Българското правораздаване страда от корупция и системни проблеми

В годишния си доклад за правата на човека през 2004 г. американският Държавен департамент критикува България заради проблеми в някои области, но като цяло представя положителна картина на положението с човешките права в страната.

В частта от доклада, посветена на България, се изтъква, че като цяло правителството зачита правата на гражданите си, макар да съществуват проблеми в някои области. Като такива са посочени условията в затворите, корупцията в съдебната и изпълнителната власт, полицейското насилие, трафика на хора и други. В доклада, поместен на сайта на Държавния департамент, се подчертава, че правителството предприема мерки за решаването на проблемите.

В документа се посочва, че има данни за полицейско насилие срещу задържани. Цитирани са два случая, в които полицаи са малтретирали арестанти. Държавният департамент изтъква, че властите са предприели мерки за изясняване на подобни инциденти.

България е разкритикувана заради лошите условия в някои затвори. Като цяло правителството позволява на независими наблюдатели да проверяват условията в повечето затвори и центрове за задържане.

Проблемите със съдебната власт са системни

Конституцията предвижда независима съдебна система, но тя страда от корупция и всеобхватни системни проблеми, се посочва в доклада.

"Престъпността и корупцията остават основен проблем за правителството. Макар кабинетът да предприе някои мерки срещу корупцията, ЕС обяви, че са необходими още усилия в тази област, включително срещу подкупността по високите нива", се изтъква в доклада.

Като проблемни са посочени и недостатъчната координация между прокурори, следователи и съдии, корупцията и тромавите процедури.

Министерството на вътрешните работи отговаря за вътрешното приложение на законността. Националната следствена служба, която оказва подкрепа на прокуратурата в разследването на сериозни престъпления, е част от съдебната власт и поради това не е под пряк контрол на изпълнителната власт. Гражданските власти упражняват контрол върху служителите в МВР, но има и случаи, когато това не е така и някои служители извършват нарушения на човешки права.

Цитирано е убийството на 25-годишен ром в Пловдив от полицейски служител на 27 март м.г., тъй като задържаният не е сътрудничил на полицията и е избягал при рутинна пътна проверка. До края на годината разследването не е приключило.

Липсват прозрачност и безпристрастни стандарти за оценка на делата, слаба координация между магистратите (прокурори, разследващи и съдии), корупция, отбелязват авторите на доклада.

Правозащитни организации са сигнализирали за това, че правораздавателните органи понякога отказват да разследват престъпления срещу представители на малцинствата.

Прокуратурата не преследва извършителите на сериозни престъпления

Съществуват оплаквания, че Върховна касационна прокуратура, оглавявана от главния прокурор, не преследва сериозни криминални престъпления. Освен това прокуратурата отказва да сътрудничи на международни наблюдатели, които настояват за съдебна реформа и се изказват срещу корупцията в съдебната власт.

През миналата година са били разследвани няколко по-големи фигури от престъпния свят, но са повдигнати само две обвинения, отбелязва документът. По данни на НСБОП, в страната действат 110 организирани престъпни групи.

Отбелязва се, че бавните съдебни процеси са нещо обичайно и че следователите и полицията са затрупани от стари дела.

Натиск върху медиите

Някои неправителствени организации посочват, че значителен брой журналисти продължават да чувстват ограничения в работата си заради вътрешен и външен натиск и политическо влияние.

Цитирано е писмото на 266 съдии до премиера, в което се критикува манипулацията на медиите от страна на висши служители в МВР.

Въпреки липсата на пряк държавен или партиен контрол върху медиите, наблюдателите смятат, че неадекватността на медийния закон прави държавната телевизия и държавното радио уязвими за натиск от страна на правителството. Независимо от това, Българската телеграфна агенция се възприема като безпристрастен източник на информация, а Българското национално радио често е сред най-изтъкнатите критици на правителството.

Религиозни права

Що се отнася до правото на религиозна свобода, Държавният департамент посочва, че повечето вероизповедания могат да развиват свободно дейност в страната, като правителството осигурява финансова подкрепа както на Българската православна църква, така и на други традиционни религии като исляма, католицизма и юдаизма.

Все пак в документа се припомня за оплакванията на еврейската, мюсюлманската и католическата общност в страната, че не са им върнати имоти, конфискувани по време на комунизма. Отношенията между основните религиозни общности като цяло са приятелски, макар дискриминацията и обществената нетолерантност към нетрадиционните религиозни групи да остават проблем, който се проявява периодично, се казва още в доклада. В него се отбелязва също, че мюсюлманското вероизповедание към края на 2004 г. все още е било без легитимно ръководство заради съдебни дела, водени от вътрешните претенденти.

В доклада е представена и разпоредената от прокуратурата и извършена от полицията акция на насилствено извеждане на свещеници от т.нар. Алтернативен синод от църквите, в които служат. Операцията бе извършена през лятото на м.г.

Усещане за корупция във всички нива на властта

По отношение на политическите права се посочва, че в България съществува цялостно усещане за корупция във всички разклонения и на всички нива на управление.

Уреденият със закон достъп на гражданите до правителствена информация, на практика съществуват ограничения на това право. Фондация "Достъп до информация" е съобщила за около 140 случая през м.г., при които правителствени институции са отказали достъп до информация.

Критики към ДПС, че поддържа властовите си позиции чрез корупция и заплахи

Посочвайки участието на етническите малцинства във властта, в доклада се посочва, че предимно турската партия ДПС е представена в парламента и е младши коалиционен партньор в управлението. Независимо от влиятелните позиции на ДПС в местната и националната политика, нараства критицизмът към партията както сред самото турско малцинство, така и от страна на политически наблюдатели, за това, че ДПС се представя за единствен гарант на етническия мир и стабилност, като чрез корупция и заплахи успява да запази властовите си позиции, пише в доклада на Държавния департамент.

В документа се посочва, че ромското малцинство не е активно представено във властта, особено на лидерски позиции.

Лошите условия в социалните домове

Държавният департамент припомня, че правозащитни организации са критикували властите заради лошите условия в домовете за сираци, както и в тези за деца с увреждания. Като проблеми са цитирани липсата на средства, недостатъчно обучения персонал, лошата хигиена и медицинско обслужване.

В раздела за трафика на хора се отбелязва, че това остава сериозен проблем, като се посочва, че България продължава да бъде преди всичко транзитна страна. Държавният департамент отбелязва, че няма доказателства властите да подкрепят този трафик, макар отделни представители на силите за сигурност и на други правителствени служби да замесени в него.

Друга проблемна област, за която се говори в доклада, е положението в домовете за хора с увреждания. Цитирани са случаи на починали пациенти в такива домове. В документа се отбелязва освен това, че хора с физически и психически недъзи често са отделяни от останалата част на обществото. За пример са дадени специализираните училища за деца с увреждания, което според Държавния департамент подкопава нивото на образованието им.

В доклада се отделя място и на дискриминацията по-специално срещу ромите в страната. Припомня се за случаи на расистки мотивирани нападения срещу роми. Отбелязва се също, че не е постигнат особен напредък при разследването на случаи на полицейско насилие срещу представители на ромската общност.

Като друга проблемна сфера е посочено домашното насилие срещу жени, като се отбелязва, че много често такива случаи не стигат до знанието на властите.

Споделяне
Още от България