Българските работници във Великобритания – мизерия и ниско заплащане

Работници от България пристигат във Великобритания, живеят в претъпкани каравани и получават по 45 лири седмично от бране на плодове за най-големите търговски мрежи в страната, установи разследване на британския всекидневник "Индипендънт".

Компанията S&A Produce, зареждаща веригите супермаркети Tesco и Sainsbury's, наема хиляди работници от Източна Европа, които получават специални работни визи. Те им позволяват да работят до шест месеца само в една ферма, където очакват да спечелят много по-големи суми, отколкото получават в родните си страни.

Източноевропейците се надяват да изкарат до 200 лири на седмица с бране на плодове в Хиърфордшър и Кент. Благодарение на готовността им да работят за суми, които британците смятат за твърде ниски за толкова тежка работа, в британските магазини се продават евтини плодове.

Официално на работниците се плаща най-малко по 5.74 лири на час - сравнително висока надница за чужденци, които нерядко изкарват по по-малко от 3000 лири годишно в родината си. Реалната надница на час понякога обаче е близо два пъти по-ниска, след като от нея се извадят серия от задължителни пера.

Български работник, който все още бере плодове във ферма в Брайърли, близо до Лиоминстър, Хиърфордшър, показа на "Индипендънт" седмичната си надница, която след задължителните удръжки представляваше 45.12 лири за 19 работни часа, което прави по 2.37 лири на час. Друг работник в същата ферма получава по 2.61 лири на час. Най-високата надница, на която попадна "Индипендънт", е 4.43 лири на час.

В пика на сезона за бране на плодове миналия месец S&A Produce поддържаше работна сила от над 2400 души, предимно румънци и българи, дошли във Великобритания по линия на правителствената програма за сезонни земеделски работници, която им позволява да работят във ферма шест месеца.

За разлика от другите източноевропейци, българите и румънците нямат право да сменят работното си място, ако не се разбират с работодателите си или не им харесват условията.

Всяка седмица S&A Produce удържа на работниците по 31.22 лири за квартири, които представляват или каравани, или временно скалъпени колиби, както и по 2.75 лири седмично за "развлечения", включващи Интернет, който, според работниците, често е недостъпен. На снимки се вижда, че компютрите, които ползват работниците, имат четящи устройства за дискети, което означава, че най-вероятно са поне на седем години.

Работниците се оплакаха, че са принудени да спят по четирима в колибите с размер малко повече от три на шест метра, а в някои случаи - по седем души в караваните, където умират от жега. S&A Produce обаче твърди, че рядко се случва на едно място да живеят четирима души, освен когато те са го поискали изрично.

Българите плащат и еднократно 35 лири, за да им бъде осигурен достъп до доктор или зъболекар и за да им бъде осигурен транспорт.

Работниците освен това си мислят, че ще работят шест месеца. По-рано тази седмица обаче S&A Produce е уволнила 346 работници, които трябва да се върнат в родните си страни. Компанията обаче не нарушава трудовото законодателство, тъй като работниците са подписали договори, според които ще работят само, когато е възможно.

Според говорител на компанията проблемът се корени в метеорологичните условия, поради които много от плодовете са били обрани по-рано от обичайното.

Питър Маккол, градски съветник и бивш кмет на Лиоминстър, смята, че компанията трябва да се отнася значително по-добре с работниците от чужбина и да им предоставя по-правдоподобна информация за това по колко часа ще могат да работят и колко пари ще спечелят.

"Ако аз имах роднини, отишли да работят в България, бих очаквал да се отнасят с тях като с човешки същества и да им плащат прилична заплата за приличен работен ден", коментира той. "Тези хора са платили по 200 лири от своя джоб, за да дойдат да работят тук, а им се дава работа само, колкото да оцелеят. Много от тях не могат да си платят полета за връщане".

Местни жители пък са се оплакали, че българи са чукали на вратите им и са търсили нелегална работа, за да съберат пари за билет към дома.

Говорителката на компанията Ребека Едмъндс твърди, че удръжките от надниците са необходими за квартири и развлечения и добавя, че всички обвинения към компанията в експлоатиране на работниците са неоснователни.

"Стараем се да обясним възможно най-добре, че не можем да гарантираме колко работни дни и часове можем да предложим, поради сезонния характер на работата. За съжаление се налага да даваме по-малко часове, отколкото би ни се искало, но поне 84 процента от хората, които трябваше да съкратим, посочиха в писмена форма, че догодина биха се върнали. Това предполага, че работниците, на които не им е харесало да работят за нас, са малцинство, а не мнозинство", коментира тя.

"Индипендънт" разказва за Иван Борисов, който преди два месеца е оставил работата си като туроператор в България и е заминал за Англия далеч от жена си и новороденото си дете, за да спечели много повече пари, отколкото би могъл в България, както го уверявали приятелите му.

Въпреки че той е имал стабилна работа и владее пет езика, Борисов си мислел, че парите които ще спести, ще бъдат достатъчни, за да оправдаят шестте месеца далеч от съпругата му Мира и бебето им.

"За парите, които печелим, не си струва изобщо да се надигаме от леглото", споделя 27-годишният Борисов, взирайки се в своите 7.62 лири, които трябва да му стигнат до следващата надница след четири дни.

"Невъзможно е да спестим каквото и да е, затова не мога да изпращам пари на жена си. Когато говоря с нея ѝ казвам, че всичко е наред, за да не я тревожа".

Приятели на Борисов от България са го уверявали, че само за едно лято на Острова ще изкара хиляди лири – далеч повече, отколкото може да спести в родния си град Варна. Казали са му, че работата ще бъде тежка, но може да очаква осемчасов работен ден пет дни в седмицата. В действителност обаче компанията, която го е наела, му осигурява едва четиричасов работен ден и то четири дни в седмицата.

"Чувствам се като роб. Искам да се върна в България, но откъде да намеря пари, за да си платя полета?", посочва българинът.

Работата е тежка, но не това е основната причина за притеснение на работниците, а това, че не могат да спестяват, посочва "Индипендънт".

Подобен е и случаят на Параскева и Асен Буковски, които преди три месеца са пристигнали в страната заедно с още 70 души от селото им в Западна България. Фактически всички възрастни в това село трябва да работят зад граница, тъй като там няма работа.

По-рано тази седмица обаче са били уволнени и парите, които са изкарали, ще им стигнат само за билет за връщане.

Попитана дали следващата година ще се върне да работи във Великобритания, Буковска посочила. "Не мисля. Харесвам Англия и местните хора. Но английските работодатели? Не, благодаря ви."