Балканските енергийни пазари се нуждаят от реформи и каспийски газ

Енергийният сектор на Балканите се нуждае от реформи и преодоляване на зависимостта си от Русия, за да стане по-ефективен и сигурен.

Турция и Азербайджан подписаха историческо споразумение за доставка на газ от огромното находище Шах Дениз 2 в Каспийско море за Турция, Балканите и Централна Европа. От тази сделка печелят всички, но тя е особено важна за Балканите, които имат проблеми в енергетиката във всяко възможно отношение. Енергийната инфраструктура на полуострова е стара и неефективна и целият регион е свръхзависим от Русия при снабдяването си с газ. Новата сделка обаче няма да реши тези проблеми, освен ако правителствата не ускорят отдавна закъснелите реформи.

Подписаното миналата седмица (в края на октомври - бел. ред.) споразумение определя условията, според които 16 милиарда кубични метра газ от азербайджанското находище Шах Дениз 2 ще бъдат транспортирани до Турция и по-нататък: Турция ще запази за вътрешно потребление 6 млрд. куб. м, а останалите 10 млрд. ще продължават към западната граница на страната с България.

Макар че този газ ще помогне на Европейския съюз като цяло да намали зависимостта си от остарелите замърсяващи производствени мощности, работещи на въглища, както и да диверсифицира своите източници на "синьо гориво", ползите ще са особено големи за Балканите.

Енергийната инфраструктура в Югоизточна Европа е стара и се нуждае от подобрения. Голям дял от производството на електроенергия в региона все още се пада на въглищата, към които се прибавят стари водни (ВЕЦ) и атомни електроцентрали (АЕЦ). Това е опасно за околната среда и риск за сигурността.

В Албания, например, където 100% от електроенергията е произвеждана от остарели ВЕЦ-ове, тежка суша преди няколко години доведе до намаляване на производството с една трета.

Балканските държави се нуждаят от нови източници на енергия, за да се "отучат" от въглищата, водните и атомните електроцентрали, в момент когато се стремят към по-висок растеж на брутния си вътрешен продукт (БВП), модернизация и искат техните икономики да настигнат западноевропейските стандарти. Те обаче не могат да си позволят да увеличат зависимостта си от природния газ, ако това означава увеличаване на зависимостта им от Русия.

Руската държавна газова компания Газпром доставя до 100% от вноса на "синьо гориво" в отделни страни от региона. Това осигурява на Русия огромно политическо влияние на Балканите. Европейският съюз с основание е обезпокоен и то не само защото тези страни или вече са негови членове, или са на път да се присъединят.

Природният газ от Азербайджан ще помогне за задоволяване на търсенето в региона, което ще се увеличава в бъдеще.

Наред с новите източници на газ и инвестиции, Балканите обаче се нуждаят и от реформи. Страните от региона са уязвими за недостиг на "синьо гориво" и шокове поради старите си мрежи, липсата на връзки и придържането към политика на ограничаване на конкуренцията.

Как иначе би могло цената на природния газ на Балканите да е с 25% по-висока от цената при незабавна доставка в Австрия? Това е възможно само защото непазарни сили възпрепятстват свободния приток на енергия навсякъде в региона. Когато Балканите купуват газ само от един доставчик и нямат достатъчно алтернативни източници, това дава на продавача власт да определя цената чрез дългосрочни договори.

На Балканите Газпром определя цената на газа, а Русия притежава и голяма част от енергийните активи "надолу по течението", директно или чрез смесени дружества, което ѝ осигурява възможност да се намесва и да блокира достъпа на трети страни до газопроводите.

Междувременно правителствата на държавите от региона редовно използват националните електрически компании, за да се намесват на пазара на ток и да диктуват цените. Като оставят цената на електроенергията ниска - тя е много по-ниска в сравнение със съседните Австрия и Италия, например - властите искат да се харесат на избирателите.

Дългосрочните вреди, нанасяни на енергийния пазар, а в края на веригата и на същите тези избиратели, обаче са огромни. Загубите, трупани от тази схема, са скривани в бюджетите на хазната и в крайна сметка се трупат върху държавните дългове. Високите цени на суровините и ниските цени на електроенергията са основната причина, поради която енергийните пазари на Балканите остават непривлекателни за прозрачните и мотивирани от печалбата чуждестранни инвеститори. И така неконкурентните държавни компании, оглавявани от високоплатени и назначавани от правителствата директори, доминират местните пазари заедно с Газпром.

Защитаването на това злочесто статукво е сигурен начин Балканите никога да не се сдобият с конкурентни енергийни пазари. Потребителите в региона няма да имат достъп до най-добрите технологии и до "зелена" енергия, тъй като компаниите, които са лидери в тези области, и използват модерни производствени мощности, ще стоят далеч от полуострова.

Ако достъпът до енергия не е сигурен или е прекалено скъп, то частният сектор - както местните, така и чуждестранните компании - нямат поле за растеж и разкриване на така необходимите нови работни места.

Балканите се нуждаят от политически лидери, които да ги преведат през трансформирането на техния архаичен енергиен пазар и да създадат платформа за дебати на регионално равнище за енергийната политика.

Процесът от Бърдо, чието начало бе поставено преди няколко години от Словения с цел подпомагане на политическия диалог между страните от Югоизточна Европа, трябва да бъде превърнат във форум, насочен към бизнеса, който да съсредоточи вниманието си върху модернизирането на енергийния сектор.

Природният газ от Каспийско море е жизненоважен за Балканите. Дълбоките реформи на енергийните пазари в региона обаче също са от първостепенно значение и не могат повече да бъдат отлагани. В противен случай за Азербайджан може да се окаже от по-голям интерес да заобикаля Балканите и да доставя всичките 10 млрд. куб. м на Италия.

* Борут Гъргич е основател и директор на TransCaspian project и експерт по енергийния сектор на Балканите.

По БТА