Българското население застарява и намалява все повече

Населението на България намалява и застарява, като излизащите от пазара на труда се заместват от все по-малко млади хора, навлизащи в трудоспособна възраст. Раждаемостта намалява, а високото равнище на общата смъртност се запазва над средните европейски нива. Селата се обезлюдяват и за първи път в демографската история на страната населението на селата пада под 2 милиона души. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за демографското развитие на страната през 2012 година, публикувани в четвъртък.

Към 31 декември 2012 година населението на България е 7 282 041 души. Хората на 65 и повече навършени години са 1 395 078, или 19.2% от населението на страната. В сравнение с 2011 г. делът им нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2005 година увеличението е с 2 процентни пункта. Процесът на остаряване на населението е характерен за повечето страни в Европейския съюз. В началото на 2012 година относителният дял на населението на 65 и повече навършени години в ЕС е 17.8%. Най-висок е този дял в Германия и Италия - 20.6%, следват Гърция (19.7%), Португалия (19.4%) и България (19.2%). Най-нисък е делът на възрастното население в Ирландия – 11.9%.

В края на миналата година децата до 15 години са 989 786, или 13.6% от общия брой на населението. Спрямо 2011 година делът им се увеличава с 2 процентни пункта. На всяко дете под 15 години и възрастен над 65 години се падат приблизително двама души в активна възраст.

Остаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 година нараства на 41.2 години през 2005 година и достига 42.8 години в края на 2012 година.

Населението в трудоспособна възраст в края на миналата година е 4 503 000 души или 61.8% от цялото население, като мъжете са 2 363 000, а жените - 2 140 000. Въпреки увеличаващата се възрастова граница за пенсиониране, трудоспособното население е намаляло с близо 20 000 души, или с 0.4% спрямо предходната година, отчита статистиката.

Ако през 2001 година всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора, то в края на миналата година 100 излизащи от трудоспособна възраст се заместват от 64 млади.

Най-благоприятно е това съотношение в областите Сливен, където 79 млади заместват 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, Кърджали и Благоевград - по 76, и Търговище - 74. Най-нисък е този показател в областите Габрово и Видин, където 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват съответно от 47 и 50 души, влизащи в трудоспособна възраст.

В края на миналата година в градовете живеят 5 306 233 души или 72.9%, а в селата - 1 975 808, или 27.1% от населението на страната. За първи път в демографската история на страната населението на селата пада под 2 милиона души.

В шестнадесет области пък населението е под 200 хиляди души и общо в тях живеят 31.0% от населението на страната. Само населението на област София (столица) се увеличава спрямо 2011 година. При всички останали области има намаление на населението, като най-голямо е то за областите Видин (2.0%) и Враца (1.7%).

През 2012 г. в страната са регистрирани 69 678 родени деца, като от тях 69 121 (99.2%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 1 725 деца, или с 2.4%. Коефициентът на обща раждаемост през 2012 година е 9.5‰, а през предходните 2011 и 2010 г. той е бил съответно 9.6 и 10.0‰.

В териториален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.0‰, София (столица) - 10.5‰, и Търговище - 10.2‰. Общо десет области имат коефициент на раждаемост над общия за страната - 9.5‰. С най-ниска раждаемост през 2012 г. са областите Видин и Смолян - съответно 7.2 и 6.6‰. Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 е 10.4‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни има Ирландия - 16.3‰, следват Великобритания (12.9‰) и Франция (12.6‰). Равнището на раждаемостта в България е на нивото на раждаемостта в страни като Гърция (9.4‰) и Австрия (9.3‰). С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз са Унгария (8.8‰), Италия (9.0‰) и Латвия (9.1‰).

През 2012 година средната възраст на жените при раждане на първо дете и при сключване на първи брак запазват нивата си от 2011 г. - съответно 26.3 и 27.0 години. При сравняване на двата показателя се очертава обща тенденция раждането на първо дете да предхожда сключването на брак.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 56.1% през 2011 година. През 2012 г. броят на живородените извънбрачни деца е 39 695, или 57.4% от всички живородени.

Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на фактическите съжителствата сред младите хора. За 69.8% от извънбрачните деца има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

Повишаването на извънбрачната раждаемост е характерно за повечето страни в Европейския съюз. Най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в Естония - 59.7%, Словения - 56.8%, и Франция - 55.8%, а най-нисък - в Гърция – 7.4%.

И през 2012 година се задържа високо нивото на общата смъртност. Броят на умрелите е 109 281 души, а коефициентът на обща смъртност - 15.0‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 1 023 случая, или с 0.9%.

С най-висока смъртност в страната се отличават областите Видин (23.2‰), Монтана (21.4‰), Враца (19.4‰) и Кюстендил (19.1‰), където и населението е най-застаряващо.

Общо за ЕС коефициентът на смъртност през 2011 г. е 9.6‰. В сравнение с европейските страни равнището на общата смъртност на населението в България е доста по-високо (15.0‰). С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.3‰ и Кипър - 6.5‰. В Люксембург, Малта, Нидерландия, Франция, Испания и Обединеното кралство коефициентът на смъртност е под 9.0‰. По-висок е този показател в Латвия - 13.9‰, Литва - 13.5‰, и Унгария - 12.9‰.