Българският капиталов пазар се готви за трети срив

Мечтата за български Wall street се разбива на два пъти досега. Първият път бе сривът на финансовите пирамиди, а вторият - краят на масовата приватизация. До месеци предстои правителството да изкара на борсата миноритарни дялове, които да се продават срещу компенсаторни инструменти и пари. Не е трудно да се предскаже, че нещата ще се потретят.

В случая с пирамидите търговията бе активна, докато инвеститорите не разбраха, че са били излъгани. При масовата приватизация спечелиха тези индивидуални играчи, които на търговете купиха акции от големи дружества - "Нефтохим", "Полимери"- Девня, "Софарма" и др. и които след това продадоха на борсата, преди цените да се сринат.

А това се случи, след като приватизационните фондове се трансформираха в холдинги, за да се отърват от ограничението на закона фондовете да държат максимум 34% от дадено предприятие. След трансформацията си бившите фондове си размениха пакети и придобиха контрол върху фирмите. Вследствие на това изчезна сериозното търсене на акции, тъй като инвестиционните посредници се оказаха с малки пакети акции, които нямаше на кого да продадат.

Търговията замря дотолкова, че самата фондова борса бе затруднена да покрива разходите си от комисионните за сделките.

Новото правителство наследи нерешеният проблем с близо 1,2 млрд.лв. под формата на компенсаторни записи и бонове и около 280 млн.лв. инвестиционни бонове от втората вълна на масовата приватизация. Срещу тях трябва да се предложи някакъв актив, за да изчезне това задължение на държавата.

Всъщност подходът на икономическият екип на кабинета не се различава коренно от масовата приватизация, проведена от правителството на Жан Виденов. Положително развитие е фактът, че сега ще се предложат акции от 10-15 относително големи предприятия, докато социалистите извадиха списък с над 1000 фирми, огромната част от които бяха толкова малки, че в нормалните пазари никога не биха стигнали до борсата.

При новата схема ще има период от време, когато собствениците на записи и бонове ще могат да ги продадат на борсата срещу пари, след което ще може да се играе за предложените миноритарни пакети.

Какво ще се случи после? Инвеститорите, желаещи да придобият мажоритарния пакет от акциите, могат да си купят дял и от борсата, а след евентуална касова сделка могат да направят търгово предложение за изкупуване акциите на миноритарните акционери. Другият вариант е да забравят, че част от капитала на дружеството им е на борсата, защото цената на акциите им и без това няма никакво значение.

Не са малко тези икономисти, които считат, че предлагането на борсата на акции от големи и атрактивни дружества ще възроди капиталовия пазар. Предлагането обаче е от едната страна на уравнението - от другата стои търсенето. То няма да бъде особено голямо, защото едва ли ще се създадат специални фондове за инвестиране в България, които да решат да направят пакет с акции от 15-на все още държавни предприятия, листвани на софийската борса. Съмнително е, че предлаганите предприятия ще раздават дивиденти в близките години, защото те имат нужда от инвестиции.

Българските банки досега не са показали вкус към закупуване на акции и едва ли това ще се промени. Така на пазара остават инвестиционните посредници, чиито финансови възможности не са особено големи.

Капиталовият пазар е въпрос на корпоративна култура. В Америка е повече от нормално бизнеса да се финансира от борсата, докато в Европа тази функция се изпълнява основно от търговските банки. Капиталовите пазари се развиват обикновено в големи страни, в които са седалищата на мултинационални компании с продажби за милиарди долари.

Именно те са емитентите на големи пакети акции и облигации, които привличат инвеститорите. Не случайно нито една подобна компания, която е инвестирала в България, няма намерение да пусне свои акции на софийската борса. В Лондон и Ню Йорк търсенето и предлагането са толкова големи, че ще осигурят цени на акциите в десетки пъти по-високи, отколкото у нас.

Дори български компании биха имали по-голяма изгода от това да се регистрират в чужбина. През последните години се направи опит борсовата търговия да се оживи с пускането на депозитарни разписки на големи чужди компании, като "Дойче телеком" и "Сименс". Българинът обаче не е научен да инвестира свободните си средства (доколкото ги има) в акции, а предпочита да ги държи в банка.

Държавата може да подпомогне развитието на капиталовия пазар като предложи акции от големи предприятия, но истинският тласък за търговията може да дойде от самите предприятия. Когато техните мениджъри осъзнаят преимуществото на облигациите пред банковите кредити и разберат, че не е страшно мажоритарния пакет да бъде разпределен между хиляди инвеститори, тогава на борсата ще има достатъчен потенциал, за да могат и у нас да се правят печалби от спекулации.

Досегашният опит не е много оптимистичен - няколко малки компании успяха да емитират облигации, а общините така и не успяха да представят проект, който да заинтригува пазара (емисията на общината в Свищов бе изкупена главно от нейните фирми, а еврооблигацията на София показа, че дори столицата не може да се справи с плащанията без помощта на министерството на финансите).

Няма да бъде голяма трагедия, ако след опитите на сегашното правителство не се получи достатъчно ликвиден борсов пазар. Обещаваното "незабавно и несимволично" увеличаване на доходите няма да дойде от борсата - там ще спечелят добрите спекуланти, а от инвестициите, които засега са рядка птица в Новото време.