Балканите трябва да изберат между национални държави или интегриране в ЕС

Изправени сме пред две противоположни, макар и абстрактни тези - да бъде завършен процесът на образуване на национални държави на Балканите - на основата на етническа или религиозна хомогенност, или интегриране в Европейската общност, което е напълно възможно след падането на Берлинската стена. Несъмнено трябва да изберем втората теза, защото първата е катастрофална, каза Петър Стоянов на международна конференция "Перспективи на гражданското общество в Югоизточна Европа" в София.

По думите му прекрояването на границите на Балканите застрашава да разруши цивилизационните основи на Европа.

Много от политиците и анализаторите от Източна и Западна Европа все още не са дали истинското обяснение на конфликта в Македония, каза още президентът.

След падането на Берлинската стена Балканите стават част от обощоевропейските проблеми и колкото по-рано се разбере това, толкова по-скоро ще можем да координираме усилията си за решаването на балканските проблеми, отбеляза Петър Стоянов.

По думите му един от пътищата за трайно решаване на проблемите в района е създаването на гражданско общество в балканските държави, което да влияе върху политическите решения и процеси и заедно с политическите си елити да иска не само възстановяване на Балканите от поредния конфликт и сдържането на бъдещи конфликти, а да работи за осъществяването на новата визия за Балканите като неразделна част от Европа. Това е единственият път, по който окончателно могат да се решат балканските проблеми и да се забрави негативното съдържание, влагано в понятието балкански, е мнението на Петър Стоянов.

Правителството на Холандия, Програмата за развитие на ООН, Министерството на научните изследвания на Германия, Шведската банка, фондация "Фолксваген" и Централноевропейският университет са спонсори на тригодишния изследователски проект "Перспективи на гражданското общество в Югоизточна Европа"/"Синя птица"/. Проектът ще завърши със стратегически документ от 50-60 страници "Дневен ред на гражданското общество в Югоизточна Европа", предназначен за хората, които вземат решения - политици и държавници. Той ще бъде подготвен с усилията на 50-60 специалисти - икономисти, политолози, историци, социолози, антрополози и други, родени в страните от района, някои от които работят в чужбина.
Основните теми, по които работят сега експертите, са: как е възможна политиката на социална интеграция в Югоизточна Европа, как икономиките в района могат да се интегрират в световната икономика, какво е бъдещето на националните държави в Югоизточна Европа и възможна ли е регионална идентичност на района.