Българският Лувър е почти готов, отваря врати наесен

Новият мега музей, добил популярност като българския Лувър, намиращ се в София при паметника на Васил Левски, е почти готов и наесен се очаква да отвори врати с първата изложба, която все още не е ясно каква ще бъде. Това съобщи министърът на културата Петър Стоянович в четвъртък.

Завършен е ремонтът на три крила на сградата, в които са вложени над 30 млн. лв. Остава да се изгради последното южно крило, за което са необходими още 12 млн. лв., но към момента са осигурени само 4 млн. лв. от бюджета, уточни Стоянович.

Все още няма яснота и с какво ще се напълнят огромните зали с обща площ от 20 830 кв.м. Сградата, където на времето се помещаваше Висшият машинно-енергетически институт "Ленин", е сравнима с тази на Съдебната палата, като с по-голяма изложбена площ е единствено НДК, по думите на изкуствоведа доц. Борис Данаилов.

Идеята към момента е залите да се напълнят с българско и чуждестранно изобразително изкуство, каза Данаилов. Окончателното решение ще се вземе от работната група начело с акад. Светлин Русев и бъдещия министър на културата, отбеляза Петър Стоянович.

Макар сега да се нарича официално "Национален музеен комплекс", Стоянович обяви, че днес пуска конкурс за ново име на музея. Причината "името сега е тромаво и има нужда от по-хубаво и елегантно", каза културният министър. Според него е редно нацията и гилдията да дадат име на музея, наречен от предшественика му Вежди Рашидов "Българският Лувър".

15-годишна музейна сага

Изграждането на мега музея до момента отнема 15 години и усилията на 7 министри. За това на фасадата на сградата има възпоменателна плоча с имената на седемте министри на културата, работили по проекта.

Решението сградата на бившия ВМЕИ "Ленин" да стане музей е взето от министър Емма Москова през 1999 г. по време на правителството на ОДС. Следващият министър Божидар Абрашев иска да отмени решението заради бизнес апетити, но среща отпора на заместника си Бисера Йосифова и художника Георги Липовански.

"Нов и най-силен тласък проектът получава обаче по времето на министър Вежди Рашидов", когато е осигурено финансирането по оперативна програма "Регионално развитие", отбеляза Стоянович, който в началото на мандата си изсипа куп критики срещу проекта и се оплака, че няма с какво да се напълни огромната сграда.

"През целия си мандат съм защитавал приемствеността, макар да не съм спестявал критиките срещу някои безумия", отбеляза днес Стоянович по този повод.

"Повтарям за да няма недоразумения, свършена е работата по три крила и не отваряме музея. Лентата ще се пререже, когато сградата се изпълни с изкуство. Вероятно това ще стане през есента, като привилегията ще е на следващия министър", каза Стоянович. Той се надява на откриването на музея да бъдат поканени всички министри дали своята лепта това да се случи.

Инвестиция за над 30 млн. лв.

Инвестицията в трите крила на музея надхвърля 30 млн. лв. до момента. От тях 27.25 млн. лв. са осигурени от оперативна програма "Регионално развитие", а останалите 3.6 млн. лв. са от бюджета на Министерството на културата за довършителни работи по трите крила, каза доц. Данаилов.

Със средствата е направен ремонт на сградата на Националната галерия за чуждестранно изкуство и преустройство на сградите на бившия ВМЕИ "Ленин", сега Технически университет, оформена е и скулптурна градина във вътрешния двор с водно огледало.

Създадени са нови галерии за постоянни и временни експозиции, депа за "съхранение на изкуство", реставрационни ателиета, административни офиси, конферентен център.

Залите разполагат с подходящо осветление според спецификата на различните изложби. Климатизацията става през подовите пространства, като такава се изпълнява за първи път у нас в такива сгради, според инж. Тинка Евстатиева, зам.-изпълнителен директор на изпълнителя на обекта "Главболгарстрой".

Пожарната система също е уникална. За да не се повредят картините в случай на пожар се пуска газ, който не поврежда платната, разказа доц. Данаилов.

И малко кич

Всичката тази красота обаче не може да няма и малко кич. Уникалната дървена дограма, която е характерна за този тип постройки е сменена с алуминиева, което разваля целия дух на сградата.

"Не ми харесва, но такъв е проектът", призна и изкуствоведът доц. Данаилов. Архитектурният проект е дело на арх. Апостолов, който не присъстваше на откриването.

Факт е обаче, че това е поредната унищожена фасада на стара и достолепна сграда със слагането на набиваща се на очи и рязко контрастираща със стила алуминиева дограма. Същото се случи и със сградата на театъра в Русе, известна като Доходното здание, както и старата сграда на Министерството на транспорта.

Проблемното южно крило

Така недовършено остава само южното крило на сградата. То не беше ремонтирано заради заведението "Планет". Наемателите поискаха голямо обезщетение за да освободят предсрочно сградата. Договорът им изтича в края на август и от септември строителните дейности могат да започнат, защото от бюджета са осигурени 4 млн. лв., каза министър Стоянович.

От вътрешната страна на южното крило има стара паянтова сграда, която се предвижда да бъде съборена, каза доц. Данаилов. По думите му реконструкцията на южното крило е с прогнозна стойност 12 млн. лв. Вече има избран изпълнител, но името му не беше съобщено.

Строителството на южното крило няма да пречи на музейните експозиции и музеят може да бъде открит през есента, смята културният министър Стоянович.