Българският генерал – не по заслуги, а заради традицията

"Военните стават генерали не заради необходимост и личните им качества, а заради Гергьовден". Тази максима от армейския фолклор се потвърждава неизменно през последните години около празника на Българската армия 6-ти май, когато се повишават висшите военни.

Усилията за налагане на цивилен контрол върху армията може и да са спорни, но нагаждането на генералитета към политическата конюнктура и желанието на политиците (най-вече на президента и върховен главнокомандващ) да поддържат удобни на тях военни началници се утвърди като норма в кадровата политика.

Това правило намери най-ярко превъплъщение с двамата последни началници на Щаба по отбраната (преди Генерален щаб- бел.ред) ген. Симеон Симеонов и ген. Златан Стойков. По тяхно време генералитетът успя тотално да се обезличи и в голямата си част се превърна в олицетворение на скъпо платения чиновник.

Разбира се, все още има генерали, притежаващи достойнствата на армейски командир, но те се губят в общия фон на “войника с писалка“.

Критериите за изкачване в йерархията са неясни и често повишаването в длъжност се дължи не на професионални качества, а на добро позициониране пред политическото ръководство на МО и президента.

Военните с опит в мисии зад граница, които станаха генерали през последните години, са по-малко от десет. Често се случва при раздаването на пагоните военните да коментират помежду си какви интереси стоят зад определени назначения. А те обикновено са предшествани и от скрити или явни пазарлъци между президента и министъра на отбраната.

Има генерали, за които дори се шушука и кои бизнес кръгове обслужват при разпределението на финансовия ресурс в системата.

Все по-рядко обаче гласът на генералите може да се чуе по важните въпроси на националната сигурност или развитието на въоръжените сили.

През последните две години на практика няма най-висш военен. Генерал Симеонов не изказва позиции, не дава интервюта и общественият образ на армията се изчерпва с този на военния министър Аню Ангелов, вече пенсиониран генерал. Мандатът на Симеонов ще се запомни с това, че както и предшественикът му – Златан Стойков, нито един път публично не обяви каква е визията му за развитието на въоръжените сили и то по време на генерални промени.

Нищо чудно това да е бил и един от основните мотиви за назначаването им.

Нито един от двамата или някой друг действащ генерал не се противопостави на изключително спорни сделки на МО, което навежда на мисълта, че и висшите военни са включени в схемите. Така те също носят своята отговорност за сриването на репутацията на военното министерство до структура за източване на средствата на данъкоплатците.

За около десетина година поведението на шефовете на армията претърпя рязък обрат. Бившият началник на ГЩ Никола Колев и предшественикът му Михо Михов без колебание "прегазваха" цивилното ръководство и му се противопоставяха и на думи, и на дела, давайки ясно да се разбере, че не желаят да отстъпят власт. И двамата продължиха кариерата си като съветници на президента Първанов, откъдето продължиха да командват армията. Това нямаше как да се случи, ако начело на Щаба по отбрана бяха назначени силни фигури с лидерски качества и безспорен авторитет пред военните.

Затова бяха предпочетени компромисни кандидати, чието основно достойнство вероятно е да нямат мнение или ако имат такова, да го държат за себе си или поне да не го изразяват публично.

Във Въоръжените сили за около 40 длъжности се изискват висши офицерски звания. Те са в щабовете по подготовка на родовете въоръжени сили, ръководители на бригади, в централната администрация на МО, във военното разузнаване, военната академия, ВМИ и в структурите на НАТО. Малка част от тях не са заети от генерали, има обаче и генерали, изпратени за военни аташета.

С планираното намаление на въоръжените сили през следващите години ще бъдат съкратени и длъжностите, изискващи генералски чин. Проблемът обаче не е в големия брой на генералите, който дори изглежда малък на фона над 400 полковници, а в липсата на авторитет и представителност на българските висши военни.