Балканите имат нужда от ясна, безкомпромисна, дългосрочна и координирана стратегия за решаването на кризата в Македония

Македонската криза е третата в серията регионални албански етнически кризи, които разтърсиха Балканите от миналата пролет насам. Всъщност за насилствени действия на етническите албанци се съобщава още от средата на 1999, след установяването на Косово като международен протекторат.

Сериозно етническо напрежение най-напред бе отбелязано през февруари 2000 в етнически разделения град Митровица (Косово). Скоро след това, вълната от насилие премина Косовско-Югославската "граница" и се разпространи в южна Сърбия. Година по-късно, през февруари 2001, насилието вече достигна съседна Македония. Кой прехвърля конфликти през границата? Защо регионът е обхванат от пламъците на насилието?

Агентът на текущата регионална криза в Македония е лесно разпознаваем. Това е милитаризираната албанска трансгранична мрежа, която претендира, че преследва радикални иредентистки амбиции и която извлича подкрепа от албанската етническа общност, населяваща трансгранични райони. В началото агентът беше Армията за Освобождение на Косово (АОК) която през 1998 и 1999 поддържаше бази и често пребиваваше на територията на съседни Албания и Македония.

След като се институционализира в Косово през 1999, АОК даде живот на Армията за Освобождение на Буяновац, Прешево и Медведжа (АОБПМ). АОБПМ бе група от АОК, насочена към Южна Сърбия и която предприе офанзива срещу югославските сили през 2000г. в сръбски територии населени с около 70,000 албанци. Средствата за масова информация не изясняват какви точно са целите на АОБПМ. Допуска се, че целите на АОБПМ съвпадат с тези на АОК.

На 10 март 2001г. югославските сили подписаха документ за прекратяване на огъня с АОБПМ и така признаха, че последната е легитимен представител на сръбските албанци. Почти едновременно една нова версия на АОК се активизира в Македония. Тъй наречената Национално Освободителна Армия (НОА) се съобщаваше, че е проникнала от Косово и атакувала македонски гранични части без дори да оповести за какво точно се бори.

Защо албанската трансгранична военна мрежа се е посветила на насилие? В името на каква кауза се провеждат военни операции?

Смята се, че албанската трансгранична военна мрежа се бори за отцепване на всички населени с албанци територии в бивша Югославия, в т.ч. Сърбия и Македония, както и за обединяването на всички етнически албанци на Балканите. Аз съм склонна да се усъмня в това твърдение. Последните 10 години от историята на албанското етническо движение показват , че

албанците не са единни в своите цели

Техните претенции за обединение, независимост или автономия често преливат едно в друго, в зависимост от конкретната политическа ситуация. Някои анализатори биха твърдели, че от 1990г. насам независимост (и обединение) са единната цел на косовските албанци. Аз съм срещала доказателства които твърдят обратното: много от изказванията на Ибрахим Ругова по този въпрос са двусмислени.

На следващо място, единно искане за независимост не представя интересите на македонските албанци, да не говорим за сръбските такива. Лидерът на Албанската демократична партия в Македония Арбен Джафери напоследък заяви, че нарушаването на границите в Македония е провокация (The Observer, 25 Feb., 01). Джафери каза, че няма организирана насилническа, анти-правителствена кампания в Македония (The New York Times, 25 Feb., 01). Но най-важното, лидерът на Демократичната партия на албанците в Македония каза, че неговата партия не подкрепя дори и федерализацията на Македония.

Следователно, претенциите, че всички албанци на Балканите се стремят към независимост и обединение е съмнителна. Текущата регионална криза се случва не защото албанците са единно обединени за установяването на Велика Албания или Велико Косово. По-скоро регионалното насилие се разпростира в резултат на експорт на революция от въоръжена групировка, която държи в подчинение етническите си събратя благодарение на собствената си военна мощ. Призиви за отцепване, в комбинация със стратегии за експорт на революция, изглежда добре обслужват интересите на групи които разглеждат насилието като форма на постоянна работна заетост.

С поглед към международната общност

Очевидно е, че тъкмо трансграничната дейност на военната организация на етническите албанци предизвика регионалната международна криза в Македония. И докато решаването на кризата лежи в ръцете на македонското правителство, сдържането на кризата би трябвало да е грижа на международната общност. Решаването на кризата изисква ясната ѝ квалификация, както и своевременна, обединена, координирана и безкомпромисна международна реакция.

На първо място, важно е регионалната и международната общност да признаят, че кризата в Македония е внесена отвън. Международната общност изглежда обединена в разбирането си за кризата като терористичен акт на агресия срещу суверенитета на една страна. Това, което международната общност още трябва да направи е, да предостави морална, дипломатическа и дори военна помощ на демократичния режим в Скопие. Австрийският външен министър вече призова НАТО да се ангажира в Македония, а Германското външно министерство оповести своята готовност да изпрати военни части в Македония. Международната загриженост за ситуацията в Македония, която очевидно нараства, ще трябва да демонстрира, че международната общност уважава почти 10 годишния демократичен, многоетнически опит в Македония. Управляващата мултиетническа коалиция трябва да бъде уверена, че международната общност цени усилията както на македонското мнозинство, така и на албанското малцинство.

Същевременно, международната общност ще трябва да установи стриктен контрол по косовско-македонската и юго-македонската граница. Вече се чуха гласове, поставящи под въпрос ефективността на КФОР в Косово. Ситуацията днес изисква както КФОР така и Югославските части да гарантират суверенитета на държавните граници.

На следващо място, международната общност ще трябва да се възползува от случая да установи безкомпромисни принципи, които уреждат пост-кризисния регионален ред. Мерки по регулиране на кризата в Македония, приложени без мерки, касаещи Косово ще останат неефективни. Вече е достатчъно ясно, че

косовската ситуация определя ситуацията в Сърбия и Македония,

а не обратно. КФОР ще трябва да търси надежден, и най-важното, почтен, партньор в Косово, който уважава основните международни норми и чието поведение изключва двойните стандарти. За щастие, победата на партията на Ругова на муниципалните избори в Косово през октомври 2000 г. показва, че мнозинството от албанската етническа общност уважава тези ценности.

Международната общност ще трябва да се възползува от тази възможност да преоцени ефективността на КФОР в осъществяването на резолюция 1244 на ООН за демилитаризация на Косово. Гърция наскоро изтъкна избирателното осъществяване на демилитаризацията на Косово, а всъщност и нейното фактическо свеждане до разоръжаване, като причина за настоящите размирици. Международната общност в лицето на НАТО и КФОР ще трябва да си дадат сметка, че ескалацията на исканията на бунтовниците е право пропорционална на степента на тяхното въоръжение.

Балканските държави и Македония, на свой ред, ще трябва да сдържат емоционалните си реакции и да избягват неточни изказвания. Напрежението се покачва, когато балканските правителства преиграват. Както вече бе казано, настоящата криза е все още с нисък магнитут. Македонското правителство вероятно ще се справи с нея. Това, което трябва да се предотврати са спонтанни емоции и необосновани решения които могат да конфронтират двете етнически общности в Македония.

И накрая, но не и по значение, всички фактори трябва да работят в координация, всеки един от тях изпълнявайки своите функции. Това е необходимо, защото албанските екстремисти, както се видя, са международен фактор и тяхното сдържане изисква работа на повече от един международен фактор.

Това е също така необходимо и защото досега албанските екстремисти, изглежда, не разбират, че ситуацията днес е много по-различна от тази през 1998. Както отбелязва Джеймс Лийн от International Crisis Group, албанските екстремисти се опитват да предизвикат балкански правителства да преиграят, като погрешно продължават да вярват, че НАТО отново ще им се притече на помощ.