Българският зелен план – програмиране от миналото вместо рестарт

Поредни критики събра българският план за Възстановяване и устойчивост, на който правителството залага за усвояване на огромните финансови средства от ЕК за рестарт на европейската икономика след кризата с Covid-19. Проектът на плана с амбиции да поеме безвъзмездни 12 млрд. лв. от Брюксел бе представен от вицепремиера Томислав Дончев в края на октомври и до края на декември той призова да се изпращат мнения, критики и предложения.

Това прави и коалицията от граждански организации "За зелен рестарт", в която влизат Движението Move.bg, екоорганизациите WWF България и "Грийнпийс – България", както и Институт "Кръгова Икономика". Според нея правителството не се е вслушало в предложените му системни мерки за осигуряване качествена трансформация на икономиката ни по посока на зелени, енергоефективни и ориентирани към бъдещето на живот между виртуалния и реалния свят решения,. Според Саша Безуханова, основател на Move.bg кабинетът "предлага едно програмиране на миналото - такова, каквото ще ни остави на опашката на един общ подем и процес в период, в който пред света се отваря един исторически прозорец за трансформация, за реформи и когато хората показват, че имат готовност да ги приемат".

Зелено възстановяване или сив застой?

По време на онлайн дискусия "България след Covid-19: зелено възстановяване или сив застой", организирана от "За зелен рестарт", експерти препоръчаха дълбоки образователни реформи, насочени към възпитанието на предприемачески дух, освобождаване на иновативния дух на бизнеса от административното бреме, целенасочена държавна политика за специални фондове за зелени инвестиции, в рисково финансиране в превръщането на научните разработки в комерсиални решения, в иновативни стартиращи бизнеси, енергийна ефективност чрез енергийни ВЕИ общности, а не просто саниране на сгради и други.

Според коалицията движещата сила на плана за възстановяване трябва да е бизнесът, а не държавната администрация. Обществото трябва да бъде привлечено към устойчиви модели на потребление и производство с висока производителите и добавена стойност. Трябва да се разшири използването на вторични ресурси в различни дойности, за да се създаде търсене за кръгови бизнес решения, както и да се подобри кръговата свързаност между големите градове и индустриални центрове с малките населени места в региона, смята организацията. Добър пример ще са демонстрационни позитивно-енергийни квартали, регионални изследователско-иновационни центрове и подкрепа на свързаността им с бизнеса, сочат препоръките.

"Прави впечатление, че дейностите по четирите стълба на плана за възстановяване и устойчивост са насочени предимно към изграждане на инфраструктура, а не към трансформационни процеси за изграждане на устойчива дигитална и нисковъглеродна икономика, каквито цели си поставя инициативата "Следващо поколение ЕС" (NextGenerationEU)", посочват от "За зелен рестарт".

Те препоръчват мерките за енергийна ефективност да бъдат съчетани с насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници за собствени нужди с фокус върху регламентацията на "общностите за възобновяема енергия" - обединения, включващи граждански кооперативи, индустриални предприятия и общини. С минимална подкрепа тези общности могат да бъдат катализатор на инвестиции и иновации в областта на нисковъглеродните технологии, като същевременно могат да предоставят решение и на наболял социален проблем - енергийната бедност и субсидиите за фосилни горива като помощ за отопление, смятат от коалицията.

Хидромелиорации и Covid

Според нея в плана липсват програми, свързани с горите и горското стопанство, макар горите да са ключов фактор в областта на климатичните политики и управлението на селските региони.

Недоумява се защо в плана са включени инвестиции за хидромелиорации при положение, че те нямат общо със справянето на последиците от коронавируса, 19, нито с промените в климата, нито ще доведе до широко справяне с проблема за липсата на вода не само за земеделските нужди. В същото време стратегията за напояване, към която има препратки, няма екологична оценка и би трябвало да отпадне от документа, смятат от "За зелен рестарт".

Със своя позиция по плана за възстановяване излезе в понеделник и евродепутатът от БСП

Цветелина Пенкова, според която проектодокументът е "огледало на едно немощно управление". Според нея в представеното от Дончев "няма цялостен и единен подход за реформа и инвестиции, а се наблюдава порочния модел, на който сме свидетели от години, на "усвояване", а не на адекватно инвестиране на средствата".

Тя смята, че има риск реформата и инициативите на обновяване на материалните бази на училищата да са обикновено саниране и ремонти, насочени към приближени фирми. Не са ясни критериите за избор на училищата, където ще има експериментални кабинети. Пенкова също обръща внимание, че в плана не се разглежда производството на ток от малки домакинство и общности, а се говори предимно за саниране на сгради.

"Отсъства цялостен подход и същностни реформи във функционирането на съдебната система и гарантиране прилагането на върховенството на правото. Не е направена оценка на вече реализираните или реализиращи се проекти за електронно правосъдие. Има дублиране на дейности, за което вече е отделено финансиране (за е-правосъдие са разходвани над 10 млн. до този момент)", критикува Пенкова.

Цифровизация на администрацията, а не на икономиката

Според нея липсва връзка с приоритети на ЕС за инвестиции в зелени технологии и стартиращи малки и средни предприятия, а ангажименти по Зелената сделка на ЕС почти отсъстват.

Не се търси финансиране на цялостна реформа за съдебната, енергийната и здравната система, които са ключови. Реформите се свеждат до внедряването на цифрови системи във вече изградените административни разделения, отбелязва евродепутатът от БСП.

Според нея в плана няма стратегическа визия за преструктуриране на икономиката, която да произвежда висока добавена стойност от производства с ниски емисии и от там на пазара на труда за следващите 30 г. Пенкова смята, че всички тези пропуски ще се видят ясно, когато започне разписването на конкретни цели, очаквани резултати, междинни цели и индикатори за изпълнение.

"Не изглежда реалистично на този етап, ЕК да одобри за финансиране план, в който само са изброени големи проекти без ясна оценка за тяхната добавена стойност за нашето общество и икономика", предвижда членът на Европарламента.