Българско пътешествие

Надпис на паркинга ми пожелава "Щастливо пътуване", когато напускам Рилския манастир. Моята почивка в България с наета кола е едва в първите си часове, но вече видях достатъчно от пътищата на страната, за да взема пожеланието съвсем сериозно.

Подобни почивки, когато сам си уреждаш пътя, хотела и храната, вече се появяват на много неочаквани места, особено в Източна Европа, и причините за това са очевидни. Имах възможност да се наслаждавам на невероятни икони, старини и планини в най-духовния център на България, вместо да се налага да издържам на някоя екскурзия от съветски тип. Не съм заложник на нечий график и програма. Имам своя, което означава, че имам време да си говоря с брадат монах за значението на Господ, да се разхождам из гората около манастира и дори да изям няколко мекици за 10 пенса край източната порта.

Сега карам навътре в Пирин, като си мисля за малко познатата ни православна българска и по-рано отоманска култура, за дефилетата, пълните с цветя поляни и покрити със сняг върхове, които могат да бъдат Мека за независимите туристи, ако не беше надписът пред паркинга на манастира. Докато карам по извиващия се планински път през борови гори, край комини с щъркелови гнезда и пирамиди от буркани с мед, си припомням съвета на уебсайта на Форин офис за България (www.fco.gov.uk): пътищата са в лошо състояние, ремонтите не се отбелязват, културата на шофиране е ниска, както може да се очаква в тези райони на Европа, но Форин офис предупреждава и за агресивни шофьори, които могат да бъдат въоръжени, масова кражба на коли и престъпници, преоблечени като полицаи, за да могат да спират автомобилите.

Имах проблем още сутринта, когато се опитвах да изляза от София. Това беше основният проблем - да изляза от София. Пътната карта на Hertz не показва други пътища, освен главните и няма схема на София, която да ми помогне да намеря пътя си извън столицата, а твърде малко хора говорят английски. Надписите по пътищата са предимно на кирилица, ако ги има изобщо и като цяло са ужасни. Нямах друг избор освен да изуча непознатата писменост за рекордно кратко време, като започнах с шепа жизненоважни букви, които са подобни на латинските.

Ето защо, когато се озовах на главния път, нямах много време да се радвам на реката в прекрасната долина на Струма, докато издирвах надписа, който би трябвало да завършва с "те", тоест, този който трябва да ме отведе до Рупите - известно място за поклонение в долината, останала от потънал вулкан. Пристигам сред добре поддържани градини и минерални бани. Семейства са се настанили на пикник сред изпаренията на минерални извори, докато възрастни двойки пълнят пластмасови бутилки със здравословна вода. Пристигнах в дома на известната Баба Ванга - уважавана лечителка, оракул на Политбюро и, съдейки по фреските върху нейното светилище - света жена. Малка тълпа гледа през прозореца на къщицата на Баба Ванга. Дали само аз виждам бутилката уиски Ballantine's, натикана дискретно до леглото ѝ?

Цветовете на акацията ме отвеждат по все по-тесния път до Мелник. Паркирам до високите пясъчни дюни край реката, като мястото може да бъде Провансал, ако изключим защитения културен паметник - дом на търговец от 19 век. Много от тези прекрасни дървени и каменни къщи с издадени горни етажи, надвесени над павирани с камък улици, са били възстановени като очарователни механи и семейни хотели. Персоналът в "Болярка", както на повечето места, не говори английски, но малкият хотел е чист, с неголеми стаи, добра баня и отличен бар. Няма претенциозността на лошата храна, сервирана на покривки на петна или полилеи без лампи, както и капещи душове, което често минаваше за почивка в бившите комунистически страни.

Разрушените църкви в долината свидетелстват за по-доброто минало, докато тя е била изоставена през 19 век. Пътят води към Роженския манастир. Настанявам се в двора на механа, където прекрасното мелнишко вино е в изобилие и се сервира направо от бъчвата в спукана кана. Кебап от агнешко с джоджен разнася аромата си на откритата скара, за да ми напомни за кухненските аромати на съседните Гърция и Турция. Те са тук - в експлозивно свежите салати от домати и магданоз, кисело мляко, таратор, който гърците наричат "цацики", а турците "чачик", но българите - "снежанка" и го покриват с начукани орехи. Кажете ми, че всичко това ще ви струва 4 паунда на глава някъде другаде в Европа, и аз веднага ще искам да разбера, къде е това място!

По време на посещението си бях в градове, носещи имената на македонски революционери като Гоце Делчев и Сандански. Минавах край каруци, докато черни БМВ-та със затъмнени стъкла - знак за предизвикващите страх у всички "борци" - недосегаемите български гангстери, минаваха край мен. Не успях да достигна до някои места в програмата си - дълбочината на дупките по пътя към парка Белица, където живеят мечки, спасени от мизерното им съществуване на улична забава, ме накараха в крайна сметка да се върна.

И това е краят на пътешествието ми. Доволен съм, но искам да видя последната атракция - средновековните фрески на Боянската църква преди да тръгна към аерогарата. На околовръстния път няма знаци за летището, въпреки, че край пътя има достатъчно на брой проститутки. България изглежда като капан, от който никога няма да се измъкна, докато изведнъж виждам полицай - истински, който ми посочва правия път. "Щастливо пътуване", тогава и паметно също.

Публикуваме статията от Kafene.net

Още от България