Българският план за борба с рака: Без конкретни ангажименти и финансиране

След около година работа по него Министерството на здравеопазването (МЗ) публикува в петък проект на Национален план за борба с рака с хоризонт 2030 година. Документът е разработен в контекста на Европейския план за борба с рака от февруари 2021 г - политически ангажимент за обръщане на негативната тенденция при раковите заболявания чрез засилване на профилактиката, скрининга, ранното откриване на заболяването, осигуряването на равен достъп до диагностика и лечение и подобряване на качеството на живот на онкоболните.

Българският план си поставя шест ключови цели, които са в унисон с приоритетите на европейския план и предлага множество активности като скринингови програми, инвестиции в апаратура, регистри, информационни кампании и др., срещу които обаче не стои никакъв финансов разчет и ангажимент. Срещу всяка от предлаганите програми стои уточнението, че "Проектът ще бъде остойностен при евентуално приоритизиране от страна на Министерство на здравеопазването и след неговото подробно разписване".

Това на практика означава, че не е ясно кои от разписаните в плана дейности ще се изпълняват и кои не, кои МЗ счита за приоритет и кои не, както и в каква комбинация ще се изпълняват, което явно ще се решава на някакъв по-следващ етап. Нестабилната политическа обстановка и смяната на политически кабинети допълнително поставя под въпрос реализирането на плана, който бе шанс за реформа на онкологичната помощ у нас, страдаща от множество дефицити.

Предистория

Изготвянето на плана започна през юни 2021 година по време на служебното правителство и беше поверено на работна група с представители от експертните медицински съвети към министъра на здравеопазването, водещи специалисти в сферата на онкологичните и хематологични заболявания, представители на пациентски организации и на фармацевтичната индустрия. Водеща роля при разработването му имаше Българското онкологично научно дружество (БОНД) с председател проф. Асен Дудов и алианс от присъдружни организации.

Този подход бе посрещнат нееднозначно в гилдията, като наскоро бившият здравен министър и директор на Специализираната болница по онкология (СБАЛО) д-р Стефан Константинов в свой коментар в специализирания сайт clinica.bg каза, че Националният антираков план е привитазиран и при изготвянето му държавата се е отказала от функциите си и ги е прехвърлила на частен субект. По-късно в понеделник стана ясно, че Константинов е освободен като директор на УСБАЛО.

В крайна сметка, обаче, крайната дума за това в какъв вид излиза документът за обществено обсъждане има Министерството на здравеопазването. Планът е претърпял корекции спрямо първоначалния си вариант, но така и не е добил завършен вид с ясни ангажименти от страна на държавата.

Шест цели

Планът си поставя шест ключови цели.

1. Създаване на цялостна система, която предлага устойчиви и модерни грижи за онкологичните заболявания;

2. Подобряване на здравната осведоменост и намаляване на експозицията на рискови фактори като тютюнопушене, нездравословно хранене и промоция на активния начин на живот;

3. Съвременни скринингови програми за рак на дебелото черво, рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на простатата, целящи да обхванат възможно най-голям процент от таргетната популация, въвличайки общопрактикуващите лекари в процеса и осигурявайки подходящ механизъм и скринингови методи в съответствие с европейските и световни стандарти. Проучване на доказателствата и създаване на скринингова програма за рак на белия дроб;

4. Осигуряване на възможности за съвременна диагностика за пациентите и равен достъп до диагностични методи, центрове и водещи специалисти;

5. Осигуряване на равен достъп на пациентите до съвременно лечение;

6. Подобряване качеството на живот и удовлетвореността от медицинските и немедицински грижи и реинтеграция чрез изграждане на ефективна мрежа от звена, специалисти и форми за пълноценна комуникация с пациентите и техните близки.

Всеобхванти онкологични центрове

Документът предвижда изграждането на национални всеобхватни центрове за онкологични заболявания, които да се занимават с всички аспекти на грижите за рака и прилагат мултидисциплинарен персонализиран подход към пациентите. Целта на Европейската комисия е до 2030 г. 90% от пациентите да имат достъп до всеобхватни онкологични центрове чрез създаване на европейска мрежа от такива на територията на Европейския съюз. България може да разполага с един или няколко подобни центъра, които следва да отговарят на определени критерии и да са преминали през външна сертификация.

Реорганизация на медицинската помощ

Като реформа се залага реорганизиране на извънболничната и болничната помощ. Планът предвижда до края на юни 2022 г. ясно да се разпишат функциите на лечебните заведения от здравната мрежа в страната по отношение на диагностиката, лечението, проследяването и диспансеризацията на пациентите с онкологични заболявания, но в плана това липсва.

Регистри и идентифициране на рискови групи

Заложено е актуален и пълен регистър да интегрира информация от пациентското електронно досие, като това ще помогне за определяне на пациента в съответна рискова група и провеждане на активности по превенция и ранен скриниг от личния лекар. Предвидено е също с помощта на личните лекари всички хора с фамилна анамнеза за онкологично заболяване или установен висок риск от наследствен рак и техните кръвни роднини да бъдат насочвани за генетично консултиране.

Заложено е и създаване на регистър за наследствените видове рак в България и на хората с висок наследствен риск и техните кръвни родственици като част от националния раков регистър. Предвижда се и осигуряване на финансиране на всички ефективни превантивни процедури и видове лечение при наличие на висок риск от наследствено онкологично заболяване, включително психологично консултиране и лечение.

Колко би струвало това, обаче не е ясно, защото МЗ не е остойностило проектите и не е ясно дали ги счита за приоритет.

Психологическа помощ и палиативни грижи

Планът залага и дейности като осигуряване на ефективна психо-онкологична помощ и лечение, палиативни грижи, облекчаване на бюрократичната тежест за пациентите.

Според изследванията около 60% от всички болни със солидни тумори имат нужда от първоначална психологическа помощ, около 30% - от продължителна подкрепа и проследяване във връзка с възможността за развитие на тежки психологични разстройства като депресивни реакции, затруднено приспособяване към средата, посттравматичен стрес, когнитивни нарушения, психо-сексуални проблеми и други.

Планнът предвижда създаването на стандарт за немедицинска грижа на пациентите с рак, в който ясно са разписани правилата за работа на психолози и социални работници, специалисти по диететика и хранене, специалисти по физикална медицина и рехабилитация в мултидисциплинарния екип за подкрепа на пациента . Заложено е и създаване на мрежа от навигатори, които да поемат немедицинската грижа (навигация, лична асистенция, информиране и насочване) за пациентите с рак.

Проблеми

През 2020 г. броят на новодиагностицирани случаи на онкологични заболявания в България е 36 451, а броят на смъртните случаи - 19 460. Ракът на простатата, дебелото черво, белия дроб, млечната жлеза и маточната шийка са сред топ 5 найчесто срещаните видове рак в страната, като данните за преживяемостта на пациентите с тези диагнози у нас са по-неблагоприятни спрямо средните в ЕС.

Причините за това са комплексни: ниската здравна култура и вредните навици на населението в съчетание с липсата на висококачествени програми за първична превенция, недостатъчни програми за ранно откриване, късно диагностициране, неравномерен достъп до висококачествена онкологична помощ, липса на достатъчно съвременно оборудване, липса на ефективно прилаган мултидисциплинарен подход в онкологията, липса на интегрирани онкологични бази данни и контрол на качеството, недостатъчни инвестиции във всички аспекти на онкологията - от науката и образованието до лечението и поддържащите грижи за пациентите. Не на последно място – застаряващото население също спомага за ежегодното покачване на процентите на заболяемост от рак.