Българските райони остават най-бедните в Европа

Пет от шестте района, на които е разделена България, попадат сред най-бедните в Европейския съюз. Изключение прави само Югозападният регион, в който е столицата София. Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат на базата на брутния вътрешен продукт на глава от населението за 2013 г., изразен през покупателната способност.

Традиционно най-бедният български регион е Северозападният. Той на практика е и най-бедният на територията на Европа, въпреки че според статистиката негативната класация се води от френския район Майот. Той обаче на практика е в Африка - обхваща архипелаг в Индийския океан между Мадагаскар и Мозамбик. Освен това българският Северозапад е почти на едно равнище по БВП на глава на населението с африканския архипелаг под френско управление. БВП на човек в най-бедния български регион 8000 евро за година, което представлява едва 30% от средната стойност за ЕС.

Най-богат е районът на вътрешен Лондон, който е и една от световните финансови столици. БВП на човек там е близо 11 пъти по-голям от този в българския Северозапад - 86 400 евро на година или 325% от средното ниво за ЕС.

Не по-добро е положението и в останалите части на страната извън Югозападна България. Веднага след Северозападния район в класацията по бедност се нареждат Северният централен и Южният централен район. БВП на човек от населението там е под една трета от средното за ЕС. Българска доминация в дъното на класацията по данните се разбива само от един румънски регион. Статистиката за него е малко по-негативна в сравнение с данните за Североизточния и Югоизточния район у нас.

Най-напред по богатство от българските райони е Югозападният с 19 200 евро БВП на човек, което представлява 72% от средното за ЕС. Така той е извън 20-те най-бедни части на Европа, които освен у нас, са основно в Румъния, Полша и Унгария.

Дори и в най-богатата част на България обаче БВП е над два пъти по-нисък в сравнение с последния район в подреждането на седемте най-богати - Прага. БВП в района на чешката столица е 46 000 евро на глава от населението или 172% от средния за ЕС. Сред регионите с висок показател са още Люксембург, Брюксел в Белгия, Хамбург в Германия, холандският Грьонинген, и словашкият Братислава.

ОИСР: Пропастта между бедни и богати расте

В същото време Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува в четвъртък доклада си за неравенство в доходите. Според него пропастта между най-богатите и най-бедните хора в страните, които членуват в организацията, става все по-голяма. Така 10-те процента най-богати печелят 9.6 пъти повече от 10-те процента най-бедни. За сравнение през 1980 г. съотношението е било 7 към 1, а през 2000 г. - 9 към 1.

Още по-голямо е неравенството, ако се разгледа каква част от богатството притежават домакинствата от отделните групи. Според данните на ОИСР 40% от най-бедните имат едва 3 на сто от богатството, докато 10-те процента най-богати държат половината.

Според ОИСР голямата разлика между бедни и богати пречи на икономическия растеж. Една от мерките за преодоляване на проблемите е да се обърне внимание на условията на труд, тъй като от организацията смятат, че неравенството се засилва заради все по-големия брой хора, които работят почасово или на временни договори. Нискоквалифицираните временни работници имат много по-ниски и нестабилни доходи в сравнение с тези, наети на постоянен договор. Най-засегнати са младите - до 30-годишна възраст.

В същото време бедността води до влошаване на образованието на най-бедните жители на дадена страна, тъй като децата им не ходят редовно на училище и дори не успяват да завършат задължителното си образование. За това от ОИСР препоръчват правителствата да обърнат внимание на инвестициите и политиките в тази сфера.