Българските винари залагат на успех при еврочленството

Всеки ден група от осем души се събира в новата, контролирана от държавата лаборатория в покрайнините на София, за да извършва серия тестове върху български вина с цел да гарантира тяхното съответствие със строгите стандарти, въведени от ЕС, пише Андрю Маккати от ДПА.

Ежедневно на тестове се подлагат около шест вина, казва директорът на лабораторията Димитър Гайдарски. "Това е много интензивен процес", отбелязва той, допълвайки, че тези винопроизводители, които не успеят да отговорят на строгите изисквания на ЕС, са заплашени от сериозни глоби.

Днес, когато до определената дата за членството на България в ЕС остават 18 месеца, балканската страна се надява, че нейното винопроизводство може да се окаже един от успехите на европейската интеграция.

Въпреки че страната им е сред най-старите винарски райони в Европа, българските винопроизводители преживяха трудни времена след падането на комунизма преди 15 години. Техните пазари в бившия СССР се сринаха и страната започна да губи позициите си на пазарите на вина в Западна Европа.

В последните години в сектора са регистрирани положителни промени, като една от тях е разширяването и приватизирането на масивите, използвани за винопроизводство, което е допринесло за нова вълна от инвестиции, казват цитирани от ДПА местни специалисти. Това означава, че някогашното държавно винопроизводство вече е в частни ръце и че чуждестранни компании, най-вече от Франция и Италия, наливат пари в българското винопроизводство.

Очаква се през следващите няколко години секторът да претърпи сериозни промени, тъй като конкурентният натиск ще се засили.

През януари тази година бе оповестен нов стратегически план за винопроизводството в България до 2025 г. Той предвижда създаване на нова структура на винопроизводството, повишаване на качеството на българските вина, и в резултат на това - на техните цени.

Освен че се насочват към нишите в пазара на вина по света, българските винопроизводители смятат да се възползват и от бързо нарастващия туристически сектор на България, както и от увеличаващия се просперитет на големите градове в страната.

С помощ от ЕС в размер на около 60 млн. евро (74 млн. долара) 39 водещи български винопроизводители започнаха въвеждането на нови технологии с цел покриване на стандартите на съюза.

Представителите на бранша са наясно, че поради особеностите на този бизнес връщането на техните инвестиции може да се забави във времето. Въпреки това, вече са в ход мерки за повишаване на качеството на виното от българските лозя. В резултат на това българските винопроизводители се надяват да променят предишната си репутация, че правят относително евтини вина.

Вече са готови и плановете за нова маркетингова стратегия, като винопроизводителите ще внасят средства в специален фонд, създаден за финансиране на популяризирането на българските вина.

Въпреки че в момента в България се произвежда по-малко вино в сравнение с периода преди падането на комунизма, износът нараства, като основните пазари са Западна Европа, Русия и Полша. В периода от 2003 г. до 2004 г. износът се е увеличил с 18 на сто.

В страната сега има около 200 крупни винопроизводители, както и много други по-малки. Планира се всички винопроизводители да бъдат регистрирани, както и да се регулира този бизнес със закон.

Промените в България обаче съвпаднаха с излизането на международна сцена на т. нар. вина Нов свят - от Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и Чили.

В резултат на все по-голямото предлагане, в сектора се очакват големи промени през следващите години, като вероятно големите винопроизводители ще изкупуват по-малките си конкуренти.

По БТА