Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Българските ученици са най-зле с осмислянето на текстове

1 коментар
Българските ученици са най-зле с осмислянето на текстове
Със своите езикови знания и четивни умения българските ученици заемат 46-то място сред 74 държави, сочат резултатите от участието на страната ни в програмата за международно оценяване на учениците (PISA 2009). Българските младежи трудно осмислят и оценяват текстове, зле разчитат графики и диаграми, основното им четиво са списанията, а четенето за част от тях дори е “празна загуба на време“. Едни от най-тревожните тенденции са голямата ножица между най-високите и най-ниските резултати, както и фрапиращата разлика в уменията на момичетата и момчетата. Четивните умения, които включват осмислянето и анализирането на текстове, при 41% от българските ученици са под критичния праг, което се тълкува от просветните експерти като плюс спрямо 2006 година, когато процентът им е бил 51 на сто.

От образователното министерство обещаха да вземат предвид резултатите при промяната в учебните програми и да се предприемат мерки за постигането на по-добри резултати в следващото издание на програмата през 2012 година, когато фокусът ще е върху математиката.

Резултатите от PISA 2009, чийто акцент е четенето и езиковата грамотност, бяха изнесени от образователното министерство във вторник, паралелно с представянето им в още шест града – Париж, Берлин, Мадрид, Мексико, Токио и Вашингтон. За сравнение резултатите на българските ученици им отредиха 33-то място от 41 държави през 2000 година и 43-то място от 57 държави през 2006 година в предишните анализи на програмата.

Проучванията включват задачи свързани с четенето, математиката и природните науки като всяка година има различен акцент.

Голяма ножица в знанията на момчета и момичета

При среден резултат от 500 точки участвалите в оценяването българчета са със среден резултат от 429 точки. За сравнение при държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) средното постижение е 492 точки. Нашият резултат ни подрежда в една група със страни като Сърбия, Мексико, Уругвай и Тринидад и Тобаго. Първите места са основно за азиатски държави – Китай, Корея, Сингапур, както и Финландия, Канада и Нова Зеландия.

Националният координатор на изследването Светла Петрова коментира като тревожна тенденцията, че страната ни е сред тези с голяма ножица между най-високия и най-ниския резултат. Друга тревожна тенденция по думите ѝ е това, че има голяма разлика между знанията и уменията на момичетата и момчетата. При средна за ОИСР разлика в получените точки между момичета и момчета от 39 точки, у нас тя е 61 точки. Тази разлика се равнява на почти две учебни години и ни подрежда на предпоследно място в класацията като след нас е само Албания. Петрова заяви, че причината за това може да се търси във факта, че изучаваните текстове са по-разбираеми за момичетата, във феминизарането на учителската професия, по-добрата комуникация с момичетата и др.

На върха са само 2.8 на сто от учениците ни

Около 41% от учениците са с умения под критичния праг, което означава, че трудно тълкуват съдържанието на текстовете, докато на най-високото равнище се нареждат едва 2.8% от учениците. За сравнение средно за ОИСР 24 % от учениците са под критичния праг.

Много малка част от учениците в държавите от ОИСР (1.1%) са с резултати по-ниски от 262 точки, т.е. в дъното на скалата, докато у нас 8% от учениците попадат в тази част. И в този показател личи голямата разлика в уменията на момичетата и момчетата. Под критичния праг са 29% от момичетата и 57% от момчетата.

Българските ученици имат най-висок среден резултат в тълкуването и обобщаването на текстове и най-нисък в тяхното осмисляне и оценяване. Осмислянето и оценяването включват задачи, изискващи разсъждения на ученика, който трябва да изходи от личния си опит и познания и да ги свърже с прочетеното.

Учениците растат без книги, смятат четенето за загуба на време

Проучването отчита и броя на книгите в семейството, тъй като това се счита за един от ключовите фактори за развитието на уменията на младите хора. У нас изследването показва, че учениците, които всеки ден четат книги за удоволствие имат средно със 115 точки по-висок резултат от тези, които не четат.

Общата картина у нас обаче утвърждава тревожната тенденция, че децата израстват без книги. 21% от учениците смятат четенето за “празна загуба на време“, а основното четиво на младежите са списанията.

В домовете на 26% от учениците има между 26 и 100 книги, при 20% книгите са между 0 и 10, при 18% книгите в семейството са между 11 и 25. В домовете на 15% от децата има между 100 и 200 книги и 17% са с между 200 и над 500 книги.

Семейната и икономическата среда решаващи за резултатите

Родителите, семейната и икономическата среда са решаващи за резултатите на учениците, сочат още данните от изследването. Като цяло социално-икономическите фактори оказват силно влияние на образованието.

Очертава се тенденция децата на родители с висок образователен и социален статус да се справят по-добре в училище от връстниците си от бедни и необразовани семейства. У нас майката е с по-силно влияние върху резултатите на детето в училище.

Средствата, които се отделят за издръжката на един ученик в отделните държави, са пряко свързани с резултатите на децата като срещу повечето пари стоят и по-високи постижения.

Промяна на учебните програми

Зам.-образователният министър Милена Дамянова заяви, че има два положителни факта от проучванията – това, че средният ни резултат е с 27 точки по-висок спрямо 2006 година и това, че процентът на учениците под критичния праг на умения е спаднал от 51% на 41 %.

Дамянова коментира, че има още много какво да се желае и обеща да се положат усилия през 2012 година постиженията да са по-добри. За целта резултатите от PISA 2009 ще се отчетат при промяната в учебните програми “академизираните учебници“. Тя обеща да се работи и върху квалификацията на учителите и разширяване времето за усвояване на учебния материал.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Emma
    #1

    Да, да, да, знаем, знаем. Уча магистратура в Западна Европа и мога да ви кажа, че това, което уча е едно добре организирано нищо, което не струва пет пари. Ние сме съвършено различно общество и друга култура и не може да се оценяваме по критериите на европейците, тъй като структурата на обществото ни е друга. Разбира се българското училище има страшно много проблеми, но взимането назаем от различни общества няма да ни помогне, а ще създаде проблеми, които засега нямаме. Имаме нужда от изцяло нова,

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.