Българските равноапостоли Кирил и Методий

Ако значението на този или онзи велик син на нашия народ остава мъчно съзнавано от широките народни маси, понякога дори и след векове – когато ползата от неговата деятелност се е превърнала в един установен духовен капитал на нацията – то значението на солунските братя, на равноапостолите Кирила и Методия, можем с положителност да твърдим, че е достъпно и добре съзнавано не само от най-просветените, но абсолютно от целия народ, от всички българи. Те са върховните представители на най-важната епоха, която българският народ е преживял от своето появяване на света, та докогато Бог му е отредил дни на земята; те стоят на върха на онази планина, която разделя езическия мир от християнския, българското варварство от българската култура. И затова са и ще бъдат видими от всички поколения.

Каква културна картина представляваше България и изобщо славянството преди Кирила и Методия? За да си представим това, достатъчно е да си спомним класическите думи на летописеца Черноризец Храбър: "Прежде оубо словене не имеахон кънигъ, а чрътами и резами чътеахон и гатаахон – погани съще". Ще рече въпреки това, че българите и други и други славянски народи са били успели вече преди Кирила и Методия да образуват силни господарства, тия народи при все туй са се намирали в своята предистория. Защото, както и друг път сме твърдели на това място, не е достатъчно един народ да завладее обширни територии, а да има етичната сила да образува и закрепи непоколебимо яка държава. Липсват ли тези условия, и най-силният народ в най-щастливия случай остава като онзи тъмен спомен, който имаме за необозримата империя на хуните.

На старите българи и изобщо на славяните липсваше тъкмо онова, което липсваше на хуните и на редица други варварски народи (кумани, печенеги, татари и пр.), които вършеха завоевания в Европа, без да бъдат в състояние да образуват трайно господарство: липсваха им широките морални хоризонти на християнската идеалистическа философия. И може би славяните и българите щеше да сполети същата участ на изчезналите днес гореспоменати народи, ако Кирил и Методий не преобразиха издъно моралния мир преди всичко на Борисовата България, а после чрез нея и на останалото славянство, което блуждаеше в големия мрак на едно примитивно езичество, лишено от светлите легенди на Египет, на юдейството, на Атина или Рим.

От появяването на Кирил и Методий върху българската историческа сцена, България престава да бъде варварска азиатска държава и само в няколко десетилетия, във времето на цар Симеона, постига едно такова държавно и културно развитие в кръга на идеите на християнството, което развитие я поставя наред с най-напредналите тогавашни държави. И ако нашата земя не беше на прага на Азия и на пътя на толкова варварски нашествия; ако нам историята не беше предопределила тежката участ да загинем, спирайки с телата си тия нашествия, които застрашаваха да унищожат европейската просвета, нашето държавно и културно развитие щеше да продължава дори и днес, и ние сега бихме представлявали един от най-големите върхове на световната цивилизация.

Ако българската книга и възприетото от славянството чрез България християнство послужиха едвам да ни спасят от изчезване като народ, у другите славянски, па и неславянски земи, те дадоха безценни плодове. С изобретената от Кирила и Методия славянска азбука и с книжовните трудове на българските равноапостоли започва културната история и на Русия, и на Моравия, и на Сърбия, а е известно, че и румънците до неотдавна са си служили с нашата азбука и с нашия църковен език.

Из книгата Бурни години. 1913-1916, София 1916, с. 137-140.

*Текстът е публикуван в портал "Култура".