Балканска измяна

Коалиция, която работи за дестабилизацията и срещу реформите, подкрепяна от някои канцеларии в ЕС, заплашва да спре напредъка на демокрацията в Черна гора.

След подписването през март на Белградското споразумение за новия съюз между Сърбия и Черна гора, кобминация от сили в Югославия се опитва да отложи процеса на преговори и да вкара Черна гора в по-тясна сръбска орбита. Сред тези сили са хора, лоялни на бившия югославски президент Слободан Милошевич, военни, подкрепящи босненския военновременен лидер Радован Караджич, лидерите на Либералната партия и някои членове на югославските тайни служби.

Сега тази антидемократична ос успя да си спечели приятели сред някои политически кръгове и в някои държави от Западна Европа. Тези политици наивно вярват, че свалянето на сегашното прозападно правителство в Черна гора ще осигури стабилност, като попречи на Черна гора да получи самоопределение и национална независимост - възможност, която двете републики могат, съгласно Белградското споразумение, да упражнят след три години.

От няколко месеца европейската бюрокрация в Брюксел наистина се опитва да пренапише споразумението. Нейната ясна цел е да се установи неизменяемост на сръбско-черногорския съюз, но на практика това е насочено към икономическа подчиненост на Черна гора спрямо Белград, въпреки че Черна гора има много по-либерализирана икономика от Сърбия, много по-готова е за свободна търговия с останалата част на света и е въвела еврото като своя валута.

Последните действия на тази антидемократична коалиция, настроена срещу Черна гора, включиха резки изменения в медийните и изборните закони, след като предсрочните парламентарни избори бяха насрочени на 6 октомври. С тези промени проюгославският блок се опитва да ограничи човешките права, свободата на медиите и представителството на малцинствените групи в черногорския парламент.

Мюсюлманското и албанското малцинства винаги са били част от демократичния блок, като гледат на Черна гора като на своя държава и участват в работата на правителството, стремящо се към независимост на републиката.

Ако мнозинството черногорци, които подкрепят независимостта, и националните малцинства са лишени от политическия си глас, тогава може би се подготвя сцена за гражданска борба в мащаби, които могат да дестабилизират както Черна гора, така и нейните съседи.

За да се избегне подхлъзването към конфликт са необходими спешни действия от страна на Вашингтон и Брюксел. По-специално някои европейски кръгове трябва да намалят опитите да водят европейската външна политика чрез онези, които всъщност са антиевропейските сили в Черна гора. Ако техният натиск продължи, те могат да предизвикат сериозна засечка, която да извади от релсите важната програма за реформи и да спре целия европейски проект.

Демократичното правителство на Черна гора ще продължи да търси помощ от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ и от други институции в международната общност в усилията си да осигури произвеждането на честни и демократични избори. Нещо повече, демократичните сили в Черна гора са готови да направят компромис с всички политически партии по изборните закони, които да бъдат основани на солидни демократични принципи. Всяко по-нататъшно влошаване на политическата ситуация в Черна гора може да застраши нейните демократични постижения, в които американската администрация, Конгресът и хората са инвестирали много през последните години. Без директната и безпристрастна намеса на Вашингтон, опитите на ЕС в изграждането на новата бъдеща държава могат да предизвикат нова сериозна криза на Балканите през следващите месеци.

__________

*Автор на статията е президентът на Черна гора.

По БТА

На 14 март тази година под силен натиск на Брюксел и с активната намеса на върховния представител по външната политика и сигурността на ЕС Хавиер Солана в Белград беше подписано споразумение за създаване на нова държава Сърбия и Черна гора. Съгласно документа двете бивши югославски републики нямат право да организират референдум за независимост 3 години след конституиране на новата държава. Споразумението предвижда представители на Сърбия, Черна гора и на сегашните федерални власти на Югославия да подготвят тескт на конституция на Сърбия и Черна гора.

След няколкомесечни усилия стана ясно, че черногорската и сръбската делегация не могат да изработят единен текст и конституционната комисия излезе с два паралени текста. Спорен остана характерът на бъдещета държава - дали да бъде хлабав съюз на две самостоятелни държави, за което настоява Подгорица или федерална държава с единна външна политика, армия, закони и икономически отношения, като предлагат от Белград и Брюксел.

След подписването на белградското споразумение Демократичната партия на социалистите /ДПС/ и Социалдемократическата партия, които съставяха правителствената коалиция на Филип Вуянович, се разделиха по въпроса за независимостта на Черна гора и принудиха премиера да подаде оставка на 19 април. Социалдемократите и опозиционият Либерален съюз отказаха да подкрепят подписаното през март споразумение за създаване на нова държава Сърбия и Черно гора, тъй като с с него се налага тригодишен мораториум върху провеждането на референдум за независимост на Черна гора.

Въпреки усилията се Филип Вуянович не успя да събере ново мнозинство за кабинета си и съгласно черногорската конституция беше принуден да насрочи избори за началото на октомври.

Последните парламентарни избори в Черна гора бяха през април 2001 година, излъчиха паритетен парламент и не можаха да дадат категоричен отговор на главния проблем пред управляващите в Подгорица - независимостта на републиката. Социологическите проучвания напоследък отново сочат възпроизвеждане на тези резултати.

Призивът на президента Джукович към американската администрация е свързан с подкрепата, която Вашингтон оказваше в миналота на аспирациите на Черна гора за независимост. След падането на режима на Милошевич, американците станаха по-пасивни и оставиха да се реализира проектът на ЕС за запазване на обща държава Сърбия и Черна гора. Брюкселската дипломация изглежда успя на този етап да убеди САЩ, че подобен съюз ще помогне за стабилизирането на Балканите, особено ако има визията за членство в ЕС.

Силен аргумен пред Вашингтон за предефиниране на отношенията Белград - Подгорица и създаването на една държава-наследник на Югославия е свързана със съдбата на Косово. Макар да се управлява от администрация на ООН, в международните отношения Косово все още има статут на ююгославска област. Поради това ликвидирането на Югославия без да правоприемник, рискува да повдигне отново "албанския въпрос" в Косово, Македония и Южна Сърбия, с което отново ще се дестабилизара целия полуостров.

От своя страна критиците на запазването на обща държава, която да наследи сегашна Югославия, посочват, че Черна гора е изпреварила икономически Сърбия, паради което един нов съюз ще бъде спирачка за малката адриатическа република. От Брюксел обаче репликират, че държава Сърбия и Черна гора ще има по-добри шансове за бързо членство в ЕС.

Като белег за промяна на отношението на Запада към черногорския президент Джуканови, може да се посочи, че напоследък бяха подновени обвиненията към него, че е свързан с цигарената контрабанда и италианската мафия. Името на Джуканович беше скандално замесено в процес срещу известен италиански мафиот, който призна пред съда в гр. Бари, че се срещал с президента Джуканович в средата на 90-те, когато търсел къде да инвестира в Черна гора. Джуканович отрече да има връзки с мафиоти и да участва в контрабанда на цигари.