Българският бизнес е прекалено малък за плана "Юнкер"

Мащабът на българската икономика е прекалено малък, за да могат българските компании да получат директно финансиране по европейския план "Юнкер". Така по-реалната възможност за тях е учреденият от българското правителство фонд на фондовете с капитал от около 1 млрд. лв., финансирани от европейските програми. Усвояването на средства от този фонд тепърва започва. Това стана ясно по време на конференция в София, посветена на възможностите за финансиране от плана "Юнкер" и от фонда на фондовете.

До момента България е успяла да привлече около 1.4 млрд. евро от над 315-те млрд. евро от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), известен като плана "Юнкер". Тези средства отиват за малките и средните предприятия през банките под формата на гаранции и нисколихвени кредити, чиито лихви вече са паднали до 2.2 на сто.

Това не е лош резултат. Спрямо брутния вътрешен продукт на страната привлечените средства от ЕФСИ са около 2%, което отрежда на България втора позиция от 28-те страни членки на ЕС. Преди нас е само Естония, съобщи Илияна Цанова, заместник-управител на ЕФСИ.

Недоволството на българския бизнес е, че досега нито един частен български проект не е успял да получи финансиране. Но и това скоро може да се промени. Три големи български компании от сектора на хранително-вкусовата промишленост, информационните и комуникационни технологии и от индустрията са в преговори с фонда. Проектите са за над 15 млн. евро, а един от тях е за около 30 млн. евро, посочи Цанова. Тя уточни, че с една от фирмите разговорите са в напреднала фаза и през първото тримесечие на годината е възможно да се подпише финансово споразумение с нея.

В помощ на бизнеса е и първото изнесено консултантско звено на ЕСФИ в София, което ще заработи от март. Такова се прави за първи път в целия ЕС. Кандидатите ще могат да получат помощ как да се подготвят проектите, с които кандидатстват за финансиране.

Как се справя България

"Не съм съгласна, че България не се справя добре по плана "Юнкер". Такъв е мащабът на българската икономика – предимно малки и средни предприятия, като средната годишна инвестиция на една компания е между 250 000 и 10 млн. евро", коментира Цанова.

В същото време от ЕФСИ се финансират проекти, чийто минимален размер е 15 млн. евро.

През последните години единствената мащабна инвестиция у нас е на "Лукойл България", припомни Цанова. Бургаската рафинерия инвестира близо 1 млрд. евро в преработката на тежки отпадъци в най-голямата инсталация за хидрокрекинг в Източна Европа.

За това и финансирането за България по плана "Юнкер" е насочено основно към малките и средните предприятия чрез финансовите посредници и тук страната се справя "сравнително добре" на фона на останалите в ЕС, смята Цанова.

Към момента четирима български финансови посредници имат договори с Европейския инвестиционен фонд за кредитиране на проекти на фирми със средна пазарна капитализация, каза финансовият министър в оставка Владислав Горанов.

Според Цанова това, което липсва у нас, е инициатива от страна на инвестиционните фондове за рискови инвестиции в дялово финансиране и стартиращи компании. Затова по отношение на финансовите инструменти има още какво да се направи, смята Цанова.

Освен частни проекти, по плана "Юнкер" могат да кандидатстват и публични, и публично-частни. Процедурата за кандидатстване стартира на 1 юни 2016 г. и от тогава до сега на страницата на ЕФСИ са качени 7 български проекта в областта на енергетиката, транспортната и индустриалната инфраструктура, газовата инфраструктура, туризма, каза Горанов. До момента обаче нито един от тях не е одобрен.

Съгласно последните статистически данни България е в челните места в ЕС по подадени проекти за участие и по брой заявки за консултантска помощ от Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, каза Горанов.

Срокове и сектори за подпомагане

Крайният срок за кандидатстване с проекти по плана "Юнкер" е 4 юли 2018 г., каза Цанова. В момента тече дебат в Еврокомисията дали този срок да не бъде удължен с още 2 години. Надделява мнението, че новият инструмент работи и най-вероятно срокът за кандидатстване ще бъде удължен, прогонзира Цанова.

Седем са секторите, които получават финансиране. На първо място са иновациите, научната и развойна дейност – области, в които Европа драматично изостава от САЩ.

"Мечтата на всеки стартъп е да успее в САЩ, а не в България или в Европа", коментира Цанова и даде пример със Skype. Причината е в прекалената фрагментация на дигиталния пазар в Европа. Друга пречка е липсата на европейски инвестиционни фондове за рисков капитал, които да разбират от технологии, за да могат да подкрепят успешната бизнес идея. По тази причина ЕК е финансирала създаването на именно такъв фонд за рискови инвестиции в дигиталната икономика.

Другите подпомагани от ЕФСИ сектори са енергийна и транспортна инфраструктура, малки и средни предприятия, информационно- комуникационни технологии – интернет и мобилни мрежи, околна среда и социални иновации.

Минималната стойност за финансиране на един обект е 15 млн. евро. Първо той се преглежда от Европейската инвестиционна банка и ако тя му даде зелена светлина, се насочва към ЕФСИ. Освен проекта, се отчита още възвращаемостта на инвестицията, кой е крайният получател на средствата, холдинговата структура на дружеството, каква заетост ще бъде осигурена след изпълнението му, екологичните му показатели.

Средно около половин година отнема одобряването на един инвестиционен проект за финансиране по плана "Юнкер", каза Цанова. По думите ѝ всеки месец инвестиционният комитет на ЕФСИ одобрява между 30 и 40 проекта за около 3 – 4 млрд. евро.

Саниране и подмяна на топломери по плана "Юнкер"

Саниране и подмяна на уреди за отчитане на ток и газ са два примера за успешни инвестиции, финансирани по плана "Юнкер", които представи Цанова.

Проектът за смяна на измервателните уреди за консумацията на ток и газ с дистанционно отчитане е британски и обхваща цялата страна. Той е на стойност 11 млрд. британски паунда, от които по плана "Юнкер" са предоставени 478 млн. евро. Подмяната на уредите е за сметка на частните дружества, които си избиват инвестицията от по-точното отчитане на разходите и намалелите злоупотреби за кражба на ток и газ.

Другият пример е свързан с енергийна ефективност в частни домове във Франция, един от първите финансирани проекта по плана "Юнкер". Той е нещо подобно на Националната програма за енергийно финансиране у нас, по която първият милиард беше изчерпан, а в момента върви одобрението на втория милиард от парламента.

Във Франция общините правят фонд, с който подпомагат частните собственици да въведат мерки за енергийна ефективност. Това става чрез частен инвеститор, който си избива инвестицията на базата на по-ниските сметки за отопление, т.нар. ЕСКО договори. Собствениците на жилищата продължават да плащат същите сметки преди санирането, а разликата от по-ниските разходи остава за сметка на инвеститора.

От твърда към "мека дрога"

Ако заради мащаба на инвестицията българският бизнес не успее да се впише в плана "Юнкер", то тогава за него са финансовите инструменти от Фонда на фондовете, който разполага с бюджет от около 1 млрд. лв.

"Финансовите инструменти са като меката дрога и не създават тази лоша зависимост както безвъзмездната финансова помощ", каза Владислав Горанов. Според него все повече ще се говори за финансови инструменти и все по-малко за грантове, особено когато става въпрос за частния бизнес.

Затова създаденият с отчисления от оперативните програми Фонд на фондовете, който на принципите на финансовия инженеринг ще привлича частен капитал в значими за обществото проекти, трябва да се изведе от абстракцията към реалността, каза Горанов.

Той заяви, че ЕК се е съмнявала, че страната ни ще може да управлява самостоятелно ресурс от 1 млрд. лв. и се е наложило "да пуснем малко кръв". Затова през изминалия програмен период първите финансови инструменти са се управлявали от Брюксел, но сега това става по "кройката на българския бизнес".

Съвсем скоро ще бъдат отворени схемата за развитие на предприемачеството с бюджет от 35 млн. лв. за стартъпи и компании до 2 години. По нея микропредприятията ще могат да получат финансиране от 5000 до 50 000 лв., каза министърът на труда и социалната политика в оставка Зорница Русинова. Другата схема е за млади предприемачи до 29 години, които искат да развиват социално предприемачество. Тя е с бюджет от 12 млн. лв.

Министърът на околната среда в оставка Ивелина Василева припомни, че преди дни от оперативната програма "Околна среда" бяха насочени 52 млн. лв. за Фонда на фондовете, с които ще се финансират проекти в областта на отпадъците, а през следващата година 10% от евросредствата за водния сектор също ще отидат в този фонд.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова каза, че очаква през 2017 г. да се отпуши не само грантовото еврофинансиране, но и това по линия на финансовия инженеринг.

От оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) се отпускат 270 млн. лева са стартов капитал за проекти, свързани с градско развитие, и 100 млн. лева - за туристическа инфраструктура, които са подкрепени с още 100 млн. лв. грант от ОПРР.

По проектите за градско развитие ще се финансират обновяване на частни болници, лаборатории, центрове за долекуване, частни училища и езикови школи, аквапаркове, лунапаркове, футболни игрища, спортни центрове, посочи Павлова. Средствата могат да се използват още за изграждане на паркинги, електронно таксуване на пътниците в градския транспорт, осветление на градовете и т.н.