Според индекса на здравния потребител

Българското здравеопазване продължава да е сред най-лошите в Европа

Първенци сме по разходи за скъпо болнично лечение

Българското здравеопазване продължава да е сред най-лошите в Европа

България продължава да е сред страните с най-лошо здравеопазването в Европа, като за осем години е увеличила резултатите си в точки, но не е постигнала реално подобрение. Това сочи последното издание на Индекса на здравния потребител (Health Consumer Index) на организацията Health Consumer Powerhouse, което беше представено във вторник.

България заема 30-то място от общо 37 държави в тазгодишния индекс, събирайки 547 точки от максималните 1 000, с което запазва позицията си. С по-малко точки от нас са Албания, Полша, Сърбия, Черна Гора, Литва, Румъния и Босна и Херцеговина. За сравнение през предишни години страната ни е била буквално на дъноно на класацията, заемайки последното или предпоследното място.

В тазгодишната класация Нидерландия остава на първо място с 898 точки от максимални 1 000. След нея се нареждат Швейцария, Норвегия, Финландия, Дания, Белгия, Исландия, Люксембург и Германия – всички с над 800 точки.

"Въпреки известното намаляване на разходите за здравеопазване в много държави, като цяло показателите за работата на здравните системи продължават да се подобряват", коментира д-р Арне Бьорнберг, който е ръководител на изследването. При първото издание на индекса през 2006 година само една държава е събрала повече от 800 от максималните 1 000 точки, а през 2014 г. има цели девет здравни системи, които постигат такъв висок резултат.

Индексът на здравния потребител е годишна класация, която анализира здравните системи в отделните страни като отчита различни фактори като пациентски права и информация, електронно здравеопазване, време на чакане за лечение, резултати, обхват и достъп на осигурените до услуги и лекарства.

България първенец по разходи за болнично лечение

Страната ни оглавява класацията по разходи за болнично лечение като процент от общите разходи за лечение. Според данните у нас около 60% от разходите са за болнично лечение, което е много по-скъпо от извънболничното. Анализът отбелязва, че докато страни като Дания, Швеция и Норвегия предпочитат дългите хоспитализации и могат да си ги позволят, то България, Румъния и Албания не могат и трябва да преструктурират архаичните си здравни системи.

Като цяло България показва незначително подобрение, което намира отражение като цяло в по-големия брой точки в сравнение с 2013 година, но за разлика от общата тенденция на подобряване в повечето европейски държави, запазва позицията си от предходната година. Постигнати са подобрения по отношение на резултатите от лечението, които дълго време оставаха незадоволителни. Преживяемостта при сърдечносъдовите заболявания отбелязва съществен напредък. Болничните инфекции бележат спад, но честотата им остава твърде висока.

Между 2012 и 2013 година страната ни отбеляза по-сериозен напредък, дължащ се на позитивните отговори в проучването по отношение на пациентските организации.

Здравеопазването ни отразявало общата мрачна действителност

Според д-р Бьорнберг здравеопазването в България отразява общата мрачна ежедневна действителност в страната. Има известни подобрения по отношение на резултатите от лечението, но дейностите по подобряване на достъпа, изпълнени миналата година, изглежда са спрели, отчита изследването.

Фактът, че България е единствената държава от индекса, при която всички показатели за предоставяното от системата са в червено категорично показва, че е налице нискокачествено, лошо работещо здравеопазване, се казва още в анализа.

"В краткосрочен план вниманието трябва да бъде съсредоточено върху запазването на основните функции, като например равнопоставеност, ваксиниране и ниска детска смъртност. Дори тези характеристики обаче изглеждат застрашени в днешна България", се посочва в изследването.

Още по темата
Още от България