Българският Интернет-потребител става основна мишена за МВР

Интернет – потребителите у нас ще са основна мишена за следене от страна на властите, съгласно ревизираните текстове в Закона за електронните съобщения. Ръководството на МВР и депутатите от ГЕРБ решиха да коригират гласувания на първо четене проект, най-вече заради заплахата от граждански протест и заканите както на партньорите от Синята коалиция, така и на опозицията, да дадат закона на Конституционния съд.

Във вторник депутати, представители на МВР и на неправителствени организации дискутираха внесените преди второто четене промени.

В разрез с конституцията, която допуска службите да разполагат с трафичните данни на населението от телефонните им разговори и Интернет-контактите само за разкриване на тежки престъпления (с полагаем над 5 години затвор, бел.ред.), с новите текстове МВР иска редица изключения.

Въпреки изрична норма в основния закон, вътрешното министерство държи да получи данни за разкриване на престъпления като тези срещу авторските права (до 5 год. затвор), закана за извършване на престъпление срещу личността (до 6 месеца затвор) и разпространение на порнографски материали (до 2 години затвор).

Ако промените влязат в сила, МВР ще получи право да получава данни за трафика на всички потребители, ползващи услугите на торент-тракерите, както и за всеки по-непремерен коментар в мрежата, който органите на реда счете за закана срещу някого. Това би засегнало данните на милиони български Интернет-потребители.

Освен за тези предложения, управляващите за пореден път бяха разкритикувани от правозащитните организации във връзка с процедурите по съхранение и унищожаване на данни.

Мобилните оператори и доставчиците на Интернет се оплакаха от твърде кратки срокове за предоставяне на данните и огромните глоби.

Последният вариант на проекта за промени в закона бе представен във вторник от председателя на парламентарната комисия за вътрешна сигурност Анастас Анастасов (ГЕРБ) и зам.-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков. Първоначално събитието бе представено като дискусия, но участниците в нея получиха конкретните текстове непосредствено преди да заговорят управляващите. Медиите ги получиха значително по-късно

В своето изложение представителят на МВР заяви, че никой не иска въвеждане на "Биг Брадър" или ситуация като в антиутопията на Джордж Оруел "1984". Той наблегна на факта, че министерството се отказва от въвеждането на директната връзка с базата данни на мобилните оператори и доставчиците

Представителят на организационния щаб на протеста "България не е Биг Брадър. 2010 не е 1984" Асен Генов заяви, че настояването е целият проект да бъде оттеглен, а обсъждането да започне отново.

"Ние не искаме да разглеждаме поправки, направени на коляно в последния момент. Искаме дискусията да започне от всички, а не да разглеждаме вече готовите предложения на МВР. Искаме процесът да започне от нула", коментира Генов.

Протестът е насрочен на 14 януари в 11 часа пред Народното събрание.

Същия ден, но за 14.30 ч., е насрочено следващото обсъждане на закона. Пред Mediapool Илия Марков от сдружение "Електронна граница", което е съорганизатор на протеста, заяви, че тези обсъждания имат за цел да осуетят готвената демонстрация.

Всеобщо недоволство

Гражданските организации окачествиха последните промени в закона като "крачка напред", но не са доволни и от коригирания вариант.

Отпаднали са най- спорните текстове, които предвиждаха МВР да да получи директен достъп в реално време до трафичните данни за всички престъпления, за които се полага затвор над 2 години.

С новите предложения МВР включва някои състави на Наказателния кодекс, за които неосъждано лице може единствено да бъде глобено. 

"Включването на съставите за престъпленията срещу интелектуалната собственост може да доведе до целенасочено преследване на фирми и граждани. Всички знаем ситуацията в България", коментира Теодор Захов от "Сдружение за електронна комуникация".

Представителите на мобилните оператори се обявиха основно против огромните глоби за нарушение на двучасовия срок, в който ще бъдат задължени да предоставят разпечатките. Закъснение дори и от 1 минута би довело до минимална глоба до 30 000 лева, а максималният размер достига до 300 000 лева. "Изпълнението на тези срокове е невъзможно", заявиха от "Мобилтел", "Глобул" и "Виваком".

От Сдружението на независимите Интернет-доставчици заявиха, че налагането дори на една подобна глоба ще означава фалит за по-малките оператори. Това би ги поставило в силна зависимост от властта. Според тях нормалният срок за предоставяне на трафични данни е от 24 часа до 3 дни.

 ГЕРБ и МВР обаче държат на този достъп и предвиждат глоби от 10 000 до 100 000 лева за онези, които не предоставят пълния обем на исканата информация. Глоби от 20 000 до 200 000 лева ще се налагат, ако операторите не осигурят звено, което 7 дни в седмицата по 24 часа да бъде на разположение на МВР. Тези санкции са дори по-големи, отколкото предвидените наказания, ако даден оператор извърши нарушение на регулациите по неговата същинска дейност.

Един от основните мотиви на МВР за исканите промени е мудността, с която мобилните оператори реагират на постъпилите искания за предоставяне на разпечатки. Именно по този повод бяха направени и всички други съпътстващи предложения.

Гаранции

Представители на "Прозрачност без граници" също коментираха, че премахването на интерфейса е "крачка напред", а този път критиките бяха фокусирани върху прекалено дългия срок, в който данните трябва да бъдат съхранявани.

"Ако поисканите от МВР данни не бъдат използвани в досъдебно производство в рамките на един месец, трябва да бъдат унищожавани", заяви адв. Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация". По думите му в проектозакона продължава да няма ясни гаранции срещу злоупотреби и процедури, по които гражданите могат да искат информация за нарушаване на конституционните им права.

От ДПС също поискаха от проекта да отпаднат всички състави на престъпления, които не се считат за тежки. Депутатът Христо Бисеров настоя районните съдии, които ще дават разрешения на МВР за достъп до трафични данни, да получават от полицията всички факти около разследването. Според него така би се намалил броят на формално издадените разрешения.

ДПС поискаха ясен срок, в който да се унищожават не само трафичните данни, а и направените по тях справки. Сега подобно изискване няма в закона. Бисеров настоя гражданите да получават информация за проследяване на техните данни всеки път, когато това се случи, но данните не послужат за разследване.

От БСП определиха законопроекта за опасен за гражданите. Според тях срокът за съхранение на данните трябва да бъде намален до 6 месеца. Другото им искане е разрешенията да се дават от окръжен съд, както е сега, а не от районен, както предлага МВР.

Според БСП съдът, а не парламентарна комисия, трябва да уведомява гражданите.

Синята коалиция съобщи, че ще организира свое обществено обсъждане на законопроекта в петък.

От ГЕРБ и МВР не отхвърлиха възможността до четвъртък, когато ще е следващата дискусия, да се случат още промени в текстовете. "Едно е ясно. Положението не може да остане, както до сега", заяви зам.-министър Веселин Вучков.