В момента няма връзка с този номер

Една от малкото връзки на българите зад граница с държавата са посолствата и консулствата. Бюджетът на Министерството на външните работи в последните години обаче не достига за качествена услуга и това се признава и от самите дипломати.

Някои от проблемите, като лошото обслужване и бавните услуги, обаче се дължат и на управленски пропуски.

Няколко читатели на Меdiapool в последните седмици се оплакаха от контактите си с български мисии зад граница, а други споделиха положителни впечатления от тях.

Според дипломати основните трудности са в страните с голяма българска общност, където не достигат хора за справяне с огромния поток работа.

Външно министерство от години е наясно с това, но твърди, че заради липсата на достатъчно пари няма как да се изпратят достатъчно хора на определени места.

Лондон

Български гражданин, който от години живее в британската столица, трябва да поднови паспорта на детето си и решава да се обърне към българската мисия. Звъни на телефона, посочен на сайта на посолството ни, но никой не вдига. Той обаче не се отказва и продължава още десет дни със същия успех.

Телефонът не отговаря в приемното време, нито сутринта, нито вечерта.

На сайта обаче има опция за пускане на платена услуга СМС, с който да разбереш кога има свободен час за прием.

Мъжът решава да се възползва от тази възможност. Изпраща СМС, с което и плаща съответната сума, но така и не получава нищо. А след няколко седмици сам установява, че т. нар. услуга вече е свалена от сайта.

В крайна сметка по неофициални канали той разбира, че издаването на паспорт ще се проточи няколко месеца и решава да не ползва услугите на външно министерство.

Общото впечатление на българите в Лондон е, че служителите се държат "все едно сме им длъжни с нещо", сроковете за услугите достигат няколко месеца, а чакането и нервите нямат цена.

"Обикновено подобни сблъсъци се дължат на факта, че българите в чужбина имат нереалистични очаквания от консулствата от гледна точка на бързина", коментира дипломат пред Mediapool.

Освен това консулствата не издават паспорти, а само събират данните и ги пращат на МВР.

"После по дипломатическа поща готовите документи се връщат. Няма как да им кажат точно кога, защото не знаят. Отново по финансови причини няма редовна дипломатическа поща", допълва дипломатът.

Париж

Българска студентка разказва за трудностите, които среща в комуникацията с консулството ни в Париж, след като губи личната си карта и иска да получи съпътстващ документ.

"Бях си загубила личната карта и отидох за издаване на нова. Имам застраховка за такъв случай, но ми трябва документ на френски, който да послужи като доказателство за направените разходи, за да може застрахователят да ги покрие. В консулството, където отидох, още с началното "Кажете?“ в отговор на моето "Добър ден!“, показаха, че съвсем не са щастливи, че ще трябва да направят нещо за мен. Казаха ми, че нямало такъв вид документ и нямало как да бъде издаден. После отидох в консулството втори път, но вече с приятеля си. Отново ни беше отказано. Накрая, след като отново настояхме да ни бъде издаден нужният документ, с безумна досада ни дадоха хвърчащ лист, написан на български, с ужасен почерк", разказва младата дама.

Освен това документът бил без печат и тя помолила за нов, който да е на френски език, за да ѝ послужи пред френските институции.

"Обслужващата се изнерви още повече, започна да се държи грубо, каза, че само това можело да се издаде. Приятелят ми много меко се опита да каже, че това изобщо не е официален документ и каза, че е юрист и знае какво трябва да се издаде, а тя започна да говори през него, без изобщо да го слуша, повиши тон и говореше агресивно", разказва момичето.

След час разправия в крайна сметка се оказва, че необходимият документ с всички нужни реквизити може да бъде издаден.

"Разбира се за документа трябваше да бъде платено и не можеше да се издаде веднага. Трябваше да дойдем и да го вземем след "около две седмици“. Попитахме какво означава "около“. Това отново не се хареса на лицето, което ни обслужваше, и получихме поредния нищо незначещ, мъгляв отговор, както на всички въпроси досега. Попитахме дали можем отнякъде да получим информация дали документът е издаден, за да не се разкарваме, и тя ни каза да звъним на телефона на консулството".

След две седмици момичето започва да звъни по телефона, но дни наред никой не го вдига. Затова отива лично да провери дали документът е готов и в крайна сметка го получава.

"Следващият ни сблъсък с администрацията на консулството беше за издаване нов паспорт, тъй като моят беше с изтекъл срок. Подадохме документите, попитахме за (поне ориентировъчен) срок – абсолютно никаква информация – "когато дойде“. Трябва да се обадим. Обаждахме се многократно – резултатът беше същият – на позвъняванията никога не беше отговорено. Неколкократно се разкарвахме. Отиваме на място за пореден път – охраната ни попита дали имаме час. Отговорихме, че точно преди да отидем до консулството "на своя глава“, бяхме проверили и в интернет – няма информация, че трябва да си запишеш час. Пусна ни с разбиране и ни каза, че това са новите правила. На гишето, с доста по-голяма досада – "Вие час имате ли?“. "Нямаме, няма информация, че трябва да се направи нещо подобно, а и да имаше, няма как да си запишем, никой не вдига телефона“. Кисела физиономия, все едно сме виновни, че някой от тях не си върши работата. А как да си насрочиш час, ако никой не вдига телефона? Да не говорим, ако човек има спешна ситуация".

След дълго чакане момичето получава документа си, но решава повече за нищо да не търси услугите на консулството.

"За последно ми се наложи да си изкарвам свидетелство за съдимост. Дадох необходимите документи на приятеля ми и го помолих да направи това в България. Нямах никакво желание отново да срещам киселите физиономии на служителите в посолството, нито да хабя нервите и времето си".

Според дипломати подобни случки стават в страните с големи български общности, което се дължи на трайното недофинансиране на цялата система. Заради недостига на кадри на българските граждани може да им се наложи да чакат по дълго време. Според тях няма начин да се пренасочат средства от други пера, тъй като недостигът в бюджета е минимум 80 млн. лева.

"Истината е, че консулската работа е най-тежката. Особено в държави с много българи. Безкрайни опашки, често неграмотни и безпарични хора. Обикаляне през уикенда по затворите. Това не може да бъде оправдание за грубо отношение, но се случва. В същото време има колеги, които от джоба си са платили автобусен билет на някой закъсал българин", разказва служител на външно министерство.

Стокхолм – добрият пример

Българка отишла на гости при братовчед си, който работи край Стокхолм. При посещение в местен музей обаче ѝ е открадната чантата, в която съхранява личните си документи и самолетните билети.

Жената звъни на посолството, но никой не вдига. Тя обаче оставя съобщение на телефона за спешни случаи.

Минути по-късно служител на консулството се обажда. След като разбира за случая, казва, че може веднага да се върне в консулството, въпреки че е късно вечерта.

Няма подобна необходимост и затова жената отива в посолството на другия ден – в неделя сутринта.

Консулката изисква полицейски доклад, който удостоверява кражбата. Българската гражданка попълва заявление с личните данни, а посолството по служебен път проверява информацията за нея. В рамките на деня ѝ е издаден пасаван и жената се връща без проблеми в България.