Българското разузнаване не е над закона, защото е извън закона

От началото на годината правителството обяснява, че предстои внасянето на нова стратегия за национална сигурност, която да даде насоките за реформи в сектора, който в последните години се превърна в един от основните генератори на скандали и несигурност в страната. Спирачките обаче бяха задействани още преди дебатът да започне по същество. Без да се знае какво ще бъде предложено, стана ясно, че поне този президент няма да загуби контрола си върху външното разузнаване (НРС) и Национална служба "Охрана".

Внасянето на импийчмънта срещу президента бе повече от подходящ момент за поставяне на темата: "Кои всъщност си позволяват да нарушава конституцията?" Всички депутати от ГЕРБ положиха своите подписи под искане за отстраняване на Първанов, убедени, че той си е позволил именно това.

Народните представители смятат, че държавният глава е прекрачил пет члена на основния закон, а първият упрек бе, че с политическото си говорене той се намесва недопустимо в работата на изпълнителната власт. В тази точка темите за националната сигурност и импийчмънта се пресичат.

Близо 20 години българският президент управлява НРС и НСО в нарушение на конституцията и се меси в работата на изпълнителната власт, а българските правителства абдикират от задължението да поемат отговорност за двете. Според чл.105 ал. 2 от основния закон "Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност."

Това означава, че президентът не може да контролира НРС и НСО. С нежеланието си да промени това положение, ГЕРБ показва, че няма нищо против да се включи в традицията на прехода, продължавайки задкулисното политическо договаряне конституцията да не се спазва.

Това е категорична норма, за разлика от мотивите за импийчмънта, основавани върху мъглявата тълкувателна практика на Конституционния съд.

Президентът, също като премиера, е удовлетворен от сегашната ситуация. След като изкара един мандат и не се обади по въпроса, в първите си зиявления след преизбирането му за втори мандат, Първанов обеща да проведе задълбочен дебат за националната сигурност. Тогава той поиска и закон, но после повече не отвори темата. Това е обяснимо, защото не може да бъде приет закон, който да е явно противоконституционен. Поради тази причина НРС и НСО се управляват с подзаконови актове вече 20 години.

Междувременно избухна скандалът със служителя на НСО Николай Марков, който заяви, че неговата служба събира нерегламентирано информация. Президентът спретна кризисна PR-акция по спасяване на имиджа, а Марков бе съден от военна прокуратура.

Огромният проблем с безконтролността на структурите остана. Запознати със ситуацията коментират, че и НРС се използва за събиране на информация за политически цели в страната, а не извън нея.

Абсурдна ситуация

Липсата на закон и неспазването на конституцията са довели ситуацията в тези служби до абсурд. Под шапката на президента, българският разузнавач сигурно е човек, на който неговите колеги и партньори в Западна Европа и САЩ гледат със завист.

Българските разузнавачи са военизирани, което няма аналог в цялата северноатлантическа система за сигурност, към която България принадлежи. Годишният бюджет на НРС и НСО не е публичен, а е скрит, вероятно в бюджета на Министерството на отбраната. Неговата безпрецедентна секретност решава въпроса дали има дори опит за отчет. След като са под шапката на президента, двете служби не подлежат и на парламентарен контрол.

Въпреки че е служба за външно разузнаване, НРС има право да извършва дейности и на българската територия. Контраразузнавателната служба обаче е ДАНС. Така на вътрешна територия действат и нарушават човешките права две специални структури. За ДАНС поне има закон и е ясно кой дава разрешенията, за НРС не може да има дори смътни предположения.

Абсурдността на българската ситуация лъсва от факта, че ЦРУ, която е служба с глобална мисия, се нуждае от специално разрешения от комисия в Сената, за да провеждат операции на територията на САЩ. ФБР се нуждае от същото разрешение, за да изпраща агенти в чужбина. Така е било и по времето на Студената война. НРС няма нужда от разрешения.

Правомощията на българския разузнавач са толкова големи, че той практически не може да наруши закона, защото всяко действие може да бъде законспирирано като част от разработка. Тематиката на конспирациите може да е безгранична, защото единственото валидно определение за национална сигурност предполага това. Допълнително притеснение създава фактът, че голяма част от ръководния състав на НРС има в CV-то си стаж и квалификационна степен в КГБ.

Поради всички тези права и свободи, няма никаква публична информация какво точно върши НРС. Сайтът на службата е пълен с декларации, има песен за разузнавача, но няма и един доклад.

Разузнаваме извън страната, но в страната

В рубриката "Приоритети" на същия оскъден сайт се казва, че службата не изпълнява операции на територията на страната.

Веднага обаче следва заявлението: "Службата осъществява своята дейност само извън страната. За да изпълни поставените задачи, НРС има право да използва на територията на страната специални разузнавателни средства, които се прилагат само и единствено чрез специалните служби на МВР и след издадено от съда решение".

По дефиниция НРС е външното ни разузнаване. Въпреки това с неясна цел Законът за разузнавателните средства дава право на службата да подслушва и следи на територията на страната, където действат контраразузнаването и службите на МВР.

Освен това объркване, в декларацията на НРС има и известна неточност. Законът за СРС не задължава службата да иска съдебни разрешения и да използва службите на МВР за своите цели в страната. Докато за всички останали институции са разписани процедури за СРС-тата, НРС и "Военна информация" имат правомощие да действат единствено "спрямо своята компетентност."

Тази "компетентност" не е разписана публично никъде, защото службите работят със секретни инструкции. Нещата стават още по-объркани, ако се видят останалите приоритети на НРС:

"Един от главните приоритети на НРС е борбата срещу тероризма, радикалния фундаментализъм, организираната престъпност, наркотрафика в сътрудничество с чуждите служби."

Ситуацията тук е същата като с подслушването. Според закона за ДАНС това са основните приоритети на вътрешното разузнаване. Според Закона за МВР, това са приоритети и на службите в МВР. Поради липсата на доклади за извършена работа, обществото не може да научи какъв точно е приносът на всяка от службите, включително и на НРС. Всичко това обаче трябва да накара гражданите да се чувстват адски добре защитени от тези заплахи.

В същото време някои от съюзническите служби явно предпочитат сами да си вършат работата на българска територия. През тази година в България ще бъде открит и офис на американската агенция за борба с наркотиците ДЕА.

Контрол върху благоденствието

В този хаос едно от първите управленски решение на ГЕРБ бе да се закрие Бюрото за контрол на СРС и да се създаде парламентарна подкомисия, която да изпълнява тази задача. Формално погледнато, след като нейните петима членове изпълнят своите депутатски задължения и проверят десетките хиляди СРС-та на вътрешните служби, ако им остане свободно време, биха могли да се поинтересуват дали разузнаването подслушва само за защита на националната сигурност.

"Национална сигурност е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива", се казва в единствената правна дефиниция на този термин.

В това число спокойно биха могли да влязат посевите, пътищата, както и правилните газопроводи и нефтопроводи, например. По тази дефиниция би могло да се допусне логичното съждение, че "нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива", ако бъде управлявана и от правилната политическа партия или коалиция.

Така парламентарната подкомисия би трябвало още в началото да се откаже да контролира НРС и военното разузнаване и да се занимае с другата си работа.

"От тази дефиниция излиза, че националната сигурност е абсолютно всичко, което е много вредно. През 2010 година българите нямаме нужда от всеобхващаща национална сигурност, която да ни обхваща и като граждани. Службите могат да се бъркат навсякъде в личния живот, в икономиката. Как може нещо да се каже дали е законно или не при положение, че няма закон", коментира пред Mediapool ръководителят на правния отдел на Програма "Достъп до информация" адв. Александър Кашъмов.

Не е прекъсната връзката с ДС

"Тези служби се родиха през 90-та година без ясно да бъде прекъсната връзката с ДС. Тази връзка не бе прекъсната и със закона за досиетата. Това е голям проблем, защото е съчетано с тяхната пълна непрозрачност", допълва Кашъмов

"До 2004 година НРС имаше единствено секретно деловодство и заради делата за достъп до информация, те направиха и явно. В същото време служба "Военна информация" е толкова тайна, че дори ние не сме имали повод да се занимаваме с нея", допълва Кашъмов.

Според адв. Михаил Екимджиев от "Асоциация за европейска интеграция и права на човека" нуждата от яснота и прозрачност при работата на службите е повече от остра. "В случая става дума за служби, които не са над закона, защото са извън закона. Имаме държава в държавата. Ако се занимават с политически шпионаж, това е повече от опасно", коментира той.

Външното разузнаване работи повече вътре в страната

Пред Mediapool Атанас Атанасов заяви, че има определени информации, че НРС се използва за политически цели и работи предимно на българска територия.

"Те имат свои представители във всяка една област на страната,. Не знам как са прикрити, каква информация събират, някой контролира ли ги. Аз имам информация за това, че се злоупотребява, защото се събира информация за неудобни за властта хора. След като са на подчинението на президента, предположението е, че работят за него", заяви Атанасов.

"Има опасения в средите на експертите, че разузнавателните служби имат повече служители на територията на страната, отколкото извън нея. Мисля, че това е вярно", заяви той.

Има съмнения, че НРС разполага със собствена мобилна техника за прилагане на СРС, която не подлежи на контрол, ако се използва на българска територия. "Използвайки формулировката национална сигурност може да правиш какво ли не. На чужда територия на тях не им трябва разрешение за прилагане на СРС, защото се работи конспиративно", допълни Атанасов.

Според него законът за разузнавателните служби трябва да определя ясно в какви рамки се простират техните задачи, функция, правомощия и каква им е структурата.

"Сега фокусът е върху контраразузнаването, защото действа на територията на страната. Заради това често избухват скандали, които понякога са полезни", допълни бившият шеф на НСС.

След един от грандиозните скандали около ДАНС през 2008 г. използването на разпечатки от телефонни разговори и Интернет-контакти бе забранено без наличие на съдебно разрешение. За НРС, НСО и военното разузнаване полезните скандали все още не са се случили.

Преди година и половина председателят на вътрешната комисия в предишния парламент Минчо Спасов (НДСВ) настоя да се провери накъде е насочен бюджетът на тайните разузнавателни служби – вътрешни и външни. И ако се окаже, че все още разузнаването е "насочено към Америка и Западна Европа, които вече са ни съюзници, а не към Русия, която виждаме, че опасно започва реконквист на бившите си колонии, това означава, че нещо не е наред и че трябва да има интервенция", заяви Спасов през септември 2008 г.

Проблемът е, че нищо не последва.

Още по темата
Още от България