Българският "Уотъргейт": А кой ще проверява проверяващия?

Главният прокурор Сотир Цацаров обяви в сряда, че държавното обвинение е иззело автомобил на МВР, снабден с техника за подслушване, подобна на тази, за която лидерът на БСП Сергей Станишев твърди, че е използвана при схема за поголовно незаконно подслушване, дирижирана от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

 

Така избраният за ръководител на прокуратурата в края на миналата година с нескритото благоволение на ГЕРБ демонстрира публично готовност да стигне до "дъното" на съмненията, че по личното нареждане на Цветан Цветанов МВР е използвало незаконни специални разузнавателни средства (СРС) срещу политици, магистрати и бизнесмени.

 

В същата посока бе и разпоредената от Цацаров детайлна проверка на сигнала, връчен му от Станишев, който пък твърди, че го получил анонимно. Проверката се извършва от Софийската градска прокуратура (СГП) и ще приключи на 12 април, точно когато се открива предизборната кампания.

 

Формално погледнато, главният прокурор не може да бъде упрекнат в предубеденост или непрофесионализъм, защото е предприел нормалните за подобна ситуация стъпки.

 

Но само формално. Съмненията избуяха още в момента, когато Цацаров посочи подчинените си, на които възлага проверката - градският прокурор Николай Кокинов и неговият небезизвестен заместник Роман Василев. И двамата са известни с "изключително доброто сътрудничество" което имаха с Цветанов, докато той бе министър.

 

Роман Василев е определен за "оперативен ръководител" на екипа, който на място в МВР ще изземва документи по линия на СРС-тата и след това ще преценява дали в тях има следи от злоупотреби или не.

 

Той очевидно ще ръководи и разпитите на всички упоменати в сигнала лица, сред които са самият Цветан Цветанов и служителите на призваната да подслушва и наблюдава Специализирана дирекция "Оперативно-технически операции" (СДОТО).

 

(Не)случайният Роман Василев

 

Сам по себе си Роман Василев не би провокирал съмнения в безпристрастните намерения на прокуратурата да разкрие обективната истина по случая, ако името му през последните години не бе добило толкова скандална известност.

 

И не става въпрос за "крилата" му реплика към ексвоенния министър Николай Цонев при ареста му на 1 април 2010 г.: "Тъй като сте си абсолютен престъпник... колеги (към полицаите – бел.ред.), както за всеки един престъпник, както трябва - долу на земята, на колене!" Думи, за които зам.-градският прокурор получи само "порицание" от Висшия съдебен съвет.

 

Не става въпрос дори за това, че многократните му публично демонстрирани размени на хвалебствия и комплименти с бившия МВР шеф Цветанов най-малкото създават впечатление, че не е точно той е прокурорът, който непредубедено ще прецени дали трябва да се търси наказателна отговорност от Цветанов. Който, впрочем, само преди малко повече от година лично награди с пистолет същия този прокурор за "укрепване на правовата държава".

 

Дори не става въпрос и за факта, че именно Роман Василев водеше прокурорската проверка на доходите на бившия вътрешен министър и на неговите тъстове, от които се оказа, че взел заеми, за да обезпечи рязкото си замогване с имоти.

 

Проверката очаквано бе прекратена благодарение на заключението на данъчните, че няма установени никакви нарушения. Резултат, обявен лично от шефа на НАП Красимир Стефанов, който пък съвсем наскоро бе номиниран за кандидат-депутат от ГЕРБ и поставен на избираемото второ място в партийната листа в Хасково.

 

"...множество нарушения на процедурата по искане и даване на разрешения за СРС"

 

Проблемът с назначаването на Василев за оперативен ръководител на проверката за незаконно подслушване в МВР идва най-вече от данните за фрапиращи нарушения, извършени лично от него като наблюдаващ прокурор по корупционното дело срещу Николай Цонев, бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов и съдия Петър Сантиров.

 

Въпросният процес завърши на първа инстанция в края на октомври 2012 г. с оправдателни присъди и за тримата подсъдими. Макар че мотивите на Иван Коев от Софийския градски съд (СГС) все още не са готови, при прочитането на своето решение той уточни, че "съдът е констатирал множество нарушения на процедурата по искане и даване на разрешения за СРС. Тези нарушения, наред с множество други обстоятелства, са дали основания на съда да постанови оправдателни присъди".

 

Случайно или не, за всяко едно от визираните от съдия Коев нарушения лично отговорен се оказа именно Роман Василев, който нямаше възможност да защити действията си в съдебната зала, тъй като още преди започването на процеса си направи отвод заради репликата за "абсолютния престъпник".

 

По време на делото срещу Цонев, Попов и Сантиров недвусмислено бе установено, че висшият обвинител директно е нарушил на няколко пъти Закона за СРС (ЗСРС), разписвайки вместо вътрешния министър разпореждания за подслушване, мотивирайки вместо съда разрешенния за спешни СРС-та, както и представяйки на съда лъжливи основания за използването на подобни технически средства не в София, а в Пловдив.

 

И Цацаров се оказа въвлечен в гафовете на Василев

 

По ирония на съдбата в последния гаф през март 2010 г. (преди скандалния арест на Цонев – бел.ред.) е бил въвлечен и самият Сотир Цацаров. По онова време той бе председателят на Пловдивския окръжен съд, който е одобрил подслушването на Попов заради "допълнителна информация, че Тенчо Попов се явява основен посредник за осъществяване на корупционна схема, като поема ангажимент лично да получи средствата и да ги предостави на територията на гр. Пловдив".

 

Именно по този начин Василев е мотивирал искането си до Цацаров, става ясно от копие на документа, с което Mediapool разполага. Въпросното искане, както и разрешението, подписано от Цацаров, бяха приложени по делото, гледано от СГС (публикуваното под статията факсимиле - бел.ред.).

 

Проблемът в случая е, че на практика зам.-градският прокурор е съставил документ с невярно съдържание, тъй като и от МВР, и от ДАНС отговориха на запитване на съда по този повод, че никога във връзка с този случай не са разполагали с данни Тенчо Попов да е възнамерявал да върши каквото и да е било в Пловдив.

 

"С искането си прокурорът си е позволил да представи на Окръжен съд – Пловдив неверни обстоятелства в официален документ, за да ангажира председателя на Окръжен съд – Пловдив с произнасяне по случай, в който от доказателствата по делото се установява, че не е и никога не е било от неговата компетентност (според ЗСРС съдилищата имат териториална компетентност да разрешават СРС-та – бел.ред.)", заяви по време на пледоарията си през октомври м.г. защитникът на Цонев – Васил Василев.

 

Парламентарна подкомисия също установи нарушения

 

Както Mediapool вече неведнъж писа, зам.-градският прокурор бе уличен в сериозни гафове по това дело през юни 2011 г. и от тогавашния председател на парламентарната подкомисия за контрол на СРС-тата Христо Бисеров.

 

"Роман Василев подписва директно от свое име, на официална бланка на МВР, а под неговия подпис стои подписът на главния секретар на МВР Калин Георгиев. Разпореждането се изпълнява от СДОТО, прилагат се СРС, изготвят се веществени доказателствени средства, въз основа на които се повдига обвинение. Делото, разбира се, е от значителен обществен интерес, но това СРС е незаконно и няма как да послужи като доказателство", заяви преди повече от година Бисеров.

 

Тогава и Василев, и Цветанов отхвърлиха тези твърдения, уточнявайки лаконично, че "не отговарят на истината" и, че законовата процедура е била спазена. Месец по-късно обаче Mediapool публикува факсимиле от въпросния документ, в което ясно личеше подписът на Роман Василев, с който се разпорежда подслушване на Петър Сантиров и на основния свидетел по делото следовател Петьо Петров, който засне със скрита камера разговори, в които участват той самият, Сантиров и Тенчо Попов.

 

Разпореждането бе разписано единствено от зам.-градския прокурор, като предвидените за парафиране от вътрешния министър и главния секретар на МВР места бяха празни.

 

Тогава обвинителят обясни, че въпросните две бланки с дата 17 март 2010 г. и час 15.45 всъщност имат уведомителен, а не разпоредителен характер и по тази причина не са подписани от Цветанов. По думите му тези документи били предназначени за СДОТО и удостоверявали, че подслушването на Сантиров и Петров, разпоредено ден по-рано от министъра, е било одобрено от съда.

 

"Такова разрешение от съда има и ние сме спазили 24-часовия законов срок. Проблемът е в бланката, която сме заимствали от разпореждането на министъра", коментира тогава Василев, добавяйки, че по тази причина записаният в бланките член 18 от ЗСРС, който урежда използването на СРС в условията на неотложност 24 часа преди да има разрешение от съда, е поправен на член 17.

 

Този текст гласи, че подслушването може да започне веднага след получаването на писмено разрешение от съда, за което "незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи или писмено оправомощеният от него заместник-министър на вътрешните работи, съответно председателят на ДАНС или писмено оправомощеният от него заместник-председател".

 

"Отново има случай, в който има разпореждане от некомпетентен, неуправомощен орган и съответно реализирано подслушване от служители на МВР на основата на незаконно разпореждане на некомпетентен орган. Отново има приложено разпореждане от министъра на вътрешните работи от 16 март 2010 г. То е по чл. 18 от ЗСРС, каквото правомощие министърът има (да разпореди СРС в условията на неотложност – бел.ред.). Но в него е записано, че се иска от зам.-градския прокурор Роман Василев на 16 март 2010 г. в 15.00 часа. Няма приложено писмено искане от прокурора Роман Василев до вътрешния министър за издаване на такова разпореждане и това е поредното нарушение", коментира още по време на пледоарията си по делото адвокат Васил Василев.

 

Тогава той цитира ЗСРС, според чиято разпоредба в чл. 14, ал. 1 прокурорът, искащ подслушване, е длъжен да изпрати не само писмено, но и мотивирано искане до съда или вътрешния министър (когато става въпрос за спешни СРС-та – бел.ред.).

 

Между другото точно по този повод Софийският граски съд поиска от МВР да обяви дали във връзка с това дело в министерството някога е постъпвало искане от Роман Василев за прилагане на СРС-та в условията на неотложност. Отговорът бе отрицателен, което бе изтълкувано от защитата на Цонев като доказателство, че уговарянето на подслушванията по случая между зам.-градския прокурор и Цветанов е ставало по телефона, което законът изобщо не допуска.

 

Прокурор, пишещ мотивите в съдебен акт

 

По време на същия процес срещу т.нар. "абсолютен престъпник" бе установен и друг, меко казано, притеснителен похват на зам.-градския обвинител. От разрешенията за подслушване, разписани от председателя на Бургаския апелативен съд Емилия Нашева и приложени по делото, ставаше ясно, че лично Роман Василев ги е подготвил, а съдебната шефка просто ги е парафирала.

 

"Същото е примерно сега по делото прокурорът Роман Василев да напише диспозитива и мотивите на присъдата (на Цонев, Сантиров и Попов – бел.ред.), да си сложи именцето и Вие (съдия Иван Коев – бел.ред.) само да се подпишете. Брутално нарушение на закона в случая, допуснато от съдията от Апелативен съд – Бургас, което тотално опорочава нейния съдебен акт. Ако някой го интересува, а аз съм сигурен, че не го интересува, тази съвместна дейност в такива съдебни актове трябва да се разследва. Няма да стане. Длъжен съм да го кажа пред Вас, защото такива нарушения са благодатната почва за този произвол, който и управляващите започнаха да си признават за използването на СРС. По този начин, по който е процедирано, прокурорът Роман Василев да пише съдебен акт с мотиви и диспозитив, а съдията да го подписва, са нарушени всички принципи на наказателния процес", възмущаваше адвокат Васил Василев по време на пледоарията си пред СГС м.г.

 

Той дори разкритикува зам.-градския прокурор Божидар Джамбазов, заместил по делото колегата си, заради това, че бездейства, вместо да подаде сигнал срещу Роман Василев. Това така и не се случи, а Джамбазов декларативно отхвърли всички заключения на защитника на Цонев, обяснявайки, че законът е спазен, а искания за СРС-та са изпращани до съдилищата в Пловдив и Бургас, тъй като "на съдиите в СГС е било ясно, че се прилагат СРС по отношение на други съдии".

 

Така или иначе, дори и при липсата на каквато и да е проверка на действията на Роман Василев по това дело, по време на процеса бяха събрани достатъчно много документи, включително от МВР и ДАНС, които най-малкото говорят за сериозно заобикаляне на законовата процедура от негова страна, когато става въпрос за искане и прилагане на СРС-та.

 

При наличието на толкова много явни и неопровергани по категоричен начин съмнения за професионалната етика на зам-градския прокурор, кое точно би могло да гарантира, че по време на работата си като оперативен ръководител на проверката на подслушването в МВР той ще приложи съвсем нов подход, основан единствено на закона. И, че например отново няма да обърка някоя бланка с друга, удобно пропускайки някое закононарушение като "формално" и "несъществено".

 

Още повече, че Роман Василев очевидно е успял да заблуди дори настоящия си шеф Сотир Цацаров, представяйки му през март 2010 г. искане за подслушване на Тенчо Попов, придружено от напълно неверни мотиви. И Цацаров го е разписал.

 

Всичко това би изглеждало абсурдно в една правова държава, но тук очевидно нормите са по-различни, като в авторитарните режими – законът се оказва задължителен само за поданиците, но не и за началството.

 

Това ясно пролича и от заключението на зам.-градския прокурор Божидар Джамбазов, който през пролетта на 2011 г. отказа да образува разследване срещу Цветан Цветанов заради четените от него в парламента СРС-та по скандалния случай с набедените в убийство на новородено лекари от Горна Оряховица. Бившият МВР шеф така и не стана обвиняем, въпреки че ЗСРС категорично забранява записи от подслушвания да се използват за каквито и да е било цели, различни от разследването.