Българският шофьор с високо самомнение и критичен към другите

Българският шофьор има високо мнение за своите умения на пътя, смята останалите за рискови участници в движението, но в същото време сам понякога "неволно" повишава скоростта над разрешената, изпреварва неправилно, ако реши, че колата пред него е прекалено бавна и кара с "половин око", вършейки нещо друго зад волана.

Това сочат стойностите на първия национален Индекс за безопасно шофиране, представен във вторник в присъствието на заместник-министъра на транспорта Ангел Попов, съветничката на вътрешния министър Калина Крумова, която участва в европроект за осъвременяване на психотестовете за шофьори на стойност над 450 хил. лв., представители на автомобилната администрация, пътната и националната полиция, както и на застрахователния брокер SDI, който явно финансира индекса, тъй като той носи неговото име.

Проучването е проведено сред 1000 шофьори от 72 населени места в цяла България на възраст между 18 и 75 години, които е трябвало да дадат самооценка на собственото и на останалите водачи поведение при 50 рутинни и рискови ситуации. Но база на техните отговори индексът за безопасно шофиране е определен на 89.6 като в скалата 100 е най-безопасно поведение, а 0 – най-рисково.

Данните показват, че по-високорисковите водачи в България са около 9% (с индекс от 25 до 74), 31% имат средни показатели (между 74 и 90), а 60% се възприемат като нискорискови (стойности на индекса над 90).

Това означава, че шофьорите – независимо от пола им, имат високо самомнение за качествата си и поведението си на пътя, голяма част от тях подценяват и дори не разпознават и не осъзнават риска.

Превишената скорост, неспазването на дистанция и попадането в задръствания са най-срещаните опасни рискови ситуации по българските пътища, сочи още изследването.

От участниците във формирането на индекса 71 процента признават, че макар и рядко – поне веднъж в годината, им се случва неволно да карат по-бързо от разрешената скорост. 56% рязко натискат спирачките, за да избегнат превозно средство пред тях, тъй като прекалено късно са го забелязали. С "половин око" към пътя карат 46%, докато  правят нещо друго по време на шофиране. Заради това, че пред тях бавно се движи друг автомобил 42% от шофьорите изпреварват на място, където това не е разрешено. 54 на сто от водачите се оплакват, че са заслепявани от насрещно движещи се автомобили заради ненавременно изключване на дългите  светлини. 36 процента от шофьорите недоволстват от паркиралите на забранени места, а 47 на сто пренебрегват ограниченията на скоростта рано сутрин и късно  вечер, когато трафикът е по-слаб.

Проучването за определяне на индекса показва още, че най-рисковите шофьори са висшистите, жителите на София водачите със стаж между 4 и 10 години, с малък или съответно много голям пробег зад волана и каращите мощни коли над 180 конски сили.

По-образованите водачи са склонни да поемат повече рискове от необразованите. В София ниско рисковите шофьори са едва 27 на сто. Най-самоуверените водачи са тези със стаж от 4 до 10 години, както и онези, които са изминали под 5 хил. км или с над 50 хил. км годишно изминати. По-самонадеяни и по-агресивни на пътя са водачите на мощни автомобили, които имат и повече установени нарушения на пътя, сочат още данните , включени в индекса за безопасно шофиране.

Намеренията на създадените му са той да се превърне в надеждна методика за ежегодно проследяване на тенденциите в поведението на водачите.

Представителите на партниращите институции приветстваха инициативата и заявиха, че данните ще бъдат взети като основа за изграждането на актуални и ефективни политики за намаляване на инцидентите по пътищата, в чиято основа е човешката грешка. По данни на Европейската комисия, в ЕС това е причина за 93% от тежките пътно-транспортни произшествия.