Българският съд бяга от ролята си на обществен регулатор

Българският съд бяга от ролята си на обществен регулатор

Българите изключително трудно получават конституционни гаранции за защита на основните си човешки права, записани в основния закон, стана ясно от лекция анализ на работата на Конституционния съд на адвокат Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии. Лекцията бе изнесена във вторник.

Това стана в деня, в който Конституционният съд (КС) определи като противоконституционен текстът, даващ право на парламента да отстранява тримата големи в съдебната власт – главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС. Това право бе записано в Третата поправка на основния закон.

Според тезата на Грозев българският КС изпълнява своите задължения единствено като регулира разпределението на властите, внимавайки да не бъде засегнат балансът. В същото време обаче, според него, КС абдикира от своите функции да гарантира на гражданите защита на техните основни права.

Адвокатът даде за пример съдилищата в ЕС и Върховния съд в САЩ, които имат право да тълкуват конституционни текстове. Според него от практиката на тези институции е видно, че най-важните решения, които са получили най-голям отзвук в правораздавателна практика на тези страни и оттам в обществото, са тези, които засягат човешките права.

“Надали американският Върховен съд се гордее особено с делото Буш – Гор. Решенията, които легитимират този съд пред обществото, са тълкуването на свободата на словото, правото на аборт, дискриминацията, десегрегацията в училищата и други...”, посочи адвокат Грозев.

Той сравни тази легитимност с легитимността, която произтича от решенията на българския КС. По думите му по основните права като “право на личен живот”, съдът не е взел нито едно решение в своята история, за “забрана за изтезания” - също.

“В Конституционно дело номер 5/94 год., когато е сезиран да изтълкува “правото на живот” като първостепенно конституционно право на всеки човек дали е в разрез със смъртното наказание, съдът счита, че това не е от неговата компетентност и заявява, че въпросът трябва да бъде решен с промени в Наказателния кодекс от парламента”, каза Йонко Грозев в анализа си.  

В същото време обаче Грозев даде за пример дело, в което КС се счита за компетентен да разсъждава обилно по въпроса как да изглежда българският герб.

Прехвърляне на отговорност и формалистичен подход

Йонко Грозев обяснява абдикацията на българския КС от решаване на казуси, които биха имали голям социален отзвук и биха засегнали пряко отношението власт – индивид с формалистичното разбиране за правораздаване.

“Българинът разбира правото като затворена система, даваща неутрален отговор на всяка една задача, независимо от политическата конюнктура. Нещо като математиката. В същото време правната логика по никакъв начин не се различава от житейската”, анализира адвокатът.

Известна е поговорката, че съдебни решения не се коментират, а изпълняват. Това не е така, съдебни решения се изпълняват, това е ясно, но те се и коментират – това е повече от задължително, заяви Грозев.

По думите му българските юристи и особено конституционалистите имат сериозен проблем, когато трябва да решават въпроси, засягащи прекия сблъсък между обществото и индивида или да подреждат ценностите на обществото в йерархия.

Според него КС обикновено прехвърля тази отговорност върху законодателната власт в лицето на парламента, както в случая с “правото на живот” и смъртното наказание. Грозев даде пример и с дебата около носенето на мюсюлмански забрадки във висшите училища.

“И тази тема се разглежда като присъща за решение само от изпълнителната или законодателната власт. КС се ограничава само в спазването на волята на законодателя, което е наследено от традициите в съветското държавно право”, обясни експертът от ЦЛС.

Грозев бе склонен да отдаде “самоограниченията”, които си налага съдът, на страха да не би да се прекрачи тънката граница между тълкуването на закона и своеволието.

Вносът на конституционно правораздаване    

При липсата на конституционни гаранции за основните свободи, които могат да бъдат получени от българските съдилища, единственият шанс за тяхната защита е Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ). Неговите решения по дела на български граждани срещу държавата са примати по отношение на родното законодателство и могат да запълнят дефицита, оставен от пасивността на КС.

“Европейският съд може да стъпи на легитимността на своята 50-годишна традиция и да решава въпроси, от които крехкия български конституционализъм бяга”, заяви още Грозев.

По думите му именно решенията на този съд за разширили публичната свобода в страната. Той обаче отбеляза като проблем привеждането на практиката на ЕСПЧ в българските съдилища.

“Още преди няколко години Европейският съд постанови, че Законът за носене на личното оръжие противоречи на всички международни стандарти, но България все още не променила своето законодателство, така че да спази това решение”, даде за пример експертът от ЦЛС.

Споделяне

Още от България

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?