Българите изключително трудно получават конституционни гаранции за защита на основните си човешки права, записани в основния закон, стана ясно от лекция анализ на работата на Конституционния съд на адвокат Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии. Лекцията бе изнесена във вторник.
Това стана в деня, в който Конституционният съд (КС) определи като противоконституционен текстът, даващ право на парламента да отстранява тримата големи в съдебната власт – главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС. Това право бе записано в Третата поправка на основния закон.
Според тезата на Грозев българският КС изпълнява своите задължения единствено като регулира разпределението на властите, внимавайки да не бъде засегнат балансът. В същото време обаче, според него, КС абдикира от своите функции да гарантира на гражданите защита на техните основни права.
Адвокатът даде за пример съдилищата в ЕС и Върховния съд в САЩ, които имат право да тълкуват конституционни текстове. Според него от практиката на тези институции е видно, че най-важните решения, които са получили най-голям отзвук в правораздавателна практика на тези страни и оттам в обществото, са тези, които засягат човешките права.
“Надали американският Върховен съд се гордее особено с делото Буш – Гор. Решенията, които легитимират този съд пред обществото, са тълкуването на свободата на словото, правото на аборт, дискриминацията, десегрегацията в училищата и други...”, посочи адвокат Грозев.
Той сравни тази легитимност с легитимността, която произтича от решенията на българския КС. По думите му по основните права като “право на личен живот”, съдът не е взел нито едно решение в своята история, за “забрана за изтезания” - също.
“В Конституционно дело номер 5/94 год., когато е сезиран да изтълкува “правото на живот” като първостепенно конституционно право на всеки човек дали е в разрез със смъртното наказание, съдът счита, че това не е от неговата компетентност и заявява, че въпросът трябва да бъде решен с промени в Наказателния кодекс от парламента”, каза Йонко Грозев в анализа си.
В същото време обаче Грозев даде за пример дело, в което КС се счита за компетентен да разсъждава обилно по въпроса как да изглежда българският герб.
Прехвърляне на отговорност и формалистичен подход
Йонко Грозев обяснява абдикацията на българския КС от решаване на казуси, които биха имали голям социален отзвук и биха засегнали пряко отношението власт – индивид с формалистичното разбиране за правораздаване.
“Българинът разбира правото като затворена система, даваща неутрален отговор на всяка една задача, независимо от политическата конюнктура. Нещо като математиката. В същото време правната логика по никакъв начин не се различава от житейската”, анализира адвокатът.
Известна е поговорката, че съдебни решения не се коментират, а изпълняват. Това не е така, съдебни решения се изпълняват, това е ясно, но те се и коментират – това е повече от задължително, заяви Грозев.
По думите му българските юристи и особено конституционалистите имат сериозен проблем, когато трябва да решават въпроси, засягащи прекия сблъсък между обществото и индивида или да подреждат ценностите на обществото в йерархия.
Според него КС обикновено прехвърля тази отговорност върху законодателната власт в лицето на парламента, както в случая с “правото на живот” и смъртното наказание. Грозев даде пример и с дебата около носенето на мюсюлмански забрадки във висшите училища.
“И тази тема се разглежда като присъща за решение само от изпълнителната или законодателната власт. КС се ограничава само в спазването на волята на законодателя, което е наследено от традициите в съветското държавно право”, обясни експертът от ЦЛС.
Грозев бе склонен да отдаде “самоограниченията”, които си налага съдът, на страха да не би да се прекрачи тънката граница между тълкуването на закона и своеволието.
Вносът на конституционно правораздаване
При липсата на конституционни гаранции за основните свободи, които могат да бъдат получени от българските съдилища, единственият шанс за тяхната защита е Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ). Неговите решения по дела на български граждани срещу държавата са примати по отношение на родното законодателство и могат да запълнят дефицита, оставен от пасивността на КС.
“Европейският съд може да стъпи на легитимността на своята 50-годишна традиция и да решава въпроси, от които крехкия български конституционализъм бяга”, заяви още Грозев.
По думите му именно решенията на този съд за разширили публичната свобода в страната. Той обаче отбеляза като проблем привеждането на практиката на ЕСПЧ в българските съдилища.
“Още преди няколко години Европейският съд постанови, че Законът за носене на личното оръжие противоречи на всички международни стандарти, но България все още не променила своето законодателство, така че да спази това решение”, даде за пример експертът от ЦЛС.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
27 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Adwokatcheto adwokatstwuwa za zakonodatelni funkcii na sydebnata wlast, koeto bez symnenie ste syzdade haos i mnogo rabota za adwokatskata industria.W Statite sa si syzdali toia problem, zatowa i sydebnata im sistema e substandartna.Powecheto zapadnoewropejski strani (bez Welikobritania, Holandia, i skandinawskite strani) prakticheski ne priznawat amerikanskoto praworazdawane kato takowa - te pochti nqmat dwustranni sporazumeniq za sydebno sytrudnichestwo sys Statite.Troianski kon na t.nar. sistema …
za obstestweno angazirano praworazdawane w Ewropa sa niakoi biwsi Iztochoewropejski strani (Polsha i Chehia).Ima silni opiti i Bylgaria da se wywleche w blatoto na sydijskoto zakonotworsto, ot koeto polza ste ima samo bratstwoto na adwokatite.
Йонко е напълно прав. Освен това световната тенденция е правото на прецедента да се утвърждава. Решенията на ECJ са източник на правото в ЕС. А що се отнася до страха ти от адвокатчетата - онзи "строй", в който е нямало нужда от адвокати, защото политбюро/фюрера заповядва, а индивидът изпълнява безпрекословно, вече е мъртъв. И се надявам никога да не възкръсне.
Но и Горо е прав. Фундаменталният въпрос е за целите на наказателния процес. Целта на наказателния процесв Европа е разкриване на истината и въз основа на нея определяне на вината. Целта в Щатите е приключване на делото и заплащане на щетите. Затова и в САЩ над 70 на сто от наказателните дела прикючват със споразумение, включително и тези за умишлено убийство. Справедливост или прагматизъм - това са две същностно различни доктрини. Не казвам коя е по-добрата, не е лесно да отсечеш, като се позамисли човек.Европа - в общи линии, е резервирана към споразумението и го въвежда тук-там съвсем плахо, и то само за леките престъпления.
правото на прецедента се прилага в страни със силно развита правораздавателна с-ма. Там има традиции от няколкостотин години. Ако това се приеме за Либия например и нейната правораздавателна с-ма, дали ти се струва, че ще е много разумно. България (макар и с много повече претенции) не е много по-развита.
Ограбихте държавата с тоя Хелзинкски комитет, продажници такива
ABC, ако ти искаш да следваме "праворадаването" на Либия, а не англо-саксонското (а вече и на континентална Европа в доста голяма степен), аз искам обратното. Поли, вярно е, че в САЩ споразумението е доста често срещано и в наказателния процес, но съшо е вярно, че в много щати е запазено смъртното наказание, т.е. справедливост и възмездие. Освен това, споразумение в наказателния процес не може да има, ако пострадалият или наследниците му не се съгласят на това.
"Целта на наказателния процесв Европа е разкриване на истината и въз основа на нея определяне на вината. Целта в Щатите е приключване на делото и заплащане на щетите"Dosta naivno. Razkrivaneto na istinata e samo nachaloto. Slojnoto e da se talkuvat zakonite, koito vav vsiaka strana sa neiasni i doniakade protivorechivi.Za US - sahsto izkazvaneto ti e bezmisleno. Ima nakazatelni dela, kadeto ne se izplashtat shteti, i grajdanski takiva. Za edno i sashto prestaplenie moje da ima dve dela. Kolkoto do barzo prikliuchavane na deloto - niakoi dela se tochat edna godina, a pri smartna prisada, tia se protaka pone 10 godini.
И така, годината е 1997 или 1998. На власт е Съюза на демократичните сили, или както там се нарича коалицията, оглавявана от въпросната политическа сила.Престъпността си е такава, кавато си беше и при Жан Виденов: пак убийства и изнасилвания, пак грабежи посред бел ден по къщите, пак обрани автомобили. Това вече не прави даже впечатление.Тогава СДС се сети за едно от своите предизборни обещания и в Народното събрание беше внесен законопроект за непреследване от страна на закона на гражданите, които …
при самозащита са убили (примерно) своя грабител, изнасилвач или потенциален убиец. С гласовете на мнозинството проектозаконът беше приет и стана закон. Президентът подписа указ за неговото публикуване и той влезе в сила. Чудото стана!И така, хората вече можеха да се защитават при нападение, както е в белите държави, без да се страхуват от съдебно преследване от страна на държавата, която и без това не можеше да ги защитава – поне да не им пречи да се защитават сами. Некои почнахме да мислим, че ще се заживее по-спокойно. Както се казва – всичко е възможно на тоя свет.Неколко дни след публикуването на закона една вечер в “По света и у нас” говорителката съобщи между другото, че предишната вечер некакъв гражданин (струва ми се че беше арменец) застрелял със законно притежавания си пистолет един тип, който му крадел колата. Полицията, която пристигнала на местопроизшествието само установила факта и го освободила, тъй като бил действал законосъобразно: защитавал е имуществото си от крадеца. Невероятно! Както казват немците: ausgeschlossen.
Престъпният свет беше озадачен и стъписан! Какво става! Значи вече не беше безопасно да се открадне дори една кола! Значи Законът вече не ги пази – чадърът го нема. Значи хората вече можеха сами да се защитават и никой да не ги наказва за това! За какво тогава плащаха на полицаи, прокурори и съдии? За тех това беше много, ама много лошо.Така наречената съдебна власт също беше стъписана. Значи страхът, който беше парализирал хората можеше да бъде притъпен. Значи тайният заговор, с който чрез действие …
и бездействие на следователи, прокурори и съдии беше осигурено свободно поле за изява на престъпна сган от всекакъв калибър можеше да бъде осуетен. Значи престъпната игра срещу българския народ можеше и да не успее, в края на краищата: от тех, като “трета власт” просто немаше да има нужда. Никой вече немаше да ги бръсне за слива. Властта им се изплъзваше! Това те не можеха да допуснат!Решението беше взето светкавично. Изпълнението му беше приведено в действие незабавно.
Два дни след инцидента с арменеца и крадеца на коли в пресата излезе съобщение, че главния прокурор Татарчев, (който също беше предложен за този пост навремето от Съюза на демократичните сили), е внесъл в Конституционния съд възражение (или както там се нарича), с което атакуваше (или какъвто там е юридическия им термин) и искаше отмена на почти всички членове на закона, които развързваха ръцете на хората за самозащита.Конституционният съд уважи молбата на главния прокурор и отмени девет десети …
от членовете на закона. Били противоконституционни (тя пък една конституция!). Ако не ме лъже паметта – само с един глас в повече, но това нема значение.(За протокола: председател на Конституционния съд беше Живко Сталев – същия онзи достолепен професор по право, който беше председател на Централната избирателна комисия по време на изборите за Велико народно събрание, тотално фалшифицирани от комунистите и който призна резултатите от тия избори за напълно редовни. Неколко месеца по-късно синът му беше изпратен посланик в Германия. Верността му беше възнаградена).Сега - може да изнасилват жена ти и дъщеря ти – немаш право да се намесваш, да не би случайно да пречукаш изнасилвача и да те тикнат в затвора, където те чакат също такива изнасилвачи, само че този път изнасиления ще бъдеш ти и то - многократно!Та питам: това може ли да е държава?; това може ли да е право?; това може ли да са институции?.