През последните две години у нас се разиграва медийно парти подобно на "чаеното парти” в САЩ. "Чаено парти" е течение в американския политически живот, идващо от Републиканската партия. То се сведе до истеризиране на проблема с тавана на американския дълг в името на постигане на партийни дивиденти. Нашето медийно парти започна с истеризиране на проблемите, свързани с кризата. Политиката на управляващите се превърна в популистко медийно шоу от типа “one man show”. По подобие на своя премиер, всеки министър разиграваше шоу основано на политическата истерия.
Идването на власт на ГЕРБ съвпадна с началото на кризата. Симптом на кризата бе бюджетният дефицит. Управляващите не бяха готови за тази ситуация и затова се паникьосаха. Паниката бързо прерасна в политическа истерия. Опитаха се да представят дефицита като скрити дългове наследени от предишното правителство.
Лекуване на симптома, а не на причината
Екипът на правителството не бе в състояние да направи разликата между причина (угаснал растеж) и симптом на кризата (бюджетен дефицит). Затова то се зае с лекуване на симптома. Наложен бе модел на сурови фискални ограничения за овладяване на бюджетния дефицит. Този модел всъщност бе терапията, която Западът приложи върху страните изпаднали в тежка дългова криза като условие за тяхното спасяване.
Спасяваните страни (Гърция, Ирландия, Португалия) са болни от тежка икономическа болест сравнима с рака и затова им прилагат фискална химиотерапия. Големият въпрос е защо на България, която не е болна от гръцката болест, се прилага химиотерапия? Това е все едно на болен от настинка да се прилага химиотерапия, за да не се разболее от рак. И ние не се разболяхме от рак, но не поради приложената терапия, а защото не бяхме болни от тази болест.
Медийното парти се храни от сравнения на нашата икономика с тази на най-закъсалите страни. Така ни внушават колко по-добре сме ние и то благодарение на тях. Отиват и по-далеч – узурпираният модел на кризисен мениджмънт решиха да продадат на неговите автори. Премиерът неотдавна се изцепи, че развитите страни трябва да се учат от българския финансов модел. Направо чувам духа на Чърчил да се превива от смях: кои ни учат на финансов модел – онези дето си честитят баня ли?(нещо подобно казал Чърчил, когато научил, че България обявила война на Англия).
Какъв финансов модел наследи ГЕРБ
Ако трябва да се говори за чисто български финансов модел, то трябва да се позовем на модела, който г-н Борисов наследи от своите предшественици. Истина е, че сегашното правителство получи модел с блестящи параметри:
- Бюджетен излишък, който правителството превърна в дефицит;
- Публичен дълг от 15 процента (гръцкият е 182). На всеки грък се пада дълг от 54 хиляди долара, а на всеки българин само по 900;
- Изключително ниски данъци;
- Значителни валутни и фискални резерви, които правителството доведе до санитарен минимум;
- Стабилна банкова система (на правителството не се наложи да похарчи даже стотинка за спасяване на закъсали финансови институции. В развитите страни спасяването на банките и стимулите увеличиха дълговете с 20 до 30% от БВП);
Не спасяване, а възстановяване
Трябва да признаем, че създаденият икономически модел в България след въвеждането на паричния съвет през 1997 г. бе едно национално консенсусно творение. Наред с валутния борд, де факто съществуваше и фискален борд, т.е. консенсус, че трябва да се поддържат бюджетни излишъци и те се поддържаха. Проблемът е в това, че наследеният модел трябваше да бъде доизграден и то точно във фискалната му част. В резултат на кризата моделът бе пробит именно в тази част.
Стратегическият въпрос е по кой път да върви икономическият мениджмънт на страната – дали по пътя на суровите фискални ограничения (терапията, която се прилага върху най-закъсалите страни като условие за тяхното спасяване) или по пътя на доизграждане на модела на управление, започнат през 1997 г. Става въпрос за трасето на най-важната магистрала: как да се управлява икономиката на страната през следващите десетилетия.
"Загубеното десетилетие"
Българската икономика има нужда не от спасяване, а от възстановяване на пътя на просперитета. Управляващите предпочитат да ни спасяват. Зад това стратегическо объркване дебне една друга магистрала, която можем да наречем "загубено десетилетие”.
Загубеното десетилетие не означава липса на растеж, а растеж значително под потенциала на икономиката. Ако приемем, че потенциалът на икономиката е 6% растеж, както бе през последното десетилетие, загубите при сегашния растеж ще са около 5% от БВП всяка година. Това са пари, които ще стигнат за построяването на една магистрала от София до Варна всяка година. Колко такива магистрали трябва да загубим, за да открием, че съществуват? Кой да отвори очите на г-н Борисов за тази опасност? Жалко, че опозицията не отваря този дебат и това може да я направи съавтор на загубеното десетилетие.
На какво да се надяваме? Може би на установения български модел за постигане на пробив в макроикономическия мениджмънт? Какъв е той ли? Две политически зими носещи имената на политици. Шоковата терапия и бордът бяха въведени след дълбоки политически кризи. Значи да чакаме зимата на г-н Борисов? Лошото е, че тя може да се превърне в политическа стагнация, т.е. в продължителен процес на политическа агония.
Ускоряването и оздравяването на политическия процес може да започне с разкриване анатомията на разиграващото се медийно парти. Това парти е един злощастен епизод от политическата история на страната. То е прекъсване на установената положителна тенденция в макроикономическия мениджмънт на страната.
Кризата постави не само задачата да възстановим икономиката, но и да намерим верните варианти за развитие на установената система на икономически мениджмънт на страната. Развитие на системата, а не замяната и с нов модел на управление – това е голямата разлика. Тези въпроси не се превърнаха в централна тема на приключилите избори.
Настъпил е моментът да се забият жалоните на магистралата, по която ще се движи България през следващите десетилетия. И това е шанс за нова политическа алтернатива на страната, каквато в момента се твърди, че липсва.
Нека си спомним каква политическа битка предшестваше въвеждането на валутния борд: жестока политическа борба, която в крайна сметка доведе до консенсус. Това значи на мястото на “one man show” да се разгърне интелектуална политическа баталия. Не само асфалтови, но и магистрали за дългосрочното бъдеще на България.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
16 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Изводът е викайте Костов, докато е време
До No.14 Г-н Ников, много далеч сте от истината, приемайки написаното от Стефанов за "бисери". Статията му е едностранчива, пълна с хипотези без никакви основания и пр. Само един пример: Стефанов приема че потенциалът на икономическия ръст е 6% годишно. Очевидно той не си дава сметка че този ръст се дължеше единствено на бума в жилищното строителство. Оттам и новопостроените тогава производствени мощности: заводи за стъкло, за дограми, за бои, мазилки, пластмасови тръби и пр.
Прочетох статията и коментарите. Повечето от тях - непремерени, ужасяващи. Толкова анонимна низост на едно място не бях срещал. Имам усещането, че пребивавам в общество на "цивилизовани мутри", "шимпанзета с компютър". Ако нивото на повечето българи се изразява с това на тези "форумци", тежко на България!
Когато БОГ иска да унищожи някого, най-напред го лишава от разум.
Доц, Стефаноив, библейска истина е: не се хвърлят бисери пред свинете, без да искам да обиждам свинете.
Във форумците има натрупана …
много злоба, поради преживяното от тях и безизходицата в която се намира тяхното поколение, рабира се, за която сме виновни ние, възрастните. Може би в това отношение си заслужаваме ругатните и загубеното поколение. Затова се изнасят - кой в Америка, кой в Австралия, кой на друга планета. Това е една кошмарна действителност, при което ти се иска "да се приспиш по някой начин". Злобата не приспива, обаче. Злобата събужда и поощрява злосторната активност. И злобният може да бъде прав, но това е само случайност!!
Разбира се, България има нужда от Нова Икономическа Политика и рано или късно такава ще бъде огласена - политика на социална пазарна икономика, каквато е била провеждана в Германия от 1948 до 1965г. и следва да бъде пример за следване от световните лидери. Справка, книгата на Ерхард "Благоденствие за всички" и книгата със статии .
Никола Ников, [email protected]
Не че бате Бойко е особено ориентиран в икономиката, но нивото на статията е вулгарно ниско. Още веднъж се убеждавам, че от държавната хранилка трябва да бъдат отбити не само "феодалните старци" от БАН, но и подобни доценти от ВУЗ-овете. Жалка статия, жалко българско висше образование.....
Много объркана и хаотична мисъл,показваща неразбирането на политически и икономически процеси в България. Неразбиране прикрито с голямо количество неаргументирани твърдения,не случайно прескачане от теза на теза, и липса на посока (решение,както се отбелязва от други форумци).
Gen. Augusto Pinochet: Да не би този Димитър д-р, доц. да живее в Шверигистан......
Gen. Augusto Pinochet: Доцент......доктор......заслужил деятел, академик.....герой на соц.труд.....и т.н. Знае ли авторът на тази статия какъв невежа е? Има ли си представа в каква чужда за него материя навлиза? Аз живея в САЩ и познавам много добре какви са проблемите тук. Този Стефан ....не знам си кой...е абсолютен кретен със социалистически титли.
Лъжите на Борисов и Плевнелиев за магистралите ,Иван Серафимов
Бойко Борисов обича да се хвали и да обещава грандиозно пътно строителство. Според дългосрочната програма на ГЕРБ „България 2020” след 10-ина години трябва да бъдат напълно завършени 7-те основни магистрали и 7-те бързи пътища. „Това е и мой личен план” – побърза да декларира и новоизбраният президент Росен Плевнелиев. За да станат реалност тези обещания, на България ще са й необходими 6,2 млрд. евро. (Виж по-долу …
детайлната разбивка на парите – б.а.) Големият въпрос е откъде ще се вземат тези милиарди. Експерти, които се позовават на проектобюджета на Европейския съюз за периода 2014–2020 г., са категорични, че Борисов и Плевнелиев хвърлят единствено голи обещания.
Икономическото бъдеще на Европа изисква напълно свързани транспортни, енергийни и цифрови мрежи. Без тях е невъзможен европейският единен пазар. Подкрепата на Брюксел при това ще бъде насочена към приоритетните проекти, които трябва да бъдат реализирани през следващите години. Единният фонд за инфраструктури ще разполага с 40 млрд. евро, с които ще се реализират енергийните, транспортните и цифровите мрежи. Още 10 млрд. евро ще дойдат от Кохезионния фонд на ЕС за транспортна инфраструктура.
В голямата игра България присъства много семпло – само с мултимодалните връзки (магистрала плюс железопътна линия): Калафат–София–Бургас, София–Солун, София–Скопие и жп връзките София–Пловдив–Истанбул и София–Букурещ през Русе.
Това означава, че гръмките обещания на Борисов и Плевнелиев не са подплатени с необходимия финансов ресурс от ЕС. Още по-тревожно е, че за голяма част от тези пътища нямаме готови проекти, обясняват експерти.
Познавачите на бранша допълват, че в същото време е много ниско усвояването на милиардите евро, отпуснати на България за периода до 2013 г. Безвъзвратно вече загубихме 500 млн. евро по програмата ФАР. Те не бяха усвоени по време на Тройната коалиция. Когато Борисов взе властта, ЕС благосклонно удължи срока за оползотворяването им до 2010 г, но въпреки това парите не намериха приложение.
До 2013 г. по оперативната програма „Транспорт” България трябва да реализира 2 млрд. евро. От тях милиард и 70 милиона евро са предназначени за изграждане на пътища. За пет години от тези суми България е използвала едва 195 млн. евро, което прави само 10% от парите по програмата. Анализатори са категорични, че дори при пълна мобилизация на правителството през 2012 и 2013 г. тези цифри едва ли ще надвишат 50–60%.
Още по-тревожно е, че в Закона за Държавния бюджет за 2012 г. лъсва крайно неблагоприятният факт, че до септември т.г. всички приходи от евробюджета, включително и националното съфинансиране, са нищожните 270 млн. евро по всички оперативни програми и директни плащания. Толкова малко пари, казват запознати, не са постъпвали от далечната 2004 г., когато още не бяхме член на ЕС. В същото време бюджетът за следващата година се гради основно върху доброто усвояване на еврофондовете. Икономическият ръст от 2,9%, заложен в бюджета за 2012 г., се предвижда да дойде от инвестициите, а ниският дефицит в него също се постига благодарение на евросредствата.
Отчетът на Министерството на финансите към септември т.г. показва, че са разплатени капиталови разходи едва за 721 млн. лева и до края на годината едва ли ще надминат 1,5 млрд. лева. За 2012 г. инвестициите ще бъдат 5,24 млрд. лева, от които 3,52 млрд. лева ще дойдат от еврофондовете.
Приходите в бюджета за 2012 г. надвишават с около 0,3% от брутния вътрешен продукт, а близо 0,6% от евросубсидиите са изчезнали от разходната част, ако сравним 2012 г. с настоящата 2011 г. Това, както каза бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов, намирисва на гръцката история – с различните иновационни схеми и фалшивата статистика, включително панацеята, наречена еврофондове.
Изводът от всичко това е, че идеите и програмите на ГЕРБ и лично на Борисов и Плевнелиев за 7-те магистрали и 7-те бързи пътища до 2020 г. няма да се състоят и ще останат само хубав блян.
---------------------
Необходимо финансиране
- за довършване на АМ „Тракия” – 350 млн. евро
- за София–Калотина – 180 млн. евро
- за довършване на АМ „Струма” – 1 300 млн. евро
- за АМ „Черно море” – 400 млн. евро
- за довършване на АМ „Марица” – 220 млн. евро
- за АМ София – Видин – 1 200 млн. евро
- за София – Гюешево – 200 млн. евро
- за довършване на АМ „Хемус” – 1200 млн. евро
- за Русе-Шумен – 150 млн. евро
- за Русе – Велико Търново – Габрово – тунел под Шипка – Стара Загора – 400 млн. евро
- за пълното завършване на Софийския околовръстен път – 500 млн. евро
- за АМ „Рила” – 400 млн. евро
____________________________________________
Общо 6,2 млрд. евро
Доценте, лай-но неграмотно, тъп си като репей. Не, тъп си като типичен комунист.