Българският съдия в Страсбург Йонко Грозев: Ключово е кои хора ще бъдат избрани да контролират прокуратурата

Предлаганият проект за конституционна реформа е изключително важна стъпка напред, която България не може да направи от много години, казва в интервю за Mediapool българският съдия в Европейския съд по правната на човека в Страсбург Йонко Грозев. Според него най-важното нещо след приемането на промените ще бъде решението на парламента за това какви хора ще бъдат изпратени в обществената квота на Прокурорския съвет, за да осигурят отчетността на прокуратурата и главния прокурор. По повод казуса "Дебора" в Стара Загора Грозев смята, че отговорността е трябвало да бъде понесена от прокуратурата, а не от съда и парламента.

Съдия Грозев, може ли да се твърди, че предложената конституционна реформа е стъпка в правилната посока?

Необходимостта от разделяне на Висшия съдебен съвет на Прокурорски и Съдийски съвет е абсолютна. Това е ясно от много време, но не можеше да се случи по политически причини. Нямаше достатъчна подкрепа за подобна промяна, която изисква конституционно мнозинство. През 2015 година имахме впечатление, че ще се случи, аха-аха, но не стана. Ако сега парламентът успее да приеме тази промяна, това ще е изключително важна стъпка, която не успяваме да направим вече много години. Случването ѝ е само по себе си много важно положително събитие.

Защо разделянето на ВСС е най-важното нещо?

Защото помага да се преодолеят два дефекта на системата, които си стоят от 30 години. През общия съвет на съдии и прокурори се упражняваше недопустим контрол върху съдилищата, който минава и през прокуратурата. Вторият проблем е липсата на отчетност на прокуратурата, което на свой ред доведе до липсата на резултати в борбата със сериозната престъпност и най-вече срещу корупцията. Опитът ни от последните 30 години много ясно показва, че липсата на обществена отчетност на прокуратурата не може да бъде компенсирана по друг начин. Докато не въведем механизъм, който да гарантира тази отчетност, постоянно ще затъваме в един и същи сценарий – публичен скандал за злоупотреба с власт, започване на наказателно производство, което се бави с години и накрая всички забравят за него. Няма да можем да излезем от този сценарий без засилен механизъм за обществена отчетност на прокуратурата.

Може ли нещо повече да се направи в проекта за конституционни промени?

Радикални варианти са изговаряни през годините – пълно изваждане на прокуратурата от съдебната власт или подчиняването ѝ на изпълнителната власт. Това са неща, които не е разумно да се правят. Ако една система, която е функционирала по определен начин, бъде преструктурирана радикално, това неизбежно създава рискове за резултат, който не е предвидим. А и необходимостта от засилен обществен контрол върху прокуратурата не означава, че тя трябва да бъде политизирана. Добрите примери от Европа ни показват, че прокуратурата трябва да бъде отчетна, но в същото време и автономна институция. Тези промени в конституцията предлагат именно това. Няма причина да имаме сериозни критики към предложения модел. Това изглежда достатъчно.

Имаше много критики към предложението за два мандата по 5 години за главния прокурор...

Предложението за два мандата най-вероятно търси някаква по-голяма стабилност на системата. Но промяна на мандатите не ключов елемент. Най-важното е друго - изборът на обществената квота в Прокурорския съвет. Това ще е ключовият елемент в системата, който ще осъществява необходимата ежедневна публична отчетност по отношение на конкретни случаи и конкретни прокурори. Ключовият елемент на реформата ще бъде ефективността на този контрол в Прокурорския съвет. В момента имаме сериозно присъствие в парламента на политическа сила, за която съдебната реформа е водеща тема. Надеждата е, че тази политическа сила ще има възможността да блокирала назначения в Прокурорския съвет, които откровено са замислени като лобистки в полза на статуквото, за да може промените да заработят.

Главният прокурор ще може да бъде назначаван от само шест души, на практика само от политическата квота. Това носи ли рискове?

Разбира се, че има рискове, но въпросът за мен е дали промяната е достатъчна, за да се разбие сегашният модел. А сегашният модел е главен прокурор, който се избира на базата на задкулисни политически договорки. А след това тези, които са избрали главния прокурор, не носят никаква политическа отговорност. Съгласно предложените промени, членовете от обществената квота в Прокурорския съвет и избралите ги партии ще носят някаква политическа отговорност, защото техните решения неизбежно ще бъдат публични. Системата ще бъде значително по-открита и подложена на значително повече обществен контрол през медиите. И медиите ще имат много важна роля. Те ще проследяват изборите и сигналите за злоупотреба вътре в институцията и как Прокурорският съвет ще реагира на тях.

Главният прокурор ще трябва да се обяснява много повече, защото властта му ще бъде по-ограничена.

Точно така. В момента главният прокурор има контрол върху членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) в много по-голяма степен. След приемането на поправките в конституцията всяко едно от решенията ще трябва да бъде обосновано и обяснено. Това ще засили обществения контрол, което е смисълът на цялата промяна.

Има ли опасност Конституционният съд да блокира след въвеждането на индивидуалната конституционна жалба?

Има постоянни критики към европейските съдилища, все по-сили и в България напоследък, че те нарушават националния суверенитет. Начинът за ограничаване на ролята на европейските съдилища е през увеличаване на ролята на националните съдилища. Ако искаме по-голяма част от правоприлагането да става на национално ниво, включително и в прилагане на основните права, това минава през засилване на ролята на Конституционния съд.

Може ли да имаме опасения от засилване на ролята на КС, който е показвал склонност да взема доста ретроградни решения, които не придвижват нещата напред?

Не. Ако КС бъде включен директно в правораздаването, вместо да прави абстрактен контрол за конституционосъобразност, той неизбежно ще трябва да съобразява практиката си с реалните проблеми и намирането на работещи решения на правните въпроси. Това ще доведе до един друг подход, който няма да е толкова абстрактен и отделен от нормалното правораздаване. Разбира се, за да бъде успешна една такава реформа, ще трябва да се увеличи институционалният капацитет на съда. Съдът на ЕС и Европейският съд по правата на човека работят с огромни екипи от юристи. За пример, в ЕСПЧ има 46 съдии и повече от 350 високо квалифицирани юристи Ако КС получи такъв капацитет, той също ще може да върши тази работа и няма да има риск от блокиране.

Имаше проблем с института на служебното правителство. Според вас трябва ли да се пипа там?

Тази промяна е провокирана от непосредствени политически събития, и далеч не е от порядъка на проблема с разделянето на съдебния съвет. Ако погледнем дизайна на конституцията, служебните правителства са въведени като временно решение, което да гарантира неутрално провеждане на избори. Това, което ни се случи през последните две години, показа, че може да има служебни правителства, които значително надскачат тази конституционна роля на безпристрастни организатори на избори и това не се вписва в конституционния замисъл. Така че някакво преразглеждане на модела, за да се върнем към предварителния замисъл, може би е оправдано. Но е добре да обмислим, защото конституционни промени в реакция на непосредствени политически събития не е добра рецепта.

Какво от практиката на съда в Страсбург депутатите трябва да прочетат, за да реагират на домашното насилие?

Аз не бих бил толкова критичен към парламента по тази тема. Проблем е, че интимната връзка не присъстваше в нашето законодателство още от самото начало. Европейският съд имаше конкретно решение съвсем наскоро, свързан с домашно насилие и отказа на защита точно в тази хипотеза, интимна връзка без съжителство. Но критиките към парламента не бяха за този изначален пропуск, изключването на този елемент от домашното насилие, който е свързан с развиването на емоционална зависимост и чувство за притежание върху другия човек, което води до ексцесиите и прилагането на насилие. Критиките се фокусираха върху дефиницията на интимна връзка, което от гледна точка на реалните случаи на домашно насилие, далеч не е основен проблем. По отношение на увеличаването на наказанията тази автоматична реакция, този Павлов рефлекс на парламента към проблемите на престъпността, е по-основателно да има критики. Проблемът не е в леките наказания, а в липсата на адекватно разследване и преследване.

Това, което липсваше в отразяването на случая в Стара Загора, е посочването на институционалния виновник. Пак стана ясно, че това е прокуратурата. Тя не е осъществила адекватно събиране на доказателства, адекватно разследване и повдигане на обвинение, което е имало основание да се направи и без законодателните промени. Всичко се стовари върху съда, а след това и върху парламента. Ако действащото законодателство беше приложено от прокуратурата, нямаше да се стигне до този резултат, който напълно основателно предизвика общественото недоволство.

Надявам се, че конституционните промени ще върнат във фокуса на общественото внимание отговорността на прокуратурата по прилагане на наказателната политика. Случаят от Стара Загора подчертава това още веднъж много ясно.