Балканските страни извън ЕС печелят повече, отколкото губят

Balkan Insight

На 1 януари България и Румъния ще станат първите две страни на Балканите в ЕС след Гърция, която се присъедини през 1981 г. Тяхното членство в Съюза няма да промени ничий живот за една нощ, но със сигурност ще се отрази на повечето хора на полуострова.

В непосредствено бъдеще гражданите на страните в региона, които не са членове на ЕС, ще се сблъскат с допълнителен визов режим и промяна на търговските правила. От друга страна тези държави очакват ръст на търговията, подобрен достъп до европейските пазари, повече ЕС фондове и съпричастни адвокати на техните каузи в Брюксел.

Балканските страни извън ЕС са на различен етап от преговорите си за членство. Хърватия и Турция са най-напред и вече имат статут на кандидати. Албания и останалите бивши Югославски републики – Сърбия, Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина не са започнали преговори, но са сключили с Брюксел договори за стабилизиране и асоцииране (ДСА).

За всички държави в региона това е напредък. В продължение на половин век след Втората световна война тоталитарни комунистически режими изолираха страните в него от Европа. Едва през 1989 г., а за бивша Югославия – след падането на Милошевич, всички страни на Балканите се обединиха около идеята да се интегрират в двете най-важни организации на Запада – НАТО и ЕС.

Мнозина считат, че членството на България и Румъния – част от петото разширяване – циментира стабилността на региона.

По-малко пътуване, но по-обещаващо бъдеще

Последиците, които ще изпитат жителите на Сърбия, Черна гора и Македония, най-напред ще са негативни. Гражданите на тези страни досега имаха безпрепятствен достъп до почивки по българското Черноморие,  софийския нощен живот и пазарите на Сандански и Петрич край границата. Но от януари те ще посещават България както останалите страни от ЕС - с визи.

България е обещала да въведе бързи, безплатни и лесни процедури за съседите си, но много сърби, македонци и черногорци са недоволни.

“Въпреки че визите ще са безплатни и с проста процедура, броят на хората, пътуващи за България, ще спадне”, предрича сръбският политолог Йован Теокаревич от Сръбския център за европейска интеграция.

Вукан Йованович от Ниш също смята така. Според него да влезеш в България ще е също толкова трудно, колкото да посетиш страна от Шенгенския съюз. “Вече имам многократна шенгенска виза”, казва той, “но тъй като България не е част от Шенгенската зона, ще трябва да си вадя за там отделна виза. А обикновено ми се налага да пътувам до София няколко пъти годишно”.

“Всяко ново въвеждане на визи е отчайващо досадно”, казва Ивана Драгутинович, студент в Сърбия, която редовно прекарва ваканциите си в България. “Знам, че София беше принудена да наложи визи и ще видим как ще върви, но просто ми е лошо от мисълта да се сблъсквам с бюрокрацията всеки път, когато искам да пътувам.

Мария Мафкова, която живее в македонската Струмица край българската граница, казва, че презграничните пътувания ще спрат, тъй като да се пътува за виза до Скопие ще е твърде скъпо. “Ходехме до България много често, обикновено за да пазаруваме, но ще трябва да престанем”, казва тя.

Визовият режим ще засегне предимно бедни и безработни хора, които сега се прехранват, правейки курсове през границата и купувайки евтини стоки, които да продават в Струмица, твърди Мафкова, която е журналист. ”Този вид сива икономика ще изчезне и хората в Струмица се притесняват за бъдещето си”, казва Мария.

Според Валери Софрониевски от Скопие новият визов режим е “поредното безсмислено ограничение“. “Македонското правителство трябва да води по-агресивна политика и да е по-малко сервилно в международните си отношения”, твърди той.

Освен че ще засегне обикновените граждани с визовия режим, присъединяването на България и Румъния към ЕС тревожи и някои представители на бизнес-общностите на съседните страни.

“Новите правила може да повишат цените на българските стоки с около 20%, което ще е голям удар за търговията”, казва сръбски бизнесмен, който внася оборудване за бани от България. “За щастие българските ми партньори казаха, че някои други разходи ще намалеят, така че покачването няма да бъде така драстично”.

В официалните среди цари повече оптимизъм. “Македонските износители ще са вече в привилегирована позиция, тъй като ще изнасят за Румъния и България без мита”, казва Златко Ветеровски, служител на македонската митница. Търговията с тези стоки ще се ръководи от правилата, предвидени в ДСА.

В момента македонските стоки са обект на митническо облагане при внос в България и Румъния, но от 1 януари ДСА им гарантира свободен внос с малки изключения.

Йелена Бачович от дирекцията за европейска интеграция в сръбското външно министерство също не очаква да възникнат сериозни препятствия пред търговията. “Имаме добри търговски отношения с ЕС”, казва тя, “така че няма да понесем големи загуби в търговията с България”. Според Бачович бизнес-отношенията с новите страни-членки ще приучат сръбския бизнес към европейските норми. “След интензивен опит с България (и Румъния), очаквам да се пренастроим към правилата на ЕС”, каза тя. Според нея по-конкурентните износи на Сърбия ще продължат да бъдат осъществявани и при новите правила в същите количества, както досега.

Силвана Мойсовска от Икономическия институт в Скопие също е оптимист за новите възможности, очакващи Македония. “Търговията с България и Румъния и без това е малка. Ако не развием продукция, която да е конкурентна на европейския пазар, не можем да очакваме бум в стокообмена с тези две страни.

Освен в налагането на по-високи стандарти на местните икономики, присъединяването на България и Румъния ще донесе и други предимства на страните на Западните Балкани, като например повече възможности за участие в трансгранични проекти с ЕС. “България демонстрира готовност да подкрепя както малки, така и големи инициативи”, казва Йелица Минич от Европейското движение в Сърбия. “Тя е много важен партньор и може да служи като пример как целите за ЕС могат да се постигнат. Аз лично виждам само положителни сигнали от това присъединяване”.

Според Минич разширяването на ЕС ще подобри и цялостната сигурност в региона. “Ситуацията действително се промени за добро”, казва тя. “Сега сме заобиколени от страни-членки на ЕС, които имат интерес да видят мир на Западните Балкани”.

Турция: Краткия път към дома

Присъединяването на България към ЕС като цяло ще остане незабелязано в Турция. И все пак, то ще донесе на нейните граждани някои съществени ползи.

Европесимизмът в Турция нараства през последните месеци и според неотдавнашни проучвания дори надхвърля 50%. Членството на България и Румъния в Съюза, обаче, ще направи по-лесен живота на мнозина турци, които работят в страни от ЕС. Сега те ще се озовават в съюза веднага щом пресекат собствената си граница. А когато България се присъедини към Шенгенската зона, ще могат да пътуват с една единствена виза през повечето от териториите на континента.

“България се намира на главния път на турските стоки и граждани към Европа, така че присъединяването ѝ към ЕС ще бъде много полезно за хората в страната ни”, казва Метин Акън, директор на Анадолската телеграфна агенция в София. Спорен него евроинтеграцията е помогнала търговията между двете страни да нарастне над пет пъти, скачайки от 600 милиона долара през 2001 г. на над 3 милиарда през 2006 г.

Според Метин Акън много турци, които в момента пътуват за ЕС през Гърция, използвайки нататък морски транспорт, ще предпочетат пътя през България.

Друго предимство за Турция е, че нейните инвестиции в България, които в момента са в размер на около 300 милиона долара според данни на турското посолство в София, ще станат инвестиции в ЕС.

Гърция вече не е анклав

Винаги подкрепяла присъединяването на България и Румъния към ЕС, Гърция има достатъчно основания да празнува: тя вече не е анклав на ЕС на Балканите.Според Аделина Стойчева, изпълнителен директор на Гръцкия бизнес-съвет в България, това ще премахне много от съществуващите в момента препятствия в българо-гръцката търговия.

Стойчева очаква нарастване на гръцките инвестиции в двете нови членки, особено в инфраструктурни проекти. “Пътищата ще привлекат инвестиции, тъй като са от ключово значение за търговията с други страни от ЕС”, каза тя.

Гърция оценява и политическата стойност на последния кръг на разширяването. “Присъединяването на България и Румъния към ЕС изпраща позитивен сигнал към всички страни, които искат да станат част от ЕС”, заяви по този повод гръцкият премиер Костас Караманлис.

“Посланието е, че изпълнението на изискванията на ЕС си струва и се изплаща”, добави той. Думите му бяха незабавно разтълкувани от националния вестник “Катимерини” като намек към Турция да се откаже от несговорчивата си политика по Кипърския въпрос.

Албена Шкодрова е директор на BIRN, Балканската мрежа за разследващи репортажи, за България. Предраг Попович е кореспондент на BIRN. Тамара Чаусидис е редактор на BIRN Македония, Мерим Тенев е журналист в Българското национално радио.

Споделяне
Още от Балкани